Bloomberg: Над Америка надвисна сянката на упадък, какво следва

Упадъкът в Съединените щати само ще се влошава занапред, тъй като поради вътрешно разделение страната не може да го спре, пише Bloomberg. Сред американските елити няма обща гледна точка за съществуващите проблеми и начините за тяхното решаване, отбелязва авторът на статията Андреас Клут.

Това заплашва катастрофа за държава, която губи световно господство.

Когато Великобритания започва да запада през 19 век, викторианците въвеждат реформи и постигат нов успех. САЩ са твърде разделени, за да направят същото.

Ето въпроса, който занимава експерти и политици от години: Може ли Америка да остане най-мощната нация в света, за да защити собствените си интереси, както и международния ред?

Или САЩ са в ранните етапи на светски упадък? Всичко зависи от гледната точка.

Marine One е емблематичният зелено-бял хеликоптер, който превозва американски президенти. Малко снимки изобразяват "суперсила" по-добре от президента на Съединените щати, излизащ от своя хеликоптер на Южната поляна, посрещнат от едър морски пехотинец в синя униформа с червени ивици.

Фотогеничността на това изображение обаче значително намалява, когато си спомним, че пътниците на Marine One през последните години - както Джо Байдън, така и неговият предшественик и евентуален приемник Доналд Тръмп - направиха суперсилата да изглежда като геронтокрация.

Дори самите тези хеликоптери не са в разцвета си. В крайна сметка те работят от 1975 г. Техният производител, Lockheed Martin Corporation, се опитва да ги замени с модерни машини, но се сблъсква със сериозни препятствия: новият модел наскоро изгори тревата на Южната морава толкова силно с изгорелите газове на двигателя, че беше „понижен” и прехвърлен на асфалтовите площадки за да се използва само от помощния персонал на Белия дом.

Суперсилите са като хеликоптери в смисъл, че техните лидери трябва да признаят своевременно, че тези страни вече са изтощени, и след това да направят необходимите подобрения.

Очевидно Службата за общи оценки, нещо като мозъчен тръст на Пентагона, също е стигнала до това заключение. За да получи представа за бъдещия път на полета на Америка, Службата спонсорира серия от проучвания на известната корпорация Rand.

Техните автори – Майкъл Мазаре, Тим Суейс и Даниел Тапиа – изследваха практически всички релевантни исторически прецеденти за упадъка на държави и империи, както и теории за причините за тези явления и възможните решения за избягването им.

Казусите обхващат векове, от Древен Рим и Сонг Китай до градовете-държави на ренесансова Италия, от Холандия и Швеция през 17 век до Имперска Испания и Франция, от Османската и Австро-Унгарската империи до Съветския съюз.

Всички бяха много мощни и всички паднаха.

Причините за техния упадък са били различни, но някои от тях се повтарят.

Един от често срещаните модели на застаряване на властта е бюрократичното оскотяване и метастазите на вътрешните проблеми създават напрежение върху държавните институции, което елитите безмилостно експлоатират, конкурирайки се с конкуриращи се фракции от същия елит, като същевременно пренебрегват общото благо на своето общество.

Тази патология може да се нарече токсична смес от вътрешни трудности и разделение в обществото.

Тази диагноза със сигурност присъства в Америка днес.

Въпросът е какво може да направи една велика сила, която осъзнава, че е в опасност от упадък. Могат ли Съединените щати да идентифицират проблемите си, да намерят устойчиви решения и да обърнат траекторията си в опит да си възвърнат глобалното надмощие?

Депресиращият отговор на Rand Corporation е, че подобни промени - от голяма към средна или малка мощност и обратно към голяма - са "трудни за откриване в аналите на историята".

Няколко сили опитаха и се провалиха, включително Съветския съюз през 80-те години. Други, като следвоенна Япония и Западна Германия, не бяха толкова преоткрити, колкото възкресени от техните собствени завоеватели (особено Съединените щати), което ги прави неподходящи като модели.

Прецедентът, който е най-сравним с днешните Съединени щати, а също и най-окуражаващ, е Викторианска Великобритания.

Въпреки загубата на американските колонии, британците преживяха добре Първата индустриална революция и Наполеоновите войни.

Въпреки това до средата на 1800 г. Великобритания е изправена пред широк кръг от проблеми. Властта остана съсредоточена в ръцете на малък елит на мъже земевладелци, докато новата работническа класа се сгуши в тесни и мрачни градове, гладуващи и опустошени от повтарящи се епидемии от холера.

Децата работеха в текстилни фабрики и мини, а жените нямаха много права, за които да се говори.

Тази Дикенсианска нация, дори с нейната огромна колониална империя, изглеждаше малко вероятно да оцелее след настъпващата Втора индустриална революция и да се изправи срещу нови и амбициозни конкуренти като Германия и Съединените щати.

Обединеното кралство обаче отговори с няколко кръга реформи, не като част от един план, а като поредица от прагматични решения, които завършиха с нов социален договор.

Както отбелязва Адриан Уулдридж, отмяната на законите за царевицата през 1846 г. понижи цените на храните за бедните и либерализира търговията.

Избирателното право беше разширено за повече мъже и след това за жени. Условията на труд бяха подобрени и детският труд беше премахнат. Медицинските грижи и образованието станаха много по-напреднали.

Разликата между викторианска Великобритания и други западащи сили изглежда е, че елитите, макар и конкурентни, все пак намериха достатъчно общи позиции, за да се споразумеят за реформи.

Част от мотивацията им може да е била желанието да избегнат по-радикални катаклизми, като Френската революция, която все още е прясна в съзнанието им.

Изследователите на Ранд наричат ​​това колективно викторианско постижение „подновяване на очакванията“.

Това позволи на една реформирана Великобритания да остане достатъчно сплотена и динамична, за да оцелее като голяма световна сила през 20 век.

Упадъкът на империята е ако не напълно предотвратен, то поне забележимо забавен.

Днешните САЩ биха могли да постигнат подобен исторически подвиг, но само ако тяхната политическа класа се обедини, както го направиха викторианците.

Демографски, Америка е изправена пред по-малко предизвикателства от своите очевидни конкуренти като Китай и Русия, имайки относително по-висока раждаемост и нетна миграция.

Американските компании, инвеститори и иновативни инженери остават сред най-добрите в света.

Докато конкуренцията за власт по време на Втората индустриална революция зависеше от телеграфа, електрификацията и развитието на железопътната мрежа, днес тя произтича от областта на изкуствения интелект и квантовите изчисления, където Съединените щати имат приличен шанс за лидерство.

Целият проблем е точно в тази предпоставка - способността на американските политически елити да намерят допирни точки за реформи.

И не виждам голям шанс това да се случи и не само защото САЩ са в изборна година, което влошава още повече ситуацията.

Американските политици са толкова разделени, че, както предполагат изследователите на Ранд, "все още няма общо признаване на проблемите в Съединените щати. Въпреки че някои от тях генерират широко разпространено обществено разочарование, има малко консенсус сред елитите относно разбирането на пречките пред актуализацията, която изискват спешно премахване."

Ето така: не можем дори да се съгласим какво трябва да поправим, да не говорим как да го направим.

Единствената добра новина е, че когато погледнем геополитическия баланс, виждаме, че конкурентите на Америка също имат проблеми, които изглеждат поне толкова неразрешими.

Това се отнася за Китай, Русия, Иран и Северна Корея, както и за изгряващи средни сили като Индия, Турция, Бразилия или Индонезия.

Комбинацията от вътрешни политически сложности и елитни разделения в Съединените щати обрича на провал много корпоративни реорганизации, нулиране на системата и национално обновление.

Това създава спешна необходимост Вашингтон спешно да се заеме с този проблем, както в името на Америка, така и в името на целия свят.

Като начало би трябвало да се закупят нови правителствени хеликоптери, които не изгарят моравата на Белия дом.