Тази статия не е годна за икономическа употреба – подчертавам това още на етикета на стоката, както се прави в подобни случаи, за да няма недоразумения.
Икономистите вече разгромиха някои от идеите на управляващите за справяне с кризата. Експерти от всякакви цветове направиха на пух и прах икономическата целесъобразност на това току &ndash; що приученият да си държи парите в банката българин да бъде отучен отново като му застрашават депозитите. Анализаторите се надсмяха над напълно безумната идея държавата да имитира строгост към богатите като им облага яхтите и самолетите , които няма как да докопа, защото просто не са регистрирани в България (и по други причини).<br /> <br /> Искам да обърна специално внимание обаче на евентуалното посегателство върху т.н. големи жилища. Не от икономическа гледна точка. Това вече е обяснено от икономистите, пък и , честно казано, то е ясно и на неспециалистите. Достатъчно е човек да има жилище и сам ще прецени що за упражнение се задава с предвиждания &ldquo;данък лукс&rdquo; върху &ldquo;големите жилища&rdquo;.<br /> <br /> Става дума не толкова за икономика, колкото за психология. И още по-точно, иде реч за народопсихология. Ако има нещо, с което България е уникална в световен мащаб от икономическа гледна точка, това е изключително високият процент на притежателите на жилища. Ако няма някакво разместване в класациите, което не ми е известно, България е ни повече, ни по-малко световен шампион по този показател.<br /> <br /> Желанието на българина да притежава собствено жилище е неистово. Тази особеност беше хитро доловена от вождовете на селско &ndash; работническия комунизъм и я превърнаха в един от клапаните за &ldquo;изпускане на парата&rdquo; ( навярно лукавата либералност на режима в това отношение е една от причините за относителната примиреност на &ldquo;населението&rdquo; към потисничеството на комунизма).<br /> <br /> За изумление на всички останали сълагерници от колониалната съветска империя на континента, българите имаха право да строят собствени жилища. И строяха. Като луди. Някак си като компенсация за всички останали идиотщини и забрани, влагаха енергията , силите, въображението си в това да спестят за още една тухла в собственото жилище.<br /> <br /> Тухлите бяха трудно достъпни в условията на вечния дефицит. Плочките бяха лукс. Но всички търсеха връзки, заеми, гладуваха и спестяваха от какво ли не ( и да, крадяха, кой каквото може, тази склонност не е продукт на демокрацията), само да се сдобият със собствено жилище. Пък макар и &ldquo;панелка&rdquo;. Така след сгромолясването на цялата негодна икономическа конструкция на комунизма изведнъж се оказа, че българите, при цялата си бедност, притежават собствени жилища. Това е тайната на оцеляването на българина в държавата, която иначе пострада най-тежко от останалите съветски колонии в Европа от срива на СССР като най-близък и обвързан във всичко сателит на потъналата комунистическа &ldquo; Атландида&rdquo; .<br /> <br /> На финалната крива на комунизма обаче, спасително за тях, българите се оказаха притежатели на жилища. Много повече на глава от населението от богатите англичани, американци, или германци &ndash; за японците пък, които изглеждат мизерно в сравнение с нас в това отношение, да не говорим.<br /> <br /> Това е абсурд, разбира се, но поне веднъж е със знак плюс. Ако не се брои страничният ефект, свързан със закрепостяването на българина към любимото жилище, чието придобиване е смисълът на живота му. Което не поощрява инициативата на хората да си търсят работа там, където я има, а в близост до дома, но това е друга тема.<br /> <br /> Тази мания за притежаване на жилище не се изпари в пазарните условия. Разви се. И мнозина, влагайки целия наличен ресурс на семейството, на рода си дори, направиха, каквото можаха да уедрят собствеността си, да достроят, да вдигнат още един етаж или поне стаичка да добавят. Да не говорим, че сред хилядите наследници на големи жилища има и мизерстващи &ndash; колко са, не знам, но сред познатите ми е пълно с хора, които имат собственост, но нямат доходи.<br /> <br /> Притежаването на жилище, колкото се може по-голямо, е национална особеност. За добро или не, но е така. Тя заслужава да бъде посочена в химна, в ГЕРБа дори. Ако в нещо българинът е предприемчив, това е именно в обзавеждането с жилище. Жертвоготовен е до глупост понякога в името на тази цел, но е такъв. По този показател нито една нация в света не може да се мери с нас!<br /> <br /> Оказа се, че прословутият ни недостатък да се спасяваме поединично, е родил поне едно положително за икономиката българско чудо &ndash; тук и безработните и пенсионерите в огромната си част имат жилища.<br /> <br /> И тези българи, ако са постигнали повечко квадратни метри жилищна площ в своя напън, сега държавата иска да накаже за усилията им, или за изстрадания късмет да са деца на родители, които са вложили робски труд, за да има къде да живеят децата им?<br /> <br /> Уважаеми управляващи, трябва да си направите труда да разграничите незаконно забогателите от останалите, защото иначе ще сгазите лука. Ще платите &ldquo;данък лук&rdquo;, след който ще отидете на политическия боклук!<br /> <br /> <i><b>Иво Инджев</b></i><br /> <br /> www.ivo.bg<br />