Бившият шеф от ГДБОП Явор Колев назова най-големите опасности, които дебнат в нета

Сексуалните посегателства над деца във виртуалното пространство бележат ръст в последната година на пандемия. Това заяви в една от редките си появи пред медиите експертът по киберсигурност и бивш кадър на ГДБОП и ДАНС Явор Колев. БЛИЦ припомня, че той напусна системата на МВР през есента на 2020 година, за да потърси развитие на "по-бавни обороти" в частния сектор.

Ето на каква висока длъжност започва работа бившият шеф от ГДБОП Явор Колев

Пред онлайн предваването #Матине той разказа за решението си и припомни основните правила по безопасност във виртуалното пространство, уточнява dir.bg. 

Той говори за това пазят ли ключови институции в България нашите данни, откъде да пазаруваме и как дори звезда от световен ранг като Силвестър Сталоун се оказа с българска лична карта.

"Създадоха се такива предпоставки, че нашият живот все повече да се измести във виртуалното пространство не само за нас възрастните, които все повече използваме технически устройства в ежедневието, но и за децата. До голяма степен те са все повече пред компютъра и естествено стават по-лесна плячка и обект на интерес от страна на злонамерени хора и основно на сексуални престъпници.

Има увеличение на този тип престъпност. Различни са заплахите, които са насочени към децата и възрастите. Това е предизвикателство за нас, но и улеснение за киберпрестъпниците", каза Явор Колев.

Той отбеляза и че скоро все повече от услугите, които предлага държавната администрация, ще достъпни онлайн.

"В момента удобно и лесно това се случва с банковите институции. С един клик е възможно да си провериш сметката, да си платиш задълженията и да прехвърляш пари. Когато това стане достъпно и възможно в държавната администрация, ще се изискват и повече усилия за сигурността на потребителите, за да се защитят личните данни на използващите ги. Важно е, обаче, самите потребители да използват добре защитени устройства", казва Явор Колев! 

Зависи още и по какъв начин сме станали обект на интерес от страна на киберпрестъпници. Така например със затварянето на магазините все повече хората пазаруват онлайн. Посещават се всякакви сайтове, сред които и измамни такива. Те или крадат нашата информация или предлагат некачествени, фалшиви стоки. Това е най-малкото, от което бихме могли да пострадаме, уточнява експертът. 

"Най-чувствителна остава финансовата информация. Също така личните данни, които могат да бъдат използвани за бързи кредити, например. Множество са опасните сайтове. Напоследък станаха много популярни и най-различни тегления и томболи, които крият риск.

Трябва да знаем, че няма безплатен обяд и когато пазаруваме онлайн трябва да посещаваме само проверени страници. Това са тези, които имат реклами в телевизията и медиите. Легалните обикновено се промотират по този начин. Така можем да сме по-защитени", уточнява Явор Колев. 

Хубаво е да имаме и обратна връзка от познати и приятели за това как пазаруват онлайн самите те и имат ли оплаквания.  

БЛИЦ припомня, че преди седмица, по време на мащабна трансгранична операция на ФБР и българските служби за сигурност бе разбита хакерска банда. Оказа се, че компютърните фалшификатори използвали лика и името на световноизвестния актьор Силвестър Сталоун  за реклама - промотирали дейността си с негов паспорт, в който в графата националност пише "България". Снимката бе разпространена от МВР и прокуратурата. Като второ име на актьора бе написано Енцио, вместо истинските му имена: Майкъл Силвестър Гарденцио Сталоун.

Рай ли се оказва България за хакерите и станаха ли те по-смели във фалшификациите и останалите си действия - говори Явор Колев. 

"100% защита няма никъде. В Интернет трябва да се спазва киберхигиената. Големите институции и техните специалисти спазват конкретите препоръки, особено след като бяха атакувани (бел. ред. - визира случая с източването на лични данни от НАП).

Личните данни на потребителите станаха достъпни в интернет... От една страна това са неприятни инциденти, но от друга страна - повишават информираността и интереса на всеки един от нас за това как да се пазим в интернет", казва той. 

По думите му има и редица други престъпления - заразяване на компютъра с вирус, например. Чрез владяване на компютъра, се получава достъп и до личните данни на собственика му. Цялата информация и действията, които се извършват, се контролират от организираната престъпност.

"Това се случва най-вече чрез сайтовете, от които се свалят музика, филми и компютърни игри. Торентите гъмжат с такива вируси, които вие сваляте заедно с въпросното произведение, когато го теглите. Също трябва да сме внимателни с фишинг имейлите. Това са писма, в които има прикачен файл и са изпратени уж от големи институции. Те приканват да отворим този файл. Ако го направим - информацията на нашия компютър става достъпна за зложелателя", обобщава Явор Колев. 

През последните няколко години са популярни и криптирани файлове, които се изпращат до потребителя с тези фишинг мейли. Тяхната цел е да криптират нашата информация и след това за нея да бъде поискан откуп. Когато той е платен, хакерът изпраща код, с който отключваме информацията си отново.

"Важното е да имаме сериозни защити на компютъра - антивирусни програми. Те трябва да са легални и платени, за да се обновяват ежедневно и да са ефективни. И разбира се, да запазваме и на отделен носител информацията, с която разполагаме на компютъра. Това по-скоро отново е за частните потребители", казва още Явор Колев. 

Обикновено т.нар. криптолокъри, които "заключват" чуждата информация с цел искане на откуп, посягат на големи компании. Но и обикновеният потребител може да бъде мишена. За киберпрестъпността не можем да използваме нито географска, нито политическа карта. Тя действа в едно глобално пространство - интернет. Там не съществуват физически и географски граници, няма собствена полиция или прокуратура, съд или затвор...

"Трябва да има много висока степен на международно сътрудничество, защото всяка една граница в този случай не важи", обобщава Явор Колев. 

Самият той е работил 25 години в системата на МВР, 22 от които в ГДБОП само и единствено по линия на противодействие на престъпленията във високите технологии. В началото е част от Първо районно управление, след това в Икономическа полиция, до създаване на отдела срещу киберпрестъпленията в службите. 

"Нормално е след като прехвърлиш определена възраст, заради напрежението и рискът, на който си изложен през тези години, да се отделиш от тази обстановка. Да използваш знанията и уменията си в частния сектор. В момента консултирам големи компании в областта на телекомуникациите по отношение на закрилата на интелектуалната собственост и киберсигурността, така че съм полезен, но на малко по-слабо обороти. Защото работата в ГДБОП изискваше денонощно разположение, а 25 години по този начин е доста време. Неслучайно работодателят е предвидил за тези хора да се оттгелят и по-рано от работа", сподели Явор Колев.