Брутално за гурбетчиите: Жертвите се множат, а те мразят България и роднините си тук!

„Няма да позволя децата ми да учат извън родината си и след това да заживеят далеч от България. Те трябва да са тук! Добра или лоша, това е тяхната земя“.

Философията на една майка, за която тази държава се е превърнала в нещо по-различно, по-лично. Дошла е от далеч, омъжила се е тук, родила е тук.

Отгледала децата си тук, в непрестанната битка с всички видове несгоди. Тя е чужденка. Но за нея по-късно…

Тегобите и тъгата

Над 2 милиона души избягали. Такъв демографски срив България не помни дори след най-тежките моменти след и по време на войните. А сега такива катаклизми няма.

Освен, може би, усещането, че страната ни води битка със собствения си народ. И печели.

„Жертвите“ се умножават. Всеки беглец е такъв. И на никого не му пука.

Безкръвно обезкървяване в иначе едно от най-прекрасните кътчета на континента. Прехласнати чужденци по обезлюдените баири, пише 24rodopi.com.

Това е другата философия. Едните бягат заради пари, другите идват, защото им е писнало от битието, в което ги изкарват. Едни мразят, други се влюбват.

И всеки има своята истина за нещата. И не допуска никой да му я оспори.

Износ на работна ръка и на маркучи

Гастарбайтери в размер на милиони. Единственото, което изнася България, това е работна ръка. И внася всичко останало. Дали има някой против?

Един бивш кмет от Родопите, с две десетилетия стаж, не спираше да повтаря, че общината му е център на автомобилостроенето. И колко превозни средства произведохме от заводите? Нула!

Защото те правят маркучи. Същото е и в други региони на страната, в които пък са специализирани „гигантите“ в чистачки и фарове.

Това е тяхното разбиране, на елементарно ниво. За джобовото нямат грешка. За последното тук е рай!

Икономиката на страната ни е в едно първобитно състояние. Изнасяш ресурси, не готов продукт.

Тоест, не произвеждаш нищо с най-високата добавена стойност. Примитивна дейност, с която се гордееш.

В същото време износът на работници не спира. Пък не спира и гордостта от това начинание.

Има нещо сбъркано.

Патриоти

Истинските патриоти в тази държава са не тези по кръчмите или партиите. А хората, които живеят в „копторите на розовия свят“, за да спестяват парите си и ги инвестират обратно у дома. Те строят къщи, купуват жилища.

Те са най-големият външен инвеститор. Но не влизат в хронологията за успехите на нито едно правителство. Защото последното, всичките поред, участваха в изгонването на тези хора.

И те пращат парите, защото милеят за тази земя, която чувстват за единствено своя.

„Заклевам се в Конституцията…“

„В съда се заклех в конституцията на Канада и станах гражданин“, хвали се един родопчанин. Вече е забравил родното. Семейството му е другаде.

Не като Кирчо, който, на документи, със забавяне, уж се отказа от канадския си паспорт.

Има и друг тип гастарбайтери. Тези, които се отрекоха навеки от родината си. Те кръщават децата си със странни имена. Срамуват се от родителите си у дома. Не искат да се връщат, защото всичко тук им е „селско, йо“.

БГ гурбетчията: Обитава мазе в Лондон и яде евтина риба, но се връщаш като „баровец“ през лятото

Те пият „Бушмилс“ и казват-„много пари струва, знаеш ли какво е това?“. Сякаш приятелите им пред панелката са някакви аборигени.

Те се отричат дори от родителите си.

„Детето не иска да се върне“

„Щерка ми и съпругът й заминаха за Англия. Прекараха там повече от десет години. Внучката е вече на 14. И те не се прибират, защото тя не искала.

Елате, бе, мамо, елате за една седмица, им викам. Ами, тя, малката не ще вече в България, ми отвръщат.

Тук имаха професии, там работят каквото намерят. Там са втора ръка, но внучката се мисли, че е над родителите си“, споделя през сълзи бабата на тийнейджърката, която вече е „островитянка“, не „балканка“.

Един гнусен пример

Много гурбетчии тотално скъсват с връзката си с родния край след като прекарат продължително време зад граница. Някои дори го правят и чрез отказ от… родословие.

Мъж от Родопите поиска от съда да му бъде заличено бащиното име от документите за самоличност. Причината е, че му създавало неудобство зад граница.

Гурбетчията от дълги години живеел в Англия. Там, както и в редица западноевропейски страни, не било прието записването на презиме. При сравнение на документи, това създавало трудности, тъй като обикновено в чужбина приемали, че е налице разминаване в имената на лицето.

„Много наши сънародници имат проблеми с регистрация и узаконявания на документи, свързани с превода на думата „Презиме“ в личните карти като „Father’s name“, а в задграничния паспорт то вървяло на един ред, залепено с името под описание „Имена“, посочва пред съда 41-годишният мъж.

Като друг мотив той изтъква, че „изписването на бащино име в документа за самоличност може да се определи като патриархална отживелица, което е било възприето в едни други времена, при други обичаи, традиции и възприятия, които съществено се различавали от настоящата действителност“.

Те не искат…

Те поживяха, видяха и вече не искат да имат нищо общо дори със семействата си. България за тях се е превърнала в омразен спомен от миналото, който трябва да бъде заличен. Тежи им, че не могат да го направят със спомените си, затова наблягат на децата.

„Не ги учим на български, нито на турски, а на…“.

Няма да споменаваме какъв език. Няма смисъл. Всичко друго, но не и това, което ги свързва с корена, рода, родината.

Това е жалко. Но за отреклите се е „куул“. Така ще ги приемат по-бързо. Защото комплексарите не искат да имат минало. Те просто желаят неистово розовото бъдеще.

Това е положението. Не разчитайте на разни дипломирани бегълци, с ябанджийски имена, да се върнат някой ден, че да „ви оправят“. Щото ще го направят през гащите.

Те мразят родината, мразят и хората останали в нея. За тях те са селяците с потурите, някакви неудачници. Същото мислят и за родителите си.

Бъдещето е в ръцете на тези, които обичат, не на тези, които мразят и отричат, срамуват.

Запомнете и не вярвайте в месиите отнякъде.

Бъдете себе си, каквото и да ви коства.

***

Всичко започна с цитат на думите на една майка. Която не иска децата й да напускат родината си.

Тя е рускиня, омъжена за българин. Запознала се е с съпруга си в университет в Руската федерация, където и той е следвал.

Дошла е тук заради любов. Тя знае какво е да напуснеш, както и знае кое е най-доброто за децата си.

Знае и какво е любов. Затова не иска те да бъдат другаде…