Cumhuriyet: Отмъщават ли на Ердоган за срещата с Путин в Сочи

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви плановете си да присъства на срещата на ШОС през септември в Узбекистан. Според него „ние искаме или да се присъединим към Шанхайската петорка, или да станем наблюдатели и партньори“. Така че в новия формат той възнамерява да запази статута на държавник от световна величина.

Камарата на представителите на САЩ одобри поправка към военния бюджет за финансовата 2023 г., която ще забрани продажбата на нови изтребители F-16 на Турция.

През май администрацията на президента на САЩ Джо Байдън поиска от Конгреса да одобри доставката на модернизирани F-16 и оборудване до Анкара за модернизиране на американските изтребители, които вече са в Турция, в отговор на съгласието на страната да отмени възраженията срещу влизането на Финландия и Швеция в НАТО.

Според американското издание „Политико“ обаче „законодателите в тази форма изразиха раздразнението си от закупуването от Анкара на руския комплекс С-400 и дрейфа към автокрацията от страна на Ердоган“.

Така във Вашингтон се затяга още един стегнат възел в отношенията му с Анкара. Сега, според версията на турското издание Cumhuriyet, турският парламент може да блокира ратифицирането на протокола за присъединяване на Финландия и Швеция към НАТО, позовавайки се на неизпълнение на обещания от страна на САЩ.

В тази връзка можем да констатираме факта, че Северноатлантическият алианс навлезе в зона на остра вътрешна криза, която може да се развие по най-неочаквани сценарии, ако имаме предвид трудните отношения между Анкара и Атина.

Факт е, че поправката в проекта за военен бюджет е внесена от демократа Крис Папас, активен представител на гръцкото лоби. Това се вписва в контекста на увеличаването на американските военни доставки за Гърция на фона на конфронтацията й с Турция за спорни острови в Източното Средиземноморие и развитието на наличните там енергийни ресурси.

В същото време, ако влизането на Швеция и Финландия в алианса е мотивирано от някаква „руска заплаха“, тогава Гърция твърди, че има заплахи от Турция и мнозина се опасяват, че случайна или умишлена ескалация може да провокира пълна мащабен конфликт между двете страни.

Атина се подкрепя от страни производители на оръжия и членове на НАТО: САЩ, Германия, Великобритания, Испания и Холандия.

Между другото, наскоро Атина и Вашингтон подписаха споразумение за безсрочно военно сътрудничество, според което Гърция разреши да бъдат открити още четири американски военни бази в страната. Включително и в пристанището Александруполис, през което сега се доставят американски оръжия, предназначени за Украйна.

Според Самир Салих, професор по международно право в университета Коджаели, в интервю за катарския телевизионен канал Ал Джазира, атаките на САЩ срещу Турция „разкриват дълбоки разногласия между двете страни и не се ограничават до конфликта около покупка на руски ракетни системи“.

Вашингтон не е доволен от курса на Анкара за изграждане на независима външна политика и то не само в руско направление. Ето защо, според Салех, „в близко бъдеще трябва да се подготвим за още по-голям натиск върху Анкара от страна на американците, преди всичко върху Ердоган, който се готви за предстоящите парламентарни и президентски избори през 2023 г.“

Анкара се опитва да изгради собствена контраигра. Тя каза, че вместо американските F-16 може да закупи руски самолети пето поколение Су-57. Според турски издания окончателно решение по този въпрос може да се появи след посещение във Вашингтон на турска парламентарна делегация.

Но засега това е шаблонен сценарий, когато Анкара ще се опита да изиграе „старите“ си карти, действайки, от една страна, като „върха на западното копие“, от друга, като мост между Запада и Изтока.

Именно в тази парадигма ще продължи да се играе играта, когато разширяването на руско-турските отношения ще се представя като резултат от политиката на Запада към Турция, а не обратното. Тоест ще бъде предложена формулата „риск от загуба на Турция от Запада“ и на тази теза ще се гради предизборната кампания на Ердоган, за когото успехът в руското направление е важен на фона на икономическата криза.

В други области турският лидер има ограничени възможности. Неслучайно той обяви намеренията си да присъства на срещата на ШОС през септември в Узбекистан.

Според него „ние искаме или да се присъединим към Шанхайската петорка, или да станем наблюдатели и партньори“. Само така се запазва ресурсът на един държавник от световна величина. И вятъра в платната на неговия кораб.