Едва ли някой вече е в състояние да си спомни всички превъплъщения, през които премина българската позиция за „Белене” през последните шест месеца.
А обилното говорене през последната седмица като че ли бе специално предназначено да отегчи и откаже от темата и най-упоритите и любопитните. Сякаш се опитват да ни внушат, че тая работа е сложна за нас, простосмъртните, пък и не ни засяга много-много, защото, каквото и да става, не рискуваме нищо и сметката ще я плаща някой друг.<br /> <br /> За целта министрите на финансите и на енергетиката разиграват модерната напоследък сценка с &bdquo;доброто&rdquo; и &bdquo;лошото&rdquo; ченге. Според единия, &quot;ако няма европейски инвеститор, няма да има &quot;Белене&quot;, ако има - ще има&quot;. Според другия обаче - дори и да няма, пак ще има. На многобройните въпроси, започващи с &bdquo;ако&rdquo;, той отговаря със свой въпрос: &quot;Ами ако луната падне?&quot; След което ни засипва с куп приказки &bdquo;около луната&rdquo;.<br /> <br /> Зле прикрито отстъпление<br /> <br /> Понеже обаче е сигурно, че такава скъпа, сложна и потенциално опасна работа като една атомна електроцентрала по един или друг начин засяга и нас, и децата, и внуците ни, е добре да не губим интерес въпреки усиленото баламосване. При това и за най-несведущите, струва ми се, има ориентири, по които да разберем накъде отива работата. Просто трябва да си спомним как започна всичко.<br /> <br /> Преди шест месеца новодошлото тогава правителство като част от тоталното си разграничаване от своите предшественици обяви, че замразява и подлага на ревизия подхванатите от тях енергийни проекти, в това число и АЕЦ &bdquo;Белене&rdquo;. За нея многократно бе повторено, че от гледна точка на сегашния ни и бъдещия ни енергиен баланс, не е и няма да ни бъде нужна. Затова ни уверяваха, че няма да кажат &bdquo;да&rdquo; или &bdquo;не&rdquo; на проекта преди да имат ясен отговор на два основни въпроса: колко ще струва и ще бъде ли печеливш?<br /> <br /> Днес отговори на двата въпроса все още няма, а и никой не се сеща за тях. Въпреки това обаче на проекта е казано &bdquo;да&rdquo;. Както винаги най-ясно го формулира самият премиер: &bdquo;Продължаваме да работим по проекта за АЕЦ &quot;Белене&quot; и накрая ще кажем дали може да стане икономически изгоден&rdquo;, каза той. Тъй че вече е ясно - централата ще се строи, печеливша или не.<br /> <br /> Силово наложена и съзнателно приета зависимост<br /> <br /> Това е ключово отстъпление от първоначалната позиция. Прави се опит то да се прикрие в приказки за нови хипотетични инвеститори, финансови модели и всевъзможни варианти на бъдещи дялови участия. Въпреки това обаче е съвсем сигурно в чий интерес е това отстъпление. &bdquo;Последните шест месеца страната се опитва да отстоява интересите си пред Москва&rdquo;, каза министърът на икономиката. Българските интереси обаче така си и остават неформулирани, а през това време ясно се вижда как един по един се реализират руските интереси.<br /> <br /> Осигурява се пазар за руските машиностроене и технологии и за руското ядрено гориво. Освен това Русия няма да е само изпълнител, а и инвеститор и акционер в бъдещата централа - засега с 20 или 49-процентен дял. Съвсем няма да е изненада, ако стане и мажоритарен собственик, както й се иска. Така или иначе вече е ясно, че ще стъпи и на електроенергийния пазар на Европа. А България ще се сдобие със съмнителна геополитическа уникалност - като приемник на първата руска АЕЦ в Европейския съюз.<br /> <br /> Българската карма<br /> <br /> Тези дни по темата се включи и прословутата българска гадателка на Берлускони, като обяви, че в &quot;Белене&quot; главен инвеститор ще е Русия. &bdquo;Това е карма - съдба. Просто по някакъв начин сме свързани с Русия и това е предопределено&rdquo;, каза тя.<br /> <br /> Рискът пророчеството й да не се сбъдне вече изглежда минимален. Това обаче в никакъв случай няма да се дължи на съдба и предопределение, а на силово налагана и съзнателно приемана тотална енергийна зависимост. Днешното правителство има всички шансове да сподели отговорността за нея.<br /> <br /> Цената на тази зависимост далеч надхвърля похарченото и евентуалните неустойки по един проект. А последиците се разпростират далеч извън енергийната сфера. И съвсем не са &bdquo;около луната&rdquo;.<br /> <br /> <b>Ясен Бояджиев, Дойче веле</b>