Българчетата-евросираци - пари има, но къде са родителите?

"Евросирак" е една от новите български думи на 2021 година. Нищо чудно. Десетки хиляди деца растат без майките и бащите си, защото те работят в чужбина. Но могат ли изпращаните пари да компенсират липсата на родителите? 2021-а беше годината, в която неологизмът "евросирак" (дете, на което един или двама родители работят в друга европейска държава) намери място в Речника на новите думи в българския език на БАН, пише Дойче веле.

Подборът на думите в речника предизвика полемика. Но макар и да звучи тромаво, споменатото тук понятие говори за реален проблем - в редица български семейства децата се отглеждат от единия родител, докато другият е "на гурбет" - разбира се, не само в ЕС.

Нерядко за подрастващите се грижат само бабите, дядовците или други роднини.

"Транснационално семейство" - това е понятието в научната литература, което описва семейство, чиито членове живеят в различни държави, но поддържат връзки помежду си, независимо от пространствената отдалеченост. Няма официална статистика колко български семейства са "транснационални".

Но като отчитаме факта, че между 1,5 и 2 милиона българи пребивават трайно извън страната, по всяка вероятност процентът е значителен. Най-голямо безпокойство предизвиква ситуацията в селата в Източните Родопи, Северозападния район и Северния централен район, "където процентът на децата, оставени в България на грижата на близки и роднини, надхвърля 60%", става ясно от проучване от 2019 година.*

Според него типичният профил на тези семейства включва българи от по-малки населени места, обикновено със средно образование, на възраст между 25 - 35 години, които имат 1 или 2 деца, оставени за отглеждане най-често от своите баби и дядовци.

Колко ли български деца днес са "евросираци"?

Изследване, с ръководител проф. П. Кабакчиева, сред ученици от 5 до 11 клас, публикувано през 2014, показва, че 26% или 113 499 от тях имат родител в чужбина; най-много - 15% - са с баща в чужбина; с майка в чужбина са 5%, а при 2.7% и двамата родители са извън България. Нужни са нови данни, за да се оцени картината днес.

В сравнение със социализацията на децата в традиционно семейство социализацията в транснационалното често протича проблематично и крие много рискове: поведенчески, ценностни, здравни, емоционални и др. Дори цялата загриженост и всеотдайност на роднините не могат да компенсират напълно липсата на бащата и майката.

Огромната празнина в живота на тъгуващите за мама и татко деца не може да бъде запълнена и от факта, че в повечето случаи те са добре осигурени материално благодарение на изпращаните от родителите средства. При тези деца има повишена опасност от агресивност, затваряне в себе си, влошаване на успеха и отпадане от училище, злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества, извършване на противоправни деяния и др.

"По правило" институциите са безучастни наблюдатели на драмата. А правните механизми да се намесят преди да е станало късно са силно ограничени.

Няма данни какъв процент от "транснационалните семейства" в крайна сметка биват напълно разбити и/или приключват с развод. Както в много държави в ЕС в България тенденцията е на нарастване на фактическото съжителство за сметка на брака - 59.7% от децата родени в България през 2020 г. а извънбрачни според НСИ.

Не само в България, но навсякъде по света много от бащите вярват, че мисията им е да осигуряват прехраната на семейството на всяка цена; те прекарват дълги часове в офиса или на път, живеят в чужбина - нерядко в лишения. В резултат: често те се отдалечават от семейството си - във всеки смисъл - и неволно допринасят за края му. В модерния "западен свят" в този капан все по-често попадат не само татковците, но и майките.

Изследвания от САЩ показват, че дори при равни социоикономически фактори (етническа принадлежност, образование, доход и др.) рискът децата без бащи да отпаднат от училище е два пъти по-голям.

Парите или грижите: кое е по-важно?

Причините за външната трудова миграция в България, една от най-бедните европейски страни, не се нуждаят от коментар. Нерядко мизерията, особено в малките населени места, не оставя място за избор. Но преди да стегнат куфарите, родителите не трябва да забравят, че физическата и емоционалната им близост с децата, подкрепата и напътствията, разумната строгост и контрол в крайна сметка са несравнимо по-важни от парите, които могат да изпратят от чужбина.