Дали случайно съдът на Лозан Панов не е въвел третия пол у нас?

Едва ли е предполагал колко прав ще се окаже министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, когато през уикенда анонсира в ефира на Дарик радио идеята си за промяна на Закона за гражданската регистрация, в посока ограничаване на възможността едно лице да се самоопределя като представител на други пол, без да са налични биологичните причини за това, пише "Труд" в свой анализ.

Ако трябва да разясним идеята на министър Нанков, той цели да ограничи популацията на представители на така модерния напоследък “трети пол”. Идеите на регионалния министър със сигурност не са се харесали на добре подплатените лобисти, които от години постъпателно и упорито изпитват търпението на обществото, промушвайки се между текстове и алинеи в нормативната база, за да осигурят не просто легализиране на еднополовото съжителство, въвеждането на третия пол, но както се разбра покрай дискусията по ратификацията на злополучната Истанбулска конвенция – и да развият идеологията на джендърството, като започнат да натрапват изкривения си прочит на природните закони още от най-ранна детска възраст. Законодателни промени, подобни на тези, които Нанков анонсира, са повече от необходими.

Показва го едно решение на тричленен състав на Върховния касационен съд от 2017 г., което поставя въпроса – официализиран ли е “третият пол” в България?! При това без да е нужно страната ни да променя закони, да ратифицира конвенции и дори да ремонтира, отново заради някое чуждо нареждане, Конституцията си. Решението на върховните магистрати е нагледно доказателство до какво всъщност водят “грантовите инжекции” от чужди фондации, пряко свързани или гравитиращи около американския мизантроп Джордж Сорос.

Тъжната истина е тази, че докато модернизацията на законите в посока опазване на семейните традиции и обществения интерес се бави, то лобистите не губят време и през влиянието, което имат в съдебната система, успяват да се сдобият с такива решения, които не просто отварят пролука, а директно унищожават всяка възможна преграда пред джендърската идеология и съпътстващите я 3, 31 или 62 пола. На 30 май 2017 г. съдиите от Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд Марио Първанов (председател), Маргарита Георгиева (докладчик) и Ерик Василев отменят въззивно решение на Софийския градски съд от предходната година, потвърждаващо предишно решение на Софийския районен съд, с което на лице от женски пол, определящо себе си като мъж, му е отказано смяна на половата принадлежност и съответно промяна на имената.

В решението на Софийския градски съд се посочва, че “процедурата по промяна на пола би била допустима само ако се прави по повод на настъпила физиологична промяна на половите белези на лицето. Настоящият случай очевидно не е такъв. Молителката Х. не е претърпяла медицинска интервенция за смяна на пола, нито има сигурни данни за предприемането на такава в близко бъдеще. Евентуалната промяна на пола й по съдебен ред би довело до невярно отразяване на това обстоятелство в акта й за раждане. Целта на искането по чл. 73 от Закона за гражданската регистрация е да приведе правното отношение с действителното фактическо положение, а не да измени фактическото отношение чрез промяна на правната действителност”.

Тримата градски съдии не приемат, че на самоопределилата се като мъж жена са й нарушени правата по смисъла на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и общите свободи. Докато СГС потвърждава решението на първоинстанционния съд, че за да има промяна на пола, не е достатъчен само фактът как се възприемаш, върховните съдии заключават точно обратното и връщат делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Защо го правят и на какво основание?

Няма съмнение, че върховните съдии ще успеят да обосноват решението си, особено ако то е взето при липса на обществен интерес.

Няма индикации това дело да е било медийно отразявано, нито за него да е съобщавано от лобистките организации, които употребяват транссексуални и хомосексуални лица, за да водят от тяхно име дела срещу държавата. Напоследък рояците НПО-та, които се занимават с тази хибридна дейност, действат при пълна конспирация. Съобщават за воденето на дела за легализиране на гей-бракове, смяна на пола, осиновяване на дете от трансджендъри, едва когато има окончателно решение. Логично – макар да изискват пълна прозрачност от институциите, предпочитат обществото да не знае как задкулисно действат за подкопаване на семейните традиции и националната идентичност на българина. Прочитът на решението на съдиите Първанов, Георгиева и Василев от ВКС води до извода, че за тримата магистрати е определящо вътрешното усещане на транссексуалното лице, а не реалното му физиологично състояние и външните полови белези.

Съдебното решение по много категоричен начин навежда на мисълта, че някой упорито държи у нас да се въведе възможността всеки да получи правото да се самоопределя полово, без значение какви са половите му белези. Иначе казано – понеже няма законодател, т.е. политик, който да предложи законодателно регламентиране на “третия пол” и джендърската идеология, защото би било равносилно на политическа смърт, то лобистите за тяхното натрапване тихомълком го осигуряват през определени съдебни решения.

Щеше да е добре, ако тримата върховни съдии бяха отговорили на един въпрос, преди да се позовават на куп решения на Съда в Страсбург – ако новият съдебен състав от Софийския градски съд вземе решение, с което разреши смяната на пола и лицето стане мъж по документи, но полово все още е жена, какво би станало, ако забременее и роди? Ще е първият мъж, който е родил в света! Звучи абсурдно, но точно толкова абсурдно звучи и друго съдебно решение от последните дни. При него транссексуално семейство е получило разрешение да осинови дете. Информацията засега се крие, за да влезе в сила и да няма обществена реакция, макар председателят на Българския хелзински комитет Красимир Кънев да го коментира.

Да се върнем към съдебното решение по дело №2316/2016 г. на ВКС от 30 май 2017 г., което оставя чувството, че за нормално вече трябва да приемаме изключението, да не кажем “ненормалното”. Съдиите оправдават липсата на фактическа промяна на пола у жалбоподателката, защото евентуалната хирургическа интервенция би попаднала в хипотезата на чл. 128 от Наказателния кодекс – причиняването на детеродна неспособност на едно лице, е престъпление, което се наказва с лишаване от свобода от 3 до 10 години.

“Пред българския съд стои не само липса на законодателство, което, отчитайки развитието на медицинската наука и социалните отношения, да дефинира понятието „транссексуалност” за целите на правото, като уреди правила и критерии за уважаване или отхвърляне на искания за промяна на вписания в гражданския регистър пол на лицето, но и е налице противоречива уредба относно възможността транссексуалните лица, при изразено желание от тяхна страна, легално да се подложат на медицински процедури, водещи до физиологична промяна на тялото им в съответствие с избрания психо-социален пол”, пишат в решението си върховните съдии.

В същото време, те не намират за нужно да поискат тълкувателно решение, още повече, че едва ли казус като този е първият, който съдът разглежда. Не е дискутиран и вариант за конституционно питане. Върховните съдии връщат делото за преразглеждане, защото СГС не бил взел под внимание съдебно- психиатричната и сексологична експертиза и констатациите в нея, касаещи жалбоподателката – “че тя е психично здрава, че при нея е налице състояние на транссексуалност, като съзнанието й за полова принадлежност определя функционирането й в социума като за лице от мъжки пол; че соматично външният й вид е променен към мъжки, както и че е започнала хормонална терапия и споделя желание за телесна модификация”.

От решение №19580/2014 г. на Градския съд обаче става ясно, че експертизата е обсъждана, друг е въпросът, че съдиите не споделят мнението на двамата експерти, според които “промяната на пола трябва да се движи от по-простото и обратимото към по-сложното и необратимо, като първоначално да се промени името и останалите административни белези, което е обратимо и тогава при изрично желание на лицето да се пристъпи към необратимите хирургични намеси за корекция на пола”. В крайна сметка, делото е върнато на СГС и би трябвало да е разпределено на друг състав.

Има ли решение, за момента не е ясно, но трудно ще се намери съдия, който да се противопостави на ВКС и да откаже да разреши смяната на половата принадлежност, за която да е достатъчна само вътрешната нагласа. Особено, ако случайно в съдебния състав се окажат магистрати с неолиберални (политически) нагласи. Със сигурност, неизвестното досега на широката общественост съдебно решение на ВКС не е случайно. Още повече, когато то се позовава основно на практиката на ЕСПЧ по подобни казуси. Сигурно е случайно, но покрай разразилата се дискусия по ратифицирането на Истанбулската конвенция, особено активни в нейна подкрепа бяха от Фондация “Български адвокати за правата на човека” и особено членът на Управителния съвет Здравка Калайджиева, бивш съдия от името на България именно пред ЕСПЧ.

Сигурно еслучайно, че донори през годините на въпросното НПО са били “Отворено общество” на Сорос и Фондация “Америка за България”. Повече от похвално е, когато министри заявяват намерения за законодателни промени, с които подобни правни еквилибристики, ако не преустановени, да бъдат поне ограничени. Отговорно би било, обаче, нашите държавници и всички държавни институции, които по волята на Конституцията могат да го сторят, да сезират пазителите на Основния закон. Крайно време е конституционните съдии да се произнесат по тези събуждащи основателни страхове в обществото въпроси. И това трябва да стане още сега, преди да са се нароили още куп абсурдни съдебни решения, за чието постигане лобистите на “третия пол”, “еднополовите бракове” и “инцеста” упорито работят.

Източник: Труд