Британският бежанец: България на три морета, но кои са те?

Hello guys, Ако случайно се чудите my name is Конан Дъфи а.к.а. Конан Бежанеца, Кондьо от Лондон and so on подобни прякори, които новите ми съграждани от Овча купел се избиват да ми измислят, пише "Монитор".

Причината е, че от скоро съм българин, преселил се от Великобритания и заради това пътувам из туристическите забележителности на новата ми родина и си записвам тук, впечатленията.

It’s true that събирам печати от 100-те Национални туристически обекта, обаче все пак и аз съм човек. И аз отидох на море. И като истински българин отидох на море в Гърция. Actually, ходих на море и в Гърция, и в България.

Все пак съм британски пенсионер – Long Live the Queen и британската social system, която позволява пенсионери като мен да могат да си позволят да ходят на море два пъти годишно.

 

И точно това е причината за днешната история. I don’t want to отегчавам с поредните плажни истории и оплаквания колко е хубаво в Гърция, пък как е гадно по нашето Черноморие. Although съм natural-born британец, а в медиите има too much истории как англичаните се държат по българските плажове. Затова по-добре да ви спестя някои подробности от my vacation.

Така де, може да съм пенсионер, но не забравяйте, че съм роден през 1984г. , това е годината, в която според Оруел, всичко е щяло да се прецака адски много. Well, право е човекът – родил съм се аз.

Whatever, нека да ви обясня какво искам да ви разкажа. Смятам, че е интересно да направя чисто финансово сравнение на one-day vacation в Гърция и в България. Ама не говорим за цяла ваканция – да сравниш колко пари си похарчил в курорта където си планирал да прекараш летният си отпуск. No, mate. Говоря за bonus destination.

Нали знаете, как в последния ден на почивката трябва да освободите мястото, в което сте били отседнали преди обед. Опаковате багажа, поемате към скучния сив дом, обаче outside is still summer, а вие се отдалечавате от плажа. По пътя си казвате God damn it! Нека да направя един последен плаж преди да съм се прибрал, пък ако ще и да стигна в къщи чак по тъмно.

Не ми казвайте, че не сте правили такива „последни плажове“ по пътя. На мен ми се случи и двата пъти това лято, в които ходих на море. Първо в Гърция на връщане от Халкидики, спряхме в Афитос при един wonderful beach bar, край един от най-красивите (при това пясъчни) плажове на Касандра. Yes, you know, това е измислица, че плажовете в Гърция са само от камъни, а хубав пясък има only the lonely на Черно море. Плажът в Гърция беше прекрасен.

Морето беше бистро и прозрачно as usual. Чадърите бяха разположени на голямо разстояние един от друг (нещо, което едва след my trip до Черно море оцених), и особено важно – към всеки чадър имаше по 3 (три!) шезлонга. Спряхме до големия неохраняем паркинг на 50 метра от плажа и след около 30 секунди вече се бяхме настанили на сянка.

Неприятно впечатление ми направиха табелките с warning, че шезлонгите могат да се използват, ако направите order за минимум 5 euro на бара. Все пак това, което всичките ми приятели от България основно изтъкваха като предимство на гръцките плажове е, че там не ти одират кожата за чадъри и шезлонги, а сянката е безплатна.

Whatever, седнахме с мисълта, че така или иначе ще пием по нещо и трима души на един шезлонг без pressure ще похарчат желаната сума. Е, оказа се по-лесно, отколкото предполагахме. Две фрапета и един натурален сок излязоха 17 евро! Fair enough, все пак с всяко фрапе получаваш една бутилка минерална вода и small snacks в случая кроасан и бисквитка.

Actually, не похарихме нищо друго по време на престоя си на плажа. А, той беше дълъг. Все пак сме дали 35лв, и решихме да стоим там, докато не си ги избием. Това, разбира се, доведе до желание за обяд и когато слънцето напече най-силно, се преместихме в ресторанчето зад бара. Там в прохладна градинка имаше ресторант. Club sandwich + бонус минерална вода = 5 euro.

Иначе плажът беше просторен, морето чисто и топло, музиката от бара приятна и ненатрапчива, а сервитьорките усмихнати. В края на деня си тръгнахме доволни, макар и леко disturbed от обяснението на бармана, че „това условие да си поръчаш нещо го сложихме заради, българите, malaka”.

Имало период, в който големи групи от новите ми сънародници често отсядали по шезлонгите им, но си носели пиене и ядене и барът редовно бил пълен, но без никакъв оборот.

Дотук с византийците. Малко след our vacation по бившите български територии, се отправихме на trip към настоящите. На връщане от Приморско (което е totally different story, но трудно ще успея да я разкажа, защото не знам достатъчно руски език, if you know what I mean), решихме да направим side trip в Аркутино.

Плажът е famous enough, още повече там няма хотели и къмпинги, а само един бар. Exactly same situation като Афитос в Гърция. На отбивката към плажа, обаче ни спря бариера и надпис, че цената на паркинга е 5лв. На практика ти няма как да спреш на пътя преди паркинга и да оставиш колата, тоест ако искаш да посетиш Аркутино и още не си открил телепортацията, трябва да оставиш петолевка за вход.

Едно нещо съм научил в България- никога не вярвай на табелите. Оказа се, че таксата е 7лв. през weekend-а, а ние имахме лошото възпитание да отидем на плаж в Аркутино в неделя! So, след като пракирахме на полуразрушения also неохраняем паркинг край пълни кофи с боклук, се отправихме по една пътечка към плажа. Wаlking distance беше същата, но със 7 лева разлика.

На плажа ни поискаха 7лв. за чадър и по 5 лева за шезлонг. А, когато tough guy, който „пази шезлонгите“ видя, че и ние си носим един плажен чадър ни изсъска, че нямаме право да го отваряме в платената зона и ни изгледа като много тежки престъпници – наркотрафиканти. Fair enough, ние и без това нямахме намерение да си отваряме чадъра, бяхме го взели за вски случай. Платихме 22лв за 3 шезлонга и един чадър.

Поръчахме си две фрапета и един натурален сок за общо 12лв. и рязко се оказа, че плажът в родната ни България струва повече от този в територията, несправедливо отнета ни от Ньойския мирен договор.

Пак обядвахме. 10лв. за тройка кебапчета с гарнитура пържени картофи. Плюс 2 лева за минерална вода, in case you are thirsty. В Аркутино, обаче не останахме достатъчно, за да си избием парите. Плажът беше претъпкан. Морето беше пълно с водорасли. А от стереоуредбата на бара, някакъв женски глас непрестанно крещеше въпроса „кой ще бара яката дупара“.

Well, you got the point защо не искам да ви разказвам подробно за ваканцията ми на Черно море. Обещал съм, че ще описвам само готините си впечатления от България. А, какво е вашето мнение по въпроса, е clear as day, когато видиш какви опашки има на границата с Гърция.

В цялата работа с българите и плажа само едно нещо не ми стана ясно. Кое е третото море? Една от първите catchphrase, които научих в София беше: „България на три морета“. Знам колко famous е това мото.

Всеки когото питам за него ми казва и каква е предисторията ( че в най-голямата си glory in Middle Age, границите на България са стигали до 3 различни морета). В същото време, обаче всеки се затруднява да посочи кое е третото море. Дории и съседите, които всяка вечер пият ракия пред входа на блока и имат компетентно мнение по всеки въпрос, не успяха да стигнат до консенсус.

Знам, че едното от тях е Черно море, а другото е Егейско море. Кое обаче е третото bloody море? Виждал съм няколко карти на някогашните граници на България и те опират в пет различни мореата – Черно, Егейско, Адриатическо, Йонийско и Мраморно. I already know about две от тях.

So, кое е третото море, mates?