България влиза в еврозоната през 2025 г. случи ли се това

На 18 юни 2024 г. бе публикувано изследването в Годишника на световната конкурентоспособност за 2024 г. на Института за развитие на управлението, Швейцария (Institute for Management Development - IMD).

Според него през 2024 г. България заема 58-мо място от общо 67 държави, което е спад с едно място и показва продължаващата стагнация на конкурентоспособността ни от 2021 г. насам.

Страната отбелязва влошаване с 10 позиции в сравнение с 2020 г. и с 20 позиции в сравнение с 2009 г. Отбелязани са продължителна политическа нестабилност, слабо върховенство на закона и ендемична корупция. Това пише в свой анализ Доц. Йосиф Аврамов, финансов експерт, цитиран от "Труд" .

На следващо място е забавеното влизане в еврозоната и риск от загуба на средства от ЕС. Не трябва да се подценява, че е налице влошаващ се бизнес климат в т. ч. ниска конкурентоспособност и продуктивност, висок дял на неформалната икономика и присъствие в сивия списък на глобалния надзорен орган Financial Action Task Force (FATF).

В заключение се отчита и продължаващото намаляване на населението, свит пазар на труда и лоша инфраструктура, както и задълбочаване на социално-икономическите неравенства. Дали са верни констатациите в изследването всеки може да си направи извода сам.

Освен негативни оценки за България са дадени и по-оптимистични, като тази в тримесечния анализ от края на месец юни на най-голямата банка у нас УниКредитБулбанк. В него се посочва, че през 2024 г., реалните заплати отчетоха най-силния си ръст на годишна база от 2008 г.

Очаква се ръстът на заплатите да се успокои догодина, тъй като предстоящият цикъл на преговори за заплатите ще се проведе през ноември и декември, когато инфлацията на потребителските цени вероятно ще достигне най-ниските си нива от около 2,5% на годишна база.

Анализаторите от банката предвиждат средната инфлация на потребителските цени да спадне до 2.9% през 2024 г., което е с 0.2 процентни пункта по-ниско от прогнозата, която бе направена преди три месеца.

По-ниските цени на храните и енергията, отчетени през последните три месеца са основната причина за понижаването на прогнозата ни за инфлацията. От друга страна, рекордният ръст на заплатите през първите три месеца от годината, който вероятно ще продължи през по-голямата част от 2024 г., преди да се забави постепенно през 2025 г., предполага, че базисната инфлация ще остане на сравнително висока траектория през тази и следващата година.

Според анализаторите на банката, подготовката за пълноправното членство на България в еврозоната по отношение на законодателството, свързаността на IT системите и логистиката на прехода към банкноти и монети в евро е в своята финална фаза. На последно място в анализа се подчертава, че политическата и институционална подкрепа за влизането на България в еврозоната остава много солидна от страна на ЕК и ЕЦБ.

Анализите на двете авторитетни аналитични звена предхождат с няколко дни конвергентния доклад на ЕК за готовността на България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция по отношение на приемането на еврото. Според него България все още не е готова да приеме еврото с оглед на неизпълнението само на инфлационния критерий за присъединяване към еврозоната. Докладът на ЕК излиза паралелно с конвергентния доклад на ЕЦБ, но е отделен от него.

В него е налице и положителна оценка за България, която е единствената страна, която изпълнява всички критерии, с изключение на един и в която националното законодателство може да се смята за съвместимо с правилата на Икономическия и паричен съюз.

Нашата страна изпълнява останалите три количествени критерия за членство: стабилност на: публичните финанси (размер на бюджетното салдо и на държавния дълг), валутния курс и дългосрочния лихвен процент.

Ето защо всякакви коментари за нарушение на критерия за стабилност на публичните финанси по отношение на размера на бюджетния дефицит са безпочвени.

Тази констатация в голяма степен е положителна за България, но предстои още доста работа при изпълнението на ценовия критерий. Някои мерки в тази насока вече са взети, като от 1 юли 2024 г. влиза в сила 15% надценка на хляба, докато в някои хранителни магазини и търговски вериги до тази дата надценката му е била между 40 и 55%.

Остава да се оцени как действа тази на пръв поглед антипазарна мярка при съвременните условия за хляба и може ли тя да се приложи за други стоки от първа необходимост, като млякото и част от млечните изделия, част от плодовете и зеленчуците, поне за един или за два вида месо и колбаси и др.

В конвергентния доклад на ЕЦБ са предоставени две важни препоръки, които следва да бъдат тест за сериозността на намеренията за присъединяване към еврозоната на едно бъдещо правителство в България, които се свеждат до:

1. За устойчивата конвергенция на България се изискват ориентирани към стабилност икономически политики и широкообхватни структурни реформи. Те са от голямо значение за привличането на преки чуждестранни инвестиции, стимулиране на потенциалния растеж и увеличаване на производителността.

В тях се включват ангажимента на България за по-нататъшно намаляване на корупцията, за осигуряване на независима и ефективна съдебна система и за подобряване на образованието. Нужни са и реформи за засилване на конкуренцията на продуктовите пазари и либерализация на регулираните сектори.

2. България трябва да продължи да провежда благоразумна и балансирана фискална политика. Освен това качеството и ефикасността на капиталовите разходи следва да се повишат чрез подобряване на управлението на публичните инвестиции, включително чрез дългосрочна инвестиционна стратегия.

По-нататъшното увеличаване на събираемостта на данъците и свиване на сивата икономика, подобряването на резултатите на държавните предприятия, както и повишаването на ефективността на разходите са съществени мерки за запазване на средносрочната фискална устойчивост.

При изпълнението на критерия за ценова стабилност, както и при наличие на политическа воля, правителството може да поиска извънреден конвергентен доклад.

Това е част от предвидената процедура и вече е правено в миналото (какъвто беше случаят с Латвия през 2013 г.), като по този начин се дава възможност при положителна оценка и препоръка от ЕК да се вземе позитивно за нас решение в края на 2024 г. или в началото на 2025 г. Предвид сравнително оптимистичните прогнози на ЕК и ЕЦБ, както и на анализаторите от УниКредитБулбанк, според автора приемането на България на 1 юли 2025 г. е съвсем реалистично и е много вероятно.

Точно това изтъкна на срещата с представителите на българския бизнес председателят на Еврогрупата Паскал Донахю, министър на финансите на Ирландия, преди около 2-3 месеца при посещението си у нас. Обикновено решенията на 20-те министри на финансите на страните от еврозоната се приемат без обструкции от ЕК.

Според автора са излишни опасенията на повечето наши и някои чуждестранни издания, като Politico, че по-вероятно това да се случи на 1 януари 2026 г., предвид техническите затруднения, свързани със смяната на националната валута в средата на 2025 г.

С оглед да се стигне до това решение на ЕК в България също следва да бъде установена политическа стабилност и парламентарни избори у нас да има на четири години (през последните три години те се провеждат по два пъти годишно).

Следва и максимален брой български партии (така както стана в Хърватия) активно да участват в информационната кампания за приемането на нашата страна в еврозоната и да съдействат в подготовката затова, а по-активно това също да сторят и работодателските и синдикалните организации.

Много важно условие, за да се осъществи влизането ни в еврозоната на 1 юли 2025 г. е да се поддържа бюджетния дефицит под 3%, което е засега е налице.

Освен влизането ни в еврозоната, от значение за развитието на българския бизнес и за българските региони е екстрено да се повиши степента на оползотворяване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост и по ОП на ЕС, тъй като по последни данни едва 3% са достигнали до тях. Вероятността да се загубят част от тях е твърде висока.