Буря в чаша вода за Митрофанова

Сваленото интервю на посланичката ясно очерта границите на проруските медии, политици и общественици у нас

Евтин PR, политическа провокация и опит за пробутване на проруска пропаганда в национален ефир. Това са реалните измерения на опита на радиоводещия Петър Волгин от БНР да взриви и без това доста обтегнатата ситуация у нас, (не)пускайки в събота по обед предварително записано интервю с руския посланик у нас Елеонора Митрофанова.

Свалянето на записа, който трябваше да бъде излъчен в събота в ефира на предаването "Политически некоректно", предизвика широк обществен отзвук и полемики. 

До решението се стигна, след като програмният съвет на БНР се събра на извънредно заседание заради бурната обществена реакция след анонса за интервюто. Гневна позиция на украинското посолство бе разпространена още в петък до медиите у нас, а малко след това последва и реакция от председателя на ПГ на ДПС Делян Пеевски.

В отворено писмо той настоя регулаторите да вземат отношение срещу опита за провокация представител на санкционираната от ЕС като агресор руска държава да се появи и то в ефира на българска обществена медия. След него пък група интелектуалци сигнализираха парламентарната комисия за култура и медии за опита за изнасилване на журналистиката.

Всички, които публично изразиха възмущението си от това интервю обаче недвуслислено намекваха и за друго – че то няма за цел да осведомява, а по-скоро да провокира и без това нажеженото ни от противоречия общество.

Авторекламата на предаването, публикувана още преди самото интервю да е взето беше първият знак, че не журналистическо любопитство е в основата на интервюто. Въпреки цялата върволица от случки след това обаче, се оказа, че интервюто или по-точно неговото сваляне е едно отдавна закъсняло публично разкриване на това кои са прокремълските защитници у нас. 

Но да проследим хронологията на събитията, за да можем и ясно да разберем какво се случи. В четвъртък във фейсбук на страницата на предаването е публикуван анонс, че предстои интервю с Митрофанова.

Само по себе си това решение за избор на гост е не просто неуместно или „политически некоректно“, то е провокация и към евроатлантическата ориентация на страната ни и към българските граждани. Които, освен че издържат с данъците си тази обществена медия, не биха приели тя да бъде употребявана за политически поръчки на осъдения от цял свят руски режим. 

Дали самата Митрофанова си е давала сметка за реалния размер на провокацията или пък това е водещият, който я е поканил, не е ясно. Ясно е друго – интервюто е взето на запис „както се прави в тези случай“ – така Волгин обясни защо Митрофанова е била забелязана в Националното радио в петък, ден преди излъчването на интервюто.

Каква е била причината за това можем само да гадаем. Вероятно някой се е притеснявал, че ако Митрофанова се яви в събота, протест пред БНР (какъвто реално имаше) би осуетил по доста красноречив начин желанието за овладяването на обществения ефир в полза на руската пропаганда. 

Или пък целта въобще не е била да се чува гласът на Митрофанова в ефир, която след редица агресивни действия, включващи дори позорното затваряне на църквата „Св. Николай Мирликийски“ в София, не е сред любимците на България. Меко казано.

Дали е така, не знаем, ясно обаче е друго – и генералният директор на БНР Милен Митев и председателят на СЕМ Соня Момчилова заявиха директно в лицето на Волгин, че причината за свалянето на интервюто не е опит за цензура или държавна репресия (както се пробваше да го изкара радиоводещият), а простият факт, че интервюто не отговаря на самите стандарти на медията за обективна и качествена журналистка.

С две думи БНР е осъзнало, че като обществена медия не просто е недопустимо да бъде записан официален представител на страна агресор като Русия, но още повече да бъде допуснато Митрофанова да се опитва да внушава пропагандните тези на Кремъл. 

Какво последва от целия този фарс? Освен доста кресливите реакции на партии като „Възраждане“ и БСП, популярни с гравитирането си около Москва и кратко, но арогантно изявление на Митрофанова пред ТАСС, реално не последва почти нищо. Или поне на пръв поглед е така. Защото в действителност случката успя много ясно да очертае кои са истинските защитници на евроатлантизма у нас и за кого това са просто предизборни фрази. 

Не за пръв път Делян Пеевски като председател на ПГ на ДПС влиза в директен сблъсък по теми, активно изработени от Митрофанова. Такъв пример е и вече споменатият казус с Руската църква, на която руската посланичка самоволно врътна ключа, а Пеевски беше първият политик, осмелил се явно да се противопостави на подобни арогантни действия.

Самата ДПС пък още от първия ден на войната в Украйна заяви ясна позиция, осъждаща руското нахлуване и настоя българския парламент да изрази категорично своята позиция, гласувайки декларация с този текст.

На този фон, че Пеевски е единственият, който публично изрази онова, което всеки мисли, но не казва на глас, едва ли е учудващо.

Опитът на прокремълските проксита у нас – в медиен и политически план, да изкарат, че забраната на интервюто е в следствие на реакцията на Пеевски – пък е плосък начин да се очерни този, който единствен защити евроатлантическото лице на страната ни срещу руските интереси.

Наистина важното обаче е друго – дали някой изобщо ще се хване на опитите за налагане на руската пропаганда у нас по методите на активното мероприятие. Включващи национален ефир, политическа провокация и евтина манипулация.

С две думи – буря в чаша вода, която обаче тепърва ще разбираме кого и как се е опитала да обслужи. А проруски пропагандатори, както в медийната, така и в политическата среда у нас, никак не липсват. 

Ивайло Крачунов 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук