"Богоизбраният" обвиняем Цветан Василев и новите му приятели Прокопиев и Донев
Недосегаемите въртят нови схеми срещу съдебната власт
Всички клиенти на прокуратурата, не само на българската, винаги твърдят, че са невинни и е станала някаква грешка. Виновни са други, те само са били на неподходящото място в неподходящото време. После, като ги осъдят, се оказва че в килиите също няма нито един престъпник. Ако попитате някои от стотиците обитатели на Софийския или Пазарджишкия затвор, те веднага ще ви кажат, че до един са жертви на правосъдната система, а истинските крадци, изнасилвачи и убийци се разхождат на свобода.
Дотук разлики между Цветан Василев и обикновените престъпници няма. Питайте Василев и той ще ви сподели с готовност неговата си „истина“ – невинен е, банката му е била перфектна, други са я съсипали, а шофьорите, секретарките и охранители му, получили милиарди необезпечени кредити, били "дружества със специална инвестиционна цел“ – SPV-та.
Бърни Мадоф, излежаващ в момента присъда от 150 години затвор за неговата пирамидална "схема Понци", в която потънаха 65 милиарда долара и която твърде много прилича на пирамидата „КТБ“, сигурно твърди същото. Макар да се призна за виновен по време на процеса.
Разликата обаче е, че укриващият се в Белград бивш банкер, обвиняем за най-чудовищната финансова схема в историята на страната, завлякла над 5 млрд. лева, не спира да говори и да се подиграва – както с прокуратурата и държавните органи, така и с всички измамени от него хиляди вложители във финансовата му пирамида.
Днес за Н-ти път Василев пак поиска да играе на видеоигра с българските прокурори. Желаел от все сърце те да му дойдат на крака в петзвездния хотел и той, видите ли, да им обясни ситуацията с КТБ. Или, ако предпочитат, бил съгласен да го разпитат по видеоконферентна връзка – може и по скайп.
Ако се сетите за поне един престъпник, издирван от Интерпол с червена бюлетина, който нагло да поставя условията на правораздавателните органи, защото не му било удобно да дойде и да застане пред разследващите и то с „аргументите“ – нямало да има справедлив процес, условията в ареста не били подходящи за него и прочие глупости, сигурно ще спечелите награда.
Наградата обаче в случая е за Василев и новите му приятели Прокопиев и Донев. За безочие.
„Светата троица“ от известно време действа като по команда, а мишените, естествено, са прокуратурата, неудобните членове на Висш съдебен съвет и правителството.
Огнян Донев е подсъдим, за укриване на данъци за 63 млн. лева, а срещу Прокопиев има толкова сигнали за финансови машинации, включително от Комисията за финансов надзор, че сигурно ще му трябват часове, за да ги изброи.
Сега, след като дружбата между тримата е скрепена, когато Василев каже "А", ехото дълго не заглъхва по страниците на "Капитал", "Медиапул", "Клуб Зет" и „Фрог“. Подема се и от протестърското съсловие, и от всички грантово и политически зависими медии и „журналисти“. За съжаление – и от действащи магистрати, и то от такива, от които зависи ще имат ли Василев и Донев присъди или няма да имат.
Шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов и апелативният наказателен съдия Калин Калпакчиев – член на ВСС, вече отдавна играят в отбора на триото. Искат прокуратурата да проверява пасквилите на Василев и скалъпените записи по „Яневагейт“. И то го искат, включително със статии, писани лично от тях, в медиите на подсъдимите олигарси.
Какво да проверява Цацаров? Защитната теза на Василев? Че за това отдавна се води наказателен процес, нека Василев лично да заповяда в България и да я обясни на когото трябва. Или главният прокурор да проверява манипулираните бръщолевения на маса на две жени, в които конкретиката е толкова, колкото гадателката им е разказала?
А може би Цацаров трябва да разбере дали е основателен страхът на обикновените хора, че престъпниците остават ненаказани, защото са богоизбрани милиардери и са защитавани от нагли представители на съдебната власт, които още по-нагло лобират за приятелите си – обвиняеми олигарси?
Да, подобна проверка е повече от нужна и наистина е време за съдебна реформа – такава, която ще позволи на прокурорите да работят спокойно, а на съдиите - да съдят безпристрастно, без да се страхуват от върхушката на Съюза на съдиите, без някой да им виси на главата и да въздейства върху вътрешното им убеждение – било то политик, подсъдим олигарх или действащ съдия.
Нали за това говорите, уважаеми съдии Панов и Калпакчиев, като казвате „Не на страха“? Или?
Ивайло КРАЧУНОВ, БЛИЦ