Едва ли някой вече е в състояние да си спомни всички превъплъщения, през които премина българската позиция за „Белене” през последните шест месеца.
А обилното говорене през последната седмица като че ли бе специално предназначено да отегчи и откаже от темата и най-упоритите и любопитните. Сякаш се опитват да ни внушат, че тая работа е сложна за нас, простосмъртните, пък и не ни засяга много-много, защото, каквото и да става, не рискуваме нищо и сметката ще я плаща някой друг.<br />
<br />
За целта министрите на финансите и на енергетиката разиграват модерната напоследък сценка с „доброто” и „лошото” ченге. Според единия, "ако няма европейски инвеститор, няма да има "Белене", ако има - ще има". Според другия обаче - дори и да няма, пак ще има. На многобройните въпроси, започващи с „ако”, той отговаря със свой въпрос: "Ами ако луната падне?" След което ни засипва с куп приказки „около луната”.<br />
<br />
Зле прикрито отстъпление<br />
<br />
Понеже обаче е сигурно, че такава скъпа, сложна и потенциално опасна работа като една атомна електроцентрала по един или друг начин засяга и нас, и децата, и внуците ни, е добре да не губим интерес въпреки усиленото баламосване. При това и за най-несведущите, струва ми се, има ориентири, по които да разберем накъде отива работата. Просто трябва да си спомним как започна всичко.<br />
<br />
Преди шест месеца новодошлото тогава правителство като част от тоталното си разграничаване от своите предшественици обяви, че замразява и подлага на ревизия подхванатите от тях енергийни проекти, в това число и АЕЦ „Белене”. За нея многократно бе повторено, че от гледна точка на сегашния ни и бъдещия ни енергиен баланс, не е и няма да ни бъде нужна. Затова ни уверяваха, че няма да кажат „да” или „не” на проекта преди да имат ясен отговор на два основни въпроса: колко ще струва и ще бъде ли печеливш?<br />
<br />
Днес отговори на двата въпроса все още няма, а и никой не се сеща за тях. Въпреки това обаче на проекта е казано „да”. Както винаги най-ясно го формулира самият премиер: „Продължаваме да работим по проекта за АЕЦ "Белене" и накрая ще кажем дали може да стане икономически изгоден”, каза той. Тъй че вече е ясно - централата ще се строи, печеливша или не.<br />
<br />
Силово наложена и съзнателно приета зависимост<br />
<br />
Това е ключово отстъпление от първоначалната позиция. Прави се опит то да се прикрие в приказки за нови хипотетични инвеститори, финансови модели и всевъзможни варианти на бъдещи дялови участия. Въпреки това обаче е съвсем сигурно в чий интерес е това отстъпление. „Последните шест месеца страната се опитва да отстоява интересите си пред Москва”, каза министърът на икономиката. Българските интереси обаче така си и остават неформулирани, а през това време ясно се вижда как един по един се реализират руските интереси.<br />
<br />
Осигурява се пазар за руските машиностроене и технологии и за руското ядрено гориво. Освен това Русия няма да е само изпълнител, а и инвеститор и акционер в бъдещата централа - засега с 20 или 49-процентен дял. Съвсем няма да е изненада, ако стане и мажоритарен собственик, както й се иска. Така или иначе вече е ясно, че ще стъпи и на електроенергийния пазар на Европа. А България ще се сдобие със съмнителна геополитическа уникалност - като приемник на първата руска АЕЦ в Европейския съюз.<br />
<br />
Българската карма<br />
<br />
Тези дни по темата се включи и прословутата българска гадателка на Берлускони, като обяви, че в "Белене" главен инвеститор ще е Русия. „Това е карма - съдба. Просто по някакъв начин сме свързани с Русия и това е предопределено”, каза тя.<br />
<br />
Рискът пророчеството й да не се сбъдне вече изглежда минимален. Това обаче в никакъв случай няма да се дължи на съдба и предопределение, а на силово налагана и съзнателно приемана тотална енергийна зависимост. Днешното правителство има всички шансове да сподели отговорността за нея.<br />
<br />
Цената на тази зависимост далеч надхвърля похарченото и евентуалните неустойки по един проект. А последиците се разпростират далеч извън енергийната сфера. И съвсем не са „около луната”.<br />
<br />
<b>Ясен Бояджиев, Дойче веле</b>
0 Коментара: