Боян Чуков разнищи крайната цел на САЩ за Тайван

В Тайван, наричан Китайска република, встъпи в длъжност новоизбраният глава на администрацията на острова Лай Циндъ. Той замени изкаралата два мандата на въпросния пост г-жа Цай Инуън. Лай Циндъ бе нейн заместник до момента на неговото избиране.

Новият шеф на островната администрация както и неговата предшественичка са кадри на промериканската регионална организация наречена Демократична прогресивна партия (ДПП).

Самата политическа формация се формира през 80-те от отцепници на партията Гоминдан, които бяха ядро на нейната компрадорска фракция.

Зад политическия проект ДПП се „вижда“ ръката на Вашингтон. Американците бяха замислили да свалят комунистите в Пекин и на тяхно място да поставят техните създадени in vitro тайвански прогресивни демократи. Гоминдановците тотално не устройват САЩ тъй като са националисти и поддържат активен диалог с КНР.

Преди около 35 години организираният отвън пуч на пекинските студенти на площад Тиенанмън се провали. И се пое курс към конструиране на „тайванска нация“, която трябва да бъде различна от китайците живущи на континента.

Този подход е до болка познат на българите. По същите формули преди доста години бе конструирана „македонската нация“ имаща за цел превръщането на Македония в анти-България.

Сега чрез измислената „тайванска нация“ се прави опит да се направи от Тайван вариант на анти-Китай. И за да няма съмнения по този повод, заместник на Лай Циндъ е Сяо Мейцин, бивш шеф на тайванското представителство в САЩ, което функционира в разрез с принципа „Един Китай“.

Формално въпросното „представителство“ е недържавно учреждение. Но съгласно американския закон за Тайван и в рамките на политиката на „стратегическа двусмисленост“ НПО-то изпълнява ролята на „посолство“ и даже се самоименува като такова.

На церемонията в Тайпе при застъпването в длъжност на Лай Циндъ се наблюдаваше безпрецедентно високо представителство на американския политически елит. Достатъчно е да се споменат имена като Брайън Дийз, бивш глава на Националния икономически съвет на САЩ, Ричард Армитидж, заместник на държавния секретар Колин Пауъл в администрацията на Джорд Буш-младши, Марк Помпео, държавен секретар при Доналд Тръмп и други.

Явно Вашингтон съвсем целенасочено цели да срива сигурността и стабилността в Азиатско-Тихоокеанския регион и да блокира мирното обединение на Китай.

В България т.н. „китаисти“ с допуск до големите национални медии са желязно формирани съгласно евроатлантическите информационни калъпи.

Те обикновено цитират глобалните медии и са затънали в неолибералната когнитивна матрица. Което лишава българското общество от обективни експертни оценки за събитията в Китай и особено за конфликта около Тайван.

Лай Циндъ се самонарича по англосаксонски тертип - Уилям Лайън. За съжаление неговите първи публични изяви след встъпването му в длъжност рязко увеличиха напрежението в Тайванския пролив.

Той заяви: „Аз се надявам, че КНР директно ще погледне на факта за съществуването на Китайската република и ще уважава избора на тайванския народ...“.

Лай Циндъ ползва натрапения симулакрум „Китайска република“, който апелира към предишната държавност до 1949 г. Точно тук обаче Уилям Лайън нагазва дълбоко в блатото на непреодолимите противоречия.

Ако републиката е „китайска“, то откъде се взема тогава „тайванският народ“? Пълен нонсенс. Населението в Тайван и континентален Китай са едноутробни братя и сестри. През 1992 г. тайванските местни власти достигнаха до консенсус с материка, че съществува само един Китай, а Тайван е негова неразделна част.

И сега най-важното! Постигнатият консенсус се признава от ККП (Китайска комунистическа партия) и Гоминдан. На миналите избори с двете партии се съгласи и „третата електорална сила“ - Народната партия, която се оглавява от Ко Венчже, бивш кмет на Тайпе.

Какво е разположението на силите в Законодателния юан (парламент) на острова? Гоминдан и Народната партия преобладават.

Три четвърти от регионите, включително и административния център Тайпе, областта около него Синбей, всички големи градове се ръководят от гоминдановци.

Играта и спекулациите на Лай Циндъ с противопоставянето на „китайското“ и „тайванското“ е прекалено опасна и може да доведе до гражданска война. Сепаратистите на острова в последно време се опитват да изчегъртат от народната памет Чан Кайшъ, който е неудобен за размахването в публичното пространство на понятието „тайванска нация“.

Партията Гоминдан е управлявана от генералисимус Чан Кайшъ в периода 1928 г. до 1949 г. Фигурата на Чан Кайшъ е спорна и за нея мненията са разнопосочни. Но той е безспорно национален лидер, който е оглавявал съпротивата срещу японската агресия.

Остров Тайван, заедно с островите Пенгу са завладяни от Япония през 1895 г. В резултат на това островът е бил петдесет години под японско управление. Голям проблем за Лай Циндъ са тайванските военни, които считат генералисимус Чан Кайшъ за свой основател и главнокомандващ.

И естествено са против местните демократи сепаратисти. След встъпването в длъжност на 20 май на новия глава на администрацията на Тайван Лай Циндъ обстановката на острова рязко се изостри. Неговите публични изяви се отличават с агресивен сепаратистки наратив.

Той се опитва да внуши на местното население, че островът притежава някакъв вид „суверенитет“, който реално не съществува.

По въпроса, че Тайван е неразделна част от Китай има постигнат консенсус през 1992 г. Тоест между партия Гоминдан и тайванската Народна партия има единомислие по въпроса. Тайванските народни демократи (ДПП) обаче са против.

В отговор на сепаратистката риторика на Лай Циндъ НОАК (Народна освободителна армия на Китай) започна провеждането на широкомащабни военни учения в акваторията и въздушното пространство на Тайван.

Освен това на острова възникнаха вълнения и безредици. Броят на митингуващите достигна 30 хиляди души. Ученията на НОАК бяха описани в глобалните либерални медии като подготовка за инвазия на острова.

Но в миналото е имало далеч по-големи военни учения на китайската армия. Реално ВМС на НОАК обкръжиха плътно острова.

Всъщност бе организирана блокада на Тайван, която показа, че властите в Тайпе са неспособни да пробият блокадата или да я елиминират. От гледна точка на международното право няма никаква „средна линия“ между континентален Китай и острова. Китайските ВМС действат в строго определени китайски териториални води.

Всяко нарушение от външни сили особено в сегашната обстановка може да се приеме за casus belli. Без оръдейни залпове, ракетни стрелби и авиационни атаки при необходимост по всяко време НОАК може да прекъсне всички островни комуникации.

Япония обеща да подкрепи евентуална външна намеса в подкрепа на Тайван, тоест американска такава. Много интересно реагира китайският посланик в Токио. На 9 май той посети руското посолство в японската столица и взе участие в шествието на Безсмъртния полк. Недвусмислен сигнал за по-импулсивните японци в управлението на Страната на изгряващото слънце. Това обаче не попречи на хиперактивния американски посланик в Токио Рам Еманюел постоянно да говори, че САЩ „заедно с Япония работят срещу Китай“.

Ако се погледне по-внимателно политическата ситуация в Тайван, ще стане ясно, че Лай Циндъ е в безизходно положение. Реално лично той спечели изборите, но неговата сепаратистка Демократична прогресивна партия загуби. Декоративният „президент“ на Тайван няма право на вето.

Той изцяло е зависим от депутатите в Законодателния юан, който играе ролята на местен регионален „парламент“. Какво е разположението на силите в него?

Демократичната прогресивна партия на тайванските сепаратисти разполага с 51 мандата. Гоминдан има 52 мандата, а Тайванската народна партия има 8 мандата. Или общо резултатът е 51:60 в полза на политическите сили, които са против сепаратистките действия и риторика на Лай Циндъ.

До месец януари т.г. в местния парламент Демократичната прогресивна партия имаше мнозинство. Днес вече го няма. При новото разположение на силите в Законодателния юан шефът на администрацията в Тайпе е почти сватбен генерал. В парламента вече е вкаран проектозакон на Гоминдан и Тайванската народна партия, който съществено разширява правомощията на законодателите за сметка на изпълнителната власт.

Предвижда се създаването на следствени комитети, съставени от депутати, за разследване на държавни служители. Прогресивните демократи са стресирани от тази перспектива. Първият глава на администрацията в Тайпе от Демократичната прогресивна партия за периода 2000-2008 г. Чен Шуйбян заедно със своята съпруга след приключване на неговия мандат се оказаха в крайна сметка в затвора за корупция.

Лай Циндъ се изплаши от създалата се ситуация и неговите външни куратори задействаха мрежовото „гражданско общество“. Мобилизирани бяха набързо около 40 НПО-та и тайванският бизнес, който е зависим от САЩ. На улиците излязоха по команда протестиращи и тръгнаха да манифестират срещу „парламента“. Рязко се увеличи вероятността да избухне локална гражданска война.

В списание Foreign Affairs на 21 май излезе статия на Айзък Кардън и Дженифер Кавана със заглавие How China Will Squeeze, Not Seize, Taiwan.

(Как Китай ще притисне Тайван, а няма да го заграби).

Американската експертна общност счита, че е малко вероятно да има китайско „амфибийно нашествие“ на острова. Според авторите САЩ трябва да се откажат от своята фиксация върху перспективата за нахлуване на НОАК в Тайван.

Айзък Кардън и Дженифер Кавана смятат, че Пекин ще се опита да „задуши бавно“ острова. Според тях китайците ще потиснат контрола на Тайпе върху околните води и въздушното пространство, ще ограничат способността му да взема автономни военни, дипломатически и икономически решения.

От страна на САЩ се предприемат стъпки за активиране на американските съюзници и партньори около Китай.

Американците мобилизират всякакви антикитайски „двойки“, „тройки“ и „четворки“ в региона на Азиатско-Тихоокеонския регион.

Вашингтон се опитва да тласне Тайпе по пътя на Косово. А по-късно да превърне Тайван в един анти-Китай по подобие на Украйна, която бе превърната за относително кратък срок в анти-Русия. Нищо ново под Слънцето.