Беновска: Президент Радев, кога ще си съберете „полите“?
Дядо ми, народен учител, виртуозен цигулар, концерт майстор и мъдър човек имаше един израз, когато някой се държеше безсрамно: „Събери си полите!“
Интелигентният човек разбира метафората. Надявам се и вие, президент Радев, да чувате „щрайха“ на възмущението, което предизвикахте - за пореден път – с вашето изявление да излезем на бунт на улицата. Казвам „изявление“, защото отново, за пореден път, не позволихте въпроси, а се врътнахте на пети и изчезнахте в дебрите на президентската си крепост.
Не адвокатствам на премиера Борисов – той е достатъчно голям. Не адвокатствам и на генерал Мутафчийски – той, също, не е малък. Борисов и Мутафчийски, освен всичко което са - а вие, Радев, не сте – са и генерали, като вас.
Като избирател имам въпрос към вас, президент Радев. И, вярвам, че ще бъдете мъж и няма да се скриете под полите на жена си. И ще отговорите.
Ако не сте съгласен, Радев, с мерките на Борсов срещу коронавируса, какви мерки предлагате? И, ако имате по-ефективен План Как Хората в България да се запазят от Смъртта на коронавируса и как да не Умре и Икономиката, Можете ли да го Осъществите?
Та, въпросът ми е познат: Президент Радев, на какво основание Искате, но и Можете ли да управлявате България, за да оцелеем от коронавируса?
И, за сте сигурен, президент Радев, че няма нищо лично във въпросите ми към вас, ще си позволя да изразя съболезнования на вас и майка ви за загубата на татко ви. За съжаление, от личен опит, знам, че тази болка не преболява…
И ще се опитам да вдъхна малко кураж, доброта и сила на хората.
Както е добре известно. Политиката променя света бързо, но нетрайно. Изкуството въздейства бавно, но за дълго остава в сърцата и душите. За това, ние, заедно - поетът Александър Петров, композиторът Константин Марков и екипът на „Беновска пита“ - създадохме песента „Денят“.
Защото вярваме, че ще оживеем и ще станем по-добри след това изпитание. И ще дойде денят, в който ще свалим маските :
„Това е, може би, деня –
да почнем отначало...
Да се събудим в този миг...
Във времето заспало...“
Аз съм Беновска. И питам.