Речта на г-н Плевнелиев в Народното събрание е поредният посредствен президентски буламач от политическо лицемерие, голи клишета и куха фразеология. Да не говорим, че повечето от темите, които той изреди като в школски конспект нямат нищо общо с конституционните функции и обществено-политическата роля на държавния глава. Удар във въздуха.
Какво значи един президент да каканиже от парламентарната трибуна за санирането на панелните блокове и да не каже нито дума по ключов аспект от неговите правомощия - националната сигурност и отбраната. Оставям настрана това, че шумно обявената от правителството програма за саниране е корупционен инструмент, от който няма да има реален социален ефект, а само ще забогатеят близките до управляващите фирми, докато поредният заем от 1 милиард ще се плаща от целия народ.<br /> <br /> Целият въпрос е, че президентът дължи редица отговори за цялостната си външнополитическа сервилност, която уврежда националните интереси. За безропотното му съучастие в отреждането на България на статута на &quot;фронтова държава&quot; и системните опити да се демонстрира враждебност спрямо Русия. За това, че папагалства опорните точки на ястребите в НАТО и на &quot;партията на войната&quot; вместо на &quot;партията на мира&quot; в САЩ. Той дължи и членоразделен отговор за очертаващите се сериозни загуби за нашата икономика и за туристическата индустрия, причинени от санкциите срещу Русия. Трябва да обясни на обществото защо не заема съобразена с националните интереси позиция по този въпрос, както правят Испания, Италия, Гърция, Унгария, Австрия, Кипър, Словакия.<br /> <br /> Особено кухо звучат приказките за съгласие, когато изхождат от Плевнелиев и днешните управляващи. С цялостната си досегашна политика през последните години те са отрицание на самата идея за съгласие по основните приоритети на България. Именно те наложиха арогантността и профанизацията като водещо начало в българската политическа действителност. Факт!<br /> <br /> Върху какво да се съгласяваме - те да си крадат под звуците на &quot;Одата на радостта&quot;, а ние да им ръкопляскаме? Да натрапват заробващия 16-милиарден дълг, който ще плащат поколения напред - по това ли да се съгласяваме? Или по безумната политика на обзетите от бесовете на пазарния фундаментализъм - нямаш пари, няма да се лекуваш; беден си, значи детето ти ще учи в лошо училище, а с парите на данъкоплатците ще финансираме частните училища, където учат децата на богатите?<br /> <br /> За да има някакъв смисъл и конкретни резултати от какъвто и да е разговор за съгласието, предпоставката е една - оставка на безпринципната четворна коалиция. Без оставка, не може да има съгласие. Защото политиката на това правителство и на президента е пагубна за държавата, обрича огромната част от хората на устойчива бедност и гарантира охолството на олигархията и управляващата клептокрация. <br /> <br /> <strong>Борислав Цеков, Движение &bdquo;Модерна България&ldquo;</strong><br />