Бивш командир от ВВС на път да разбърка българската политика

За разлика от Цецка Цачева, чиято липса на познания по английски може да е пречка за ролята, която включва изяви като лицето на България пред външния свят, генерал Румен Радев свободно говори английски, немски и руски. Румен Радев излезе първи на първия тур на президентските избори и е фаворит да спечели балотажа. Преди две години Румен Радев поздравяваше множеството на въздушно шоу край София, и изпълни с изтребителя си MiG-29 серия зрелищни въздушни маневри. Днес бившият командир от българските ВВС е на път да извърши още по-впечатляващ подвиг като спечели изборите и стане държавен глава на балканската държава – и има вероятност да обърка нещата в българската политика. Това се казва в коментар на „Файненшъл таймс“, цитиран от БГНЕС.

При 95 процента преброени гласове след първия тур на президентските избори Радев – независим кандидат, подкрепен от опозиционната Социалистическа партия, води убедително с 25.7 процента от гласовете. „Хората казаха „не” на апатията и гласуваха за промяна”, каза той пред репортери. „Хората искат повече сигурност и по-прозрачни институции”.

Цецка Цачева, председател на парламента и кандидат на управляващата десноцентристка партия ГЕРБ, за която се смяташе, че ще спечели първия тур, остана втора с 22 процента. 53-годишният Радев и 58-годишната Цачева сега ще се състезават на втори тур в неделя.

Според Кънчо Стойчев от социологическата агенция „Галъп интернешънъл”, г-н Радев е силен фаворит и може да спечели с 55 процента от гласовете. „Обществото смята, че Радев не е свързан с политическата мафия и корумпирания бизнес”, казва Стойчев. „Като военен командир, той е възприеман като патриотична фигура”.

За разлика от Цачева, чиято липса на познания по английски може да е пречка за ролята, която включва изяви като лицето на България пред външния свят, Радев свободно говори английски, немски и руски. Известно време е учил във военен колеж в американския щат Алабама. Отчасти защото Социалистическата партия е наследник на подкрепяната от СССР комунистическа партия, управлявала 45 години България като репресивна еднопартийна държава след Втората световна война, Радев беше обвинен, че е прекалено близък с Москва и не е напълно отдаден на членството на България в ЕС и НАТО. Известни са връзките на Социалистическата партия с руски политици и делови среди. Радев призова за отмяна на западните санкции срещу Русия, наложени след като Кремъл анексира Крим и нахлу в Източна Украйна, но той наблегна също, че подкрепя мястото на България в западната система от общности.

Дипломати в София казват, че няма причина да бъде поставяна под съмнение лоялността му към ЕС и НАТО, и отчитат, че за стремящите се да привлекат гласове български политици е било естествено да се заиграят със значимите русофилски настроения у електората.
Българското президентство не е пост като този в САЩ или Франция, но включва някои важни отговорности, между които е правото да се връщат закони и да се посредничи при постигане на компромиси, нужни за формиране на правителство в период на криза.

Ако бившият генерал от ВВС спечели в неделя, Бойко Борисов – министър-председател и господстваща личност в българската политика от десет години, каза, че веднага ще подаде оставка – и почти сигурно ще предизвика парламентарни избори догодина.

Предсрочни избори са вероятни не на последно място, защото България трябва да поеме шестмесечното ротационно председателство на ЕС през януари 2018 година – роля, която подобава на правителство с нов електорален мандат, което ще има време да се подготви за европейските си отговорности. Ако този сценарий се реализира, вероятно усложнение е това, че както изглежда нито ГЕРБ, нито социалистите могат да спечелят пълно мнозинство в следващия мандат.

Ще последват внимателни коалиционни преговори, а от Радев, като президент, ще се очаква да играе роля в направляването им до успешен край. Засега обаче Борисов не се отказва. „Имаме реална възможност да спечелим балотажа. Ако не успеем, правителството ще подаде оставка в понеделник сутринта”, каза премиерът пред репортери.

На изборите, белязани от широко обществено недоволство от политическата класа, беше поразително, че 15 процента от гласоподавателите подкрепиха десния кандидат ултранационалист, а 5,6 процента отбелязаха на бюлетината, че гласуват против всички кандидати. Избирателната активност беше малко над 54 процента.

Българите се възползваха от възможността да гласуват масово на референдума в неделя в подкрепа на нова изцяло мажоритарна избирателна система и за рязко намаляване на държавната субсидия за политическите партии. Избирателната активност на референдума обаче беше малко по-малка от нужната, за да бъдат валидни резултатите от него.