Бомбастични разкрития: Кой и как опоска София още след Освобождението

Корупцията свива гнездо в млада България веднага след Освобождението през 1878 г. Причината е, че нашата администрация е наследник на турската от игото и руската от временната окупация. Двете са прочути със своята продажност, пише Труд.

Революционерите по време на робството са спасявани от въжето не толкова с протести на Великите сили, колкото с някой и друг грош, стоплил ръката на турски чиновник. По-късно русите направо казвали как искат подкупа - в пари или като подарък.

Тодор Бурмов е първият министър-председател на България. Бил е член на Държавния съвет, депутатствал е в едно велико и две обикновени народни събрания. За заслугите си получил от император Александър II брилянтен пръстен.

Бурмов обаче вдигал къща и замолил руското консулство да го смени с парични знаци. Премиерът взел 400 книжни рубли, като задържал и пръстена, който отделно изтъргувал за 67 английски лири. “Това е съвършено нечувана мръсотия и безчестие!”, възмущава се Константин Иречек, дошъл да облагородава нашенските нрави.

В ония ранни години Григор Начович е забъркан в банкова далавера. Тодор Икономов се облизва като експерт по шосетата. Джобът на Димитър Греков натежава от чужда фабрика за спирт в Княжево. Константин Стоилов печели покрай акциите на Русчушко-Варненската железница.

Най-изобретателни са Стефан Стамболов и Димитър Петков. Двамата са лидери на Народнолибералната, наричана стамболовистка партия. Били са редови депутати и председатели на парламента, оглавявали са правителства.

През 1888-1893 г. Петков е кмет на столицата, а Стамболов премиер. Побратимите си стискат десниците и организират мащабна спекула с недвижими имоти. Този гешефт няма аналог до днес!
Нисък, набит, с голяма глава и пъстри очи, с властен пронизващ поглед и отсечени жестове.

Така портретуват съвременниците Димитър Петков. Като опълченец той оставя лявата си ръка на Шипка. Като кмет преобразува с дясната бившия център на Софийския санджак.

“И къщи, и улици - всичко се намираше в хаотично състояние - разказва коренячката софиянка Райна Костенцева. - Нужна беше изключителна творческа инициатива, голям архитектурен талант, който от лабиринта на сокаци и първобитни къщурки да създаде един модерен град, отговарящ на назначението си като столица на България.”

“Но за да стане това - продължава Райна, - трябваше да се руши, а да се руши беше нещо почти невъзможно при съществуващите тогава нрави и традиции. Да се рушат къщурки и черкви - това изискваше силна, непоколебима и неумолима личност, личност, която да гледа в бъдещето и в името на това бъдеще да поеме риска да воюва. Димитър Петков беше именно човекът, който не страдаше от малодушие.”

Димитър Петков регулира улиците, ситуира площадите, оформя Градската градина. Обявява международни конкурси за канализация, електрическо осветление и трамваи. Негова е идеята за изграждането на Лъвов и Орлов мост.

Това е светлата страна, тъмната не е регистрирана в официалната хроника. Стефан Стамболов е автор на революционния марш “Не щеме ний богатство, не щеме ний пари”. Отдавна е забравил клетвените думи. Премиерът влиза в съдружие с кмета, за да бръкнат с четири ръце в кацата с меда. Нейният етикет е “Благоустройство на столицата”.

Съвременникът Добри Ганчев описва схемата:

Когато се събаряше старата София, образуваха се според новия регулационен план нови парцелни места. Те се образуваха от тесните улички, които се затваряха, от маломерните места на съборените къщурки.

Тез парцели не можеха да се дадат на предишните притежатели, които имаха много малки дворчета. Градският съвет ги даваше на “свои хора”, които уж имали по-преди места. То ставаше така: градският агентин Никола Филипов намери евреина, притежател на къщата, която подлежи на събаряне, и го съветва да я продаде еди-кому си, инак ще получи много малко от общината.

Обещава му при туй и добро място в новите квартали. Мястото се продава на Стамболова или Петкова, а тез, като притежатели на стари къщи, получават нови парцели.

Парцел по парцел двамата превземат територията на града. Историята мълчи докъде е стигнала тази инвазия. Факт е обаче, че двамата стават най-имотните софийски граждани. И чрез препродажби трупат милиони по втория начин.

Стефан Стамболов е съсечен през 1895 година. Димитър Петков е застрелян през 1907 година. След гибелта им народът нарича техните съпруги Златните вдовици.

Стефан Стамболов

НЕ ЩЕМЕ НИЙ БОГАТСТВО

Не щеме ний богатство,
не щеме ни пари,
искаме свобода
с човешки правдини.

Напред, напред,
на бой да вървим!
Доста сме стоели,
стига да търпим!

Доста сме лежали
в робски пелени,
време е да станем
свободни хора ний.

Напред, напред,
на бой да вървим!
Доста сме стоели,
стига да търпим!