Черна дата: На 24 март 1999 г САЩ и НАТО започнаха жестоките бомбардировки на Сърбия СНИМКИ

24 март е кошмарна дата за сърбите, защото днес се навършват 24 години от началото на бомбардировките на НАТО срещу Югославия, припомня "Марица".

В продължение на 11 седмици около 70 самолета, включително 10 бомбардировачи F-117 Стелт, са вдигнати от въздушната база на алианса в Северна Италия. Във въздушните удари участват Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Испания и САЩ.

Кодовото название на операцията е "Съюзна сила", а в американския щаб тя е известна като операция "Благородна наковалня".

Целта е да се откажат властите в Югославия от погрома на разбунтувалите се косовски албанци. Това е първата кампания срещу суверенна държава за 50-годишното съществуване на алианса, водена без изричното съгласие на ООН. Русия, историческият съюзник на Сърбия, и Китай се противопоставяха на всяка резолюция, позволяваща военна намеса.

По онова време Косово, населено с над 90 процента етнически албанци, е сцена на сблъсъци между силите на режима на Слободан Милошевич и стремящите се към независимост бойци от Армията за освобождение на Косово (АОК).

През февруари и март 1998 г. сръбските сили предприемат няколко смъртоносни офанзиви срещу АОК, убивайки много цивилни. На Запада се опасяват, че балканското буре с барут отново може да се възпламени. Минали са само 3 години от Дейтънското споразумение, което слага край на войните в Босна и Хърватия.

САЩ пращат за преговори в Белград Ричард Холбрук, архитект на Дейтънското споразумение.  Опитите да се накара Милошевич да прежали Косово, историческа светиня за сърбите, удрят на камък.

На 23 март Холбрук, преди да си тръгне, той ита югославския президент: "Нали разбирате какво ще стане след като си тръгна?" "Да. Ще ни бомбардирате", отговаря Слободан Милошевич. 29 часа по-късно, на 24 март вечерта, първите крилати ракети на НАТО удрят Югославия.

Самолетите на НАТО изпълняват общо 38 000 полета, 10 000 от които за бомбардировки и 2700 мисии срещу сръбската противовъздушна защита, по данни на алианса, цитирани от АФП.

Алиансът взима на прицел няколко десетки военни цели и инфраструктура (мостове, железопътни линии, електрическа мрежа). Понякога обаче бомбите и ракетите поразяват цивилни обекти, което води до възмущение и жестоки критики.

При продължилата 78 дни операция на НАТО според различни източници са загинали между 1500 и 3500 души и са били ранени над 12 000. При 2300 въздушни удара са хвърлени 22 000 тона ракети и снаряди, включително съдържащи обеднен уран боеприпаси, отбелязва Танюг.

Един от известните сръбски онколози - академик Слободан Чикарич, твърди, че НАТО е отговорна за смъртта на 10 до 18 хиляди сръбски граждани. И за още 15 до 30 хиляди новорегистрирани заболели от злокачествени тумори от 2001 до 2010 година в Сърбия в резултат на хвърлените бомби с обеднен уран.

Последици има и за участващите военни в операцията на НАТО. Адвокат Алексич твърди, че от рак са заболели 7600 италиански войници, от които 400 са починали. В показанията си пред съда италиански лекари заявиха, че болести са засегнали много италиански войници и тази патология се нарича „балкански синдром“. Те подчертаха, че лимфомът на Ходжкин е много често явление сред военни и цивилни, които са участвали в мисии на Балканите.

Руското външно министерство нарича операцията "акт на агресия" на НАТО срещу Югославия и замразява отношенията с Алианса на 25 март (б.р.-те са възстановени отново през февруари 2000 г.).

На 10 юни 1999 г. Слободан Милошевич нарежда на силите си да се изтеглят от Косово, което следващия месец е поставено под администрацията на ООН.

Косово обявява независимостта си на 17 февруари 2008 г. и е призната от Република България и други държави, 22 от които са страни-членки на ЕС (Европейски Съюз), както и от САЩ и Канада и Австралия. 

През октомври 2008 г. по инициатива на Сърбия ООН сезира Международния съд в Хага с искане, той да се произнесе, дали едностранно обявената независимост от страна на Прищина, не противоречи на международното право. 

На 22 юли 2010 г. съдът излиза с решение, че този акт не е в нарушение на международното право. На 27 юли 2010 г. сръбският парламент приема резолюция, в която заявява, че въпреки това решение Сърбия няма да признае независимостта на Косово. Към март 2020 година 112 от 193 държави членки на ООН са признали Република Косово. В последните години 15 африкански и малки островни държави са оттеглили признаването си, така страните общо стават 97.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук