„Черният“ Атанас Чобанов и медийните му манипулации

Навремето имаше една книга „Фалшификаторът от Черния кос“ на Хаим Оливер. Макар сюжетът й да е криминално-социалистически и да няма общо с днешната ни „демократична“ действителност, заглавието пасва идеално към натюрела на един от най-нахалните и кресливи пропагандатори на задкулисието у нас – Атанас Чобанов и сайтът му „Бърд“ (птица).

Неуспял политик, бивш комсомолски активист и кандидат-член на БКП, след промените Чобанов се пребоядиса и под прикритието на „френски учен“ хибридства и фалшификаторства от години в родното медийно и политическо пространство. Болните амбиции прехвърлят симпатиите му от една партия на друга – СДС, НДСВ, ДСБ, „Зелените“, „Евролевица“, но е отритнат от всички тях заради неуравновесеност, нарцисизъм и агресивност.

За сметка на това родната медийна среда му дава неограничено поле на изява. Първо чрез сайта „Биволъ“, а напоследък и с личния му проект „Бърд“, кръстен помпозно „Бюро за разследващи репортажи и данни“. 

Всъщност за никакво „разследване“ и за никакви „репортажи“ естествено не става дума, още по-малко пък за „бюро“. 

Става дума за огромна база данни (в сайта фигурират множество търсачки, за създаването на които са изразходвани доста усилия и неясно от къде получени средства – „търговски регистър“, „обществени поръчки“, „агенти на ДС“, „дългове към НАП“ и прочие), както и за хибридна информация от чужди източници. 

Става дума и за черен пиар, тотално оплюване на поръчани лица и умишлено неспоменаване на други знакови персони, които иначе щяха да са резонна мишена за всеки нормален разследващ журналист.

Така, няма да чуете от устата на Атанас Чобанов или пък да прочетете в писанията му нито една лоша дума например по адрес на доскоро подсъдимия олигарх Иво Прокопиев (чието незаконно придобито имущество за над 200 млн. лв. още е под запор) или спрямо унищожителя на КТБ Цветан Василев, отмъкнал 5 млрд. лв. от вложителите в банката. 

Нищо, че и двамата се превърнаха в символ на задкулисието, нищо, че и двамата са клиенти на съда и прокуратурата, нищо, че и двамата имат проблеми с КПКОНПИ. И като споменахме всичко това, сайтът „Бърд“ има и раздел „ключови думи“. Те съвсем ясно показват какво всъщност представлява този псевдожурналистически проект. 

Основните ключови думи за Атанас Чобанов са „Делян Пеевски“, „Пеевски“, „Иван Гешев“, „Гешев“, „КПКОНПИ“, „Специализирана прокуратура“, „Съдебна система“, „Капитан Андреево“, „Магнитски“. Нещо да ви говори това? На нас да. 

Просто става дума за поредния рупор на олигархичния кръг „Капитал“ на Иво Прокопиев и елементарен сайт за поръчки на този кръг. Защото същите думи са ключови и за медийната машина на Прокопиев. 

Но когато са нужни малко повече наглост, малко повече безпардонност и малко повече агресия (стигаща дори дотам да се записва незаконно американски дипломат), тогава на помощ идва Атанас Чобанов. Не за друго, а защото „меките“ бухалки на разградския олигарх „Капитал“, „Дневник“ и „Медиапул“, в които тонът обикновено е мазно-подмолен, не обичат да си цапат ръцете с директни клевети.  

А ако се чудите защо някои имена сега сме „болд“-нали в черно, то е защото и Атанас Чобанов по същия начин „почерня“ имената в пасквилите си. За да може драгият читател да не се обърка и тези имена да се набият в главата му като китайски капки, както и за да  може „ключовите“ думи по-лесно да се откриват в интернет.

По същия начин „болд“-нат, Делян Пеевски присъства в абсолютно всеки материал в „Бърд“, като по този начин „свързването“ му в съзнанието на читателя с другите споменати имена или в контекста на „корупция“, „далавера“, „измама“ и прочие, термини също изобилстващи в статиите на Атанас Чобанов, лека полека се превръща в едно цяло. 

Манипулация от висша форма, както се казва - на ниво психология. Естествено, Делян Пеевски няма нищо общо с другите имена, нито с епитетите в статиите, но това никога не е спирало фалшификаторите като Атанас Чобанов или менторите му от кръга „Капитал“ на Иво Прокопиев.  

Не прави изключение и вчерашното поръчково излияние в „Бърд“, маскирано отново като „разследване“ на гологлавия професионален манипулатор – „Сиела съди ЦИК за 43,2 млн. лв. за машините. ЦИК плаща шестцифрен адвокатски хонорар“. В него става дума за съдебно дело, което фирмата доставчик на машините за гласуване била завела срещу ЦИК. 

И за това, че комисията е ползвала адвокатски услуги за това производство. На пръв поглед – ок, злободневна тема, Чобанов я следи, написал човека материал. Да, ама не. Когато читателят стигне до последния абзац на предългата и достатъчно объркана статия, поръчката лъсва с целия си блясък. Защото „болд“-натият Делян Пеевски се появява като изневиделица и става отново пришит към поредната претенция за разкрита (уж) далавера от Атанас Чобанов. 

А защо и тук „Пеевски“ ли? Защото, видите ли, въпросната адвокатка, наета от ЦИК, по съвсем друг повод била защитила фирма, бивша собственост на друг адвокат, за някакъв договор на стойност 3000 лева, който Висшият адвокатски съвет пък бил сключил с въпросната фирма. А пък за този „друг адвокат“ Атанас Чобанов пише, че …. е „считан за близък с депутата от ДПС“. 

„Яко“ нали, достойна за уважение фантазия, макар да има общо с журналистиката, колкото геноцида на Пол Пот с нобеловата награда за мир. Но така в бъркоча от думи и несъществуващи „свързаности“, цъфва отново познатото име и читателят си казва – ето, пак Пеевски, и тук ли, тц-тц-тц. Което е и целта на манипулацията или по-точно казано, на фалшификатора Атанас Чобанов от „Бърд“.

Всичко това обаче е дотолкова изтъркано, че вече буди предимно смях. Как пък не им омръзна на „прокопитата“ това и как не му писна на Чобанов да избива комплексите си все с Пеевски? Един път, два пъти, десет пъти, сто пъти, ок. Но за 10 години става дума за хиляди подобни пасквили, в които депутатът е набутван с повод и без повод. Така че и на децата стана ясно, че лъжите по негов адрес вече отдавна не връзват дикиш.

А за „болд“-натите тук Атанас Чобанов, Иво Прокопиев и Цветан Василев, ще повярваме, че не са свързани, когато в „Бърд“ прочетем истинско разследване за далаверите на последните двама. Но, за съжаление, няма да го дочакаме. Нали, Чобанов?