Часове преди да се изясни реакцията на шефа на ЕК по скандала с представянето на Румяна Желева на изслушването в ЕП си спомням за …десети ноември. Само че не 1989 – та, а 1982 –ра година. Тогава почина съветският вожд Леонид Брежнев, комуто българските другари бяха вдигнали паметник приживе там, където сега е символът на българско – японската дружба, входът за метрото край символа на съветската окупация с шмайзера.
По онова време бях млад репортер в БТА и ми се падна да дежуря най най-&ldquo;стратегическото&rdquo; място в редакция Международна информация. Агенциите очакваха голямо събитие защото съветската телевизия беше отменила спортни и развлекателни програми, а говорителите се бяха появили в черно. Явно някой много важен за държавата беше починал. Всички си мислеха, че това е Суслов, член на Политбюро, отявлен болшевик и &ldquo;идеолог&rdquo; на КПСС, чието отсъствие от парада на Червения площад на 7 ноември вече беше &ldquo;светнало червената&rdquo; лампичка на съветолозите на Запад &ndash; те следяха под лупа всеки дребен знак, по който можеха да гадаят какво става в затворената Империя на злото, както Рейгън нарече СССР.<br /> <br /> В очакване на голяма новина емисиите на световните агенции нетипично замряха. Машините с хартиените рола откъм приемащата страна само леко &ldquo;приплъзваха&rdquo; и се появяваха единствено съобщения за техническа проверка. Всеки искаше да е готов, да изстреля първи новината. И ето, че тя дойде. Западните агенции гръмнаха: почина Брежнев. Едва след това и от ТАСС вече се видяха принудени да потвърдят и потече един поток от скръб&hellip;.<br /> <br /> Нещо подобно се случва с очакването на предизвестената &ldquo;голяма новина&rdquo; за развоя на кризата с българския евродепутат Румяна Желева. Каквато и да е тя обаче, което е безсмислено да се гадае, няма вече вариант да бъде добра- може да е само по-малко лоша.<br /> <br /> Размяната на реплики за вината и отговорностите около жалката картинка с български етикет в ЕП е толкова интензивна, че не всички са забелязали едно и също като особено съществено в този порой, заплашващ да се превърне в потоп. Ще задам въпроса си така: дали българският премиер Бойко Борисов обърна внимание кой е основният въпрос, който наистина засегна болезнено България и българите?<br /> <br /> Ако не е, то бих му обърнал внимание на репликата на холандката Джудит Сарджентини от фракцията на зелените, според която Желева можела да става за български външен министър, но не и за еврокомисар. В тези няколко злобни думи се съдържа страшно много подтекст за това каква чернилка се е насъбрала върху името на България. В изказването на холандката изби на повърхността презрението, натрупано с годините към нас заради всичко, което сами сме си направили и останалото, което просто не сме, а би трябвало да сме сторили.<br /> <br /> Преди всеки нормален българин да се ядоса от това подмятане, трябва да се замисли за много неща &ndash; за всичко, което сами назоваваме с уникалното &ldquo;българска работа&rdquo;. Аз поне не знам друг народ да говори така за себе си.<br /> <br /> Тъжната истина е, че поради дълъг списък от причини, които би трябвало да бъдат обект на задълбочен анализ и общонационална дискусия, ние наистина сме дали основание да ни третират като &ldquo;особен случай&rdquo;.<br /> <br /> Време е да се разсърдим, но не само на една зелена Джудит, която дръзко ни хвърли в лицето онова, което мнозина други лицемерно ни спестяват, а на факта, че допускаме с действията и бездействието си да гледат на нас като на европейци от периферията и да ни цитират самите нас: &ldquo;българска работа&rdquo;.<br /> <br /> Ако не сте забелязали, към България от страна на развития Запад се прилага подход, подобен на &hellip;&rdquo;доктрината Брежнев&rdquo; от времето на студената война ( наричам я така условно). Тя всъщност беше формулирана от Запада на принципа &ldquo;не клатете лодката&rdquo;, т.е. важното беше, СССР да си драйфа наедно място, но да не създава кой знае какви проблеми. Приоритетът беше да бъде сдържан потенциалът на Империята да твори зло от разрушителен за планетата мащаб. В името на този относителен комфорт, много неща в СССР се приемаха като &ldquo;ОК&rdquo;, макар да бяха абсолютно неприемливи за западните общества и техните правила. Под мотото &ldquo; какво да се прави, те са си такива&rdquo;. Приемаше се , че така ще бъде вечно, просто защото няма да е иначе.<br /> <br /> В по-малък, но движен от подобна философия мащаб, подхождат и към нас. Дали не е време да разклатим лодката? Да, може би гемиите ни няма да потънат, както няма да потъне и нашият кормчия от една европейска странична вълна. Но лодката, този символ на &ldquo;брежневата епоха&rdquo;, вече е разлюляна. Нека се опитаме от това да си направим полезните заключения. Защо всеки от нас, който се бори с живота поединично, да може да прилага спасителната максима &ldquo;всяко зло , за добро&rdquo;, а всички заедно да не можем?<br /> <br /> Във вица за СССР като самолет (&ldquo;един го управлява, всички останали повръщат&rdquo;) имаше елемент на обреченост. Днес България би трябвало да е обречена, но на успех &ndash; все пак сме на борда на самолет по линията ЕС и НАТО. Може за мнозина да не е най-мечтаният, но по-добър в 21 век няма. Трябва да затегнем коланите и като лоялни пътници да спазваме правилата. Само така ще ни допускат и до пилотската кабина, вместо да ни посочват гнусливо местата за повръщане, обозначени с нули. /БЛИЦ<br />