Борбата на пудела за кокала

„Като опре ножът до кокала, мълчите, а като е за кокала – ей такива усти отваряте“, беше написал великият Иван Радоев. Е, в последните седмици стана ясно, че борбата на пудела за кокала не е просто метафора, а реалност – еснафска, просташка, корупционна и смърдяща.

Реалност, в която целият народ живее вече от години, защото нито една „Промяна“ не идва с желанието за реална реформа, а с амбицията за лична печалба и участие в корупционните схеми. И може би хората вече привикнаха с тази трагедия. Но не могат да преглътнат някой да ги лъже в очите.

В два поредни дни, две от най-ключовите фигури в ПП-ДБ – Бойко Рашков и Асен Василев, по два коренно различни модела, се опитаха да хвърлят прах в очите на обществото и да заличат следите на пудела с пачките, който води към тях. Първият направи това на висок тон, обиждайки депутатите и накрая тръгвайки си от залата.

Като на излизане дори халоса с чадър журналист, дръзнал да го пита неудобни въпроси.

Ден по-късно Василев с доста по-спокоен тон, хладно и с ехидна усмивка, отрече редица доказателства, предоставени на комисията за негови взаимоотношения с двамата сочени за топ контрабандисти Марин и Стефан Димитрови. Защо?

Защото знае, че тепърва има вода да изтече преди разследващите да стигнат до него и историята, в която е притискал шефа на МВР Калин Стоянов да назначи близък до Димитрови човек за началник на полицията в родния град на Василев – Хасково.

Обръчът около Рашков обаче все повече се стяга. В продължение на седмици в публичното пространство изтекоха множество доказателства за близкото му познанство с Димитрови, доскорошния му приятел Живко Коцев (който сега е обвиняем по аферата, но и един от основните свидетели на прокуратурата) и редица хора, за които стана ясно, че гуляят в МВР или в дома на Рашков.

За да кадруват във вътрешното министерство, да редят свои хора на правилните места и да трупат пачки, които после да снимат с пудела си. Затова Бойко Рашков избяга от въпроси за близките си отношения и познанството си с обвинените в контрабанда Марин и Стефан Димитрови.

Още в началото депутатът от ПП-ДБ спретна скандал в комисията и вместо да отговаря, реши да нападне председателя Тошко Йорданов, че изнасял информация от СРС-та. Йорданов разясни, че не изнася никаква информация, а цитира думи на шефа на ДАНС. Изнервянето продължи и Рашков скочи на депутатите и заяви, че е хабилитирано лице, а останалите не са юристи на неговото ниво.

„Бъкел не разбира от наказателен процес, говори за СРС-та, а ДАНС и Тодоров говорят за ВДС /веществени доказателствени средства/, които са явни материали, те са минали през етапа на СРС“, заяви Хамид Хамид и призова Рашков да е малко по-скромен, защото цяла България го видя как купонясва с бандитите в държавата.

Рашков се възмути, че се наблягало на това кой е влизал в МВР по негово време, а не защо въобще са били при него. Бившият вътрешен министър от ПП-ДБ заяви, че Димитрови са идвали при него, за да му донасят информация по дело за репресиран свидетел от страна на Бойко Борисов.

По-късно обаче Димитрови станали партньори на Рашков и подавали сигнали за купен вот в Хасково. Затова и той назначил за шеф на хасковската полиция Венцислав Кирчев, а Димитрови били много ценни, защото били запознати с обстановката по време на изборите в Хасково.

Хамид Хамид заяви, че е искал да попита Рашков дали е вярно, че градинарят му е заровил над 6 милиона от контрабанда. С кого е ходил на лов, с пудела ли е ходил. Хамид поиска и в утрешното заседание да бъде поканен отново Рашков, защото много въпроси останаха без отговор.

„Г-н Рашков отговори на въпросите, като излезе. Явно и градинарят е общ, явно и пуделът е общ. Беше унизително за него, но полезно за българите и демокрацията“, заяви Йорданов.

Всичко това ясно показва едно – евроатлантическото мнозинство в парламента беше взривено от личната амбиция на хора, пледиращи за „нов морал в политиката“, но сами забъркани в скандали с дъх на корупция, контрабанда и селска еснафщина, породена от чувство за недосегаемост. Почти като погазването на конституцията, а след това граденето на цяла предизборна кампания с лозунга „Конституцията ни е скъпа“.

Затова заявката на ДПС, дадена от лидера на движението Делян Пеевски, че  няма да работи с "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ), ако се докаже от правоохранителните органи "всичко, което видяхме като обвързаности с контрабанда, тези пудели, влачещи пачки“, е повече от естествена.

Тя показва, че партията, която беше основен двигател на повечето анти-корупционни мерки и реформи в страната, е омерзена от доскорошните управляващи, които подкрепяше. И понеже вярва в законността Пеевски подчерта, че всички тези твърдения трябва да се докажат по надлежния начин.

„Това, което видяхме, е чудовищно и мисля, че такива хора нямат никакъв интегритет, посочи той. Бойко Рашков няма място в политиката, а „видяхме къде има място за него - по трапезите“, коментира още председателят на ДПС.

Чудовищно е, наистина, както и очевидно, че тези хора явно нямат морала да са част от властта у нас. Нямат място и в нито една институция в страната, защото всичко, до което се докоснат се превръща в корупционна пепел. Която покрива всичко и всеки, който се доближи до ПП-ДБ.

Затова никой не трябва да се учудва, че аферата „Митници“ обедини всички парламентарни групи във възмущението им пред позорното самозабравяне и безсрамие на доскорошните „борци“ срещу злото у нас. Но както се видя, когато пуделите много лаят срещу корупцията у нас, явно искат само едно – самите те да се докопат до кокала.