Би Би Си: Чалгата - ненаситна сексуална и материална женственост
Попфолкът възпява новите "герои на нашето време"
Със завладяващите си мелодии и силикон навсякъде, още от зараждането си през 90-те години българската попфолк култура възхвалява лесните пари, съмнителните сделки, агресивни мъже и промискуитетни жени. Макар този жанр да еволюира и да се разнообрази през годините, неговите експлицитни текстове продължават да идеализират една женственост, белязана от ненаситен сексуален и материален апетит, изкуствен външен вид и покорство. Така разказва Би Би Си за последните събития около спора за евросредствата, спечелени от фирмата "Пайнер".
Под заглавието "Българската попфолк чалга: културен разрив" Ина Сотирова описва какво стои зад бурната реакция срещу "пропитата със секс музикална попфолк култура, известна като чалга".<br /> <br /> Авторката разказва за незапознатите как изглежда една вечер в чалга заведение в Студентския град в София и разговаря с българи от медиите, театъра и неправителствения сектор за тази "масова култура", както я нарича Любомир Костадинов, говорител на "Пайнер".<br /> <br /> В репортажа се описва, че компанията, наречена "попфолк империя", е една от най-успешните в страната и притежава не само телевизионни канали, но и 80-90% от музикалния пазар и арсенал от суперзвезди и верига нощни клубове.<br /> <br /> По повод решението на "Пайнер" да се откаже от европейските средства, преди да е приключила поискана от Европейската комисия проверка, Йордан Матеев, главен редактор на българското издание на сп. "Форбс", коментира: "Харесва ни или не, но чалгата е легитимен бизнес. "Пайнер" щяха да си получат парите, но решиха да не предизвикват толкова омраза, което им струва 1 милион евро." Според него казусът е възможност да се преоцени "сбърканата философия на евросубсидиите", които разпределят пари на данъкоплатците според приоритетите на бюрокрацията и според проектите, които тя си избере.<br /> <br /> Етномузикологът Венцислав Димов обяснява, че чалгата възпява новите "герои на нашето време", характерни с "материални признаци на капиталистически просперитет", само че "обърканата й ценностна система" не е продукт на индустрията, а на една реалност, която попфолкът само прави по-гръмка и налагаща се. "Ако сте роден след 1990 г., животът ви е пълен с мръсните приказни истории на чалгата, които може да объркате с реалността", допълва той.<br /> <br /> За мнозина чалгата символизира упадъка, срамните и погрешните неща, случващи се в българското общество, пише още Ина Сотирова. Тя изброява как "попфолк реалността струи от реклами, новини, политика, забавления и дори от учебниците".<br /> <br /> "Привлекателна е, защото демонстрира блясък и луксозен начин на живот, които са непостижими за огромна част от хората в нестабилните посткомунистически икономики", казва Рада Еленкова, бивш програмен директор на Българския център за джендър изследвания.<br /> <br /> Рухването на комунизма бе белязано от хаотичен преход от една система на абсолютен контрол към пълен разпад на икономически, политически, обществени и морални структури. Тогава попфолк музиката и начин на живот се асоциираха с доминираната от мафията класа на новобогаташите, родила се от брака между капитализма и беззаконието в района, но с времето всичко това стана доминиращо, обяснява още Сотирова.<br />