Deutsche Welle: Страшната война, която започна през 2003 г. с една голяма лъжа, продължава и днес

Тези кадри обиколиха света: на 9 април 2003 г. американски войници събориха статуята на Саддам Хюсеин в Багдад. Днес, 15 години по-късно, знаем едно: войната в Ирак, отнела стотици хиляди животи, започна с една голяма лъжа.
 
Близо три седмици след началото на предвожданата от САЩ инвазия в Ирак светът става свидетел на събарянето на статуята на Саддам Хюсеин в центъра на Багдад. Но и до днес, цели 15 години по-късно, все още не знаем отговорите на много въпроси. Например колко точно са жертвите на тази война. И на хаоса, който тя остави след себе си.
 
Според различните преценки, жертвите на войната в Ирак са между 150 000 и половин милион. А според някои източници, броят им е дори значително по-висок: още през 2006 година специализираното медицинско издание "Lancet" стига до извода, че "допълнителните жертви" на тази война са най-малко 650 000. При изчисленията си изданието взима предвид и последствията от разрушената инфрастрактура и от тоталния колапс на здравеопазването.
 
В началото беше лъжата 
Едно обаче знаем със сигурност - че тази война беше построена изцяло върху лъжи. На 5 февруари 2003 година, шест седмици преди инвазията в Ирак, тогавашният американски държавен секретар Колин Пауъл държи 76-минутна реч пред Съвета за сигурност на ООН, в която уверява света, че Саддам Хюсен притежава биологически и химически оръжия за масово унищожение. И че режимът в Багдад опитва да се сдобие и с ядрено оръжие. Няколко години по-късно самият Колин Пауъл определя тази реч като "позорно петно" в неговата кариера.
 
Още по-тежко звучи обвинението на Рей МакГавърн, който е работил 27 години за ЦРУ: "Секретните информации не просто бяха неверни - те бяха фалшифицирани", казва ветеранът пред ДВ. Да припомним, че съществена част от тогавашната аргументация на Колин Пауъл се базира на разузнавателни данни, предоставени на американците от Германия.
 
Ключова роля в цялата история играе иракският химик Рафид Ахмед Алуан, който през 1999 година пристига в Германия като бежанец. Германското външно разузнаване BND го подлага на разпити - с надеждата да извлече полезна информация за оръжията на Саддам Хюсеин. Но Алуан бързо разбира, че колкото повече информация подава, толкова повече получава в замяна - пари, германски паспорт, собствено жилище.
 
Лъжите на Алуан лъсват чак когато BND влиза в следите на бившия му началник. Германските служби веднага информират американските си партньори, но след атентатите от 11 септември 2001 следата отново става гореща.
 
Десет години по-късно, през 2011-а, германският "Ди Велт" излиза със следната информация: според сведения на бившия шеф на германското външно разузнаване Аугуст Ханинг, през 2001-ва американците отправят искане към германците да декларират писмено, че свидетелствата на иракския химик отговарят на истината.
 
Ханинг отказва и изпраща на шефа на ЦРУ Джордж Тенет становище, в което се казва, че тъй като до момента нито един друг източник не е потвърдил събраната информация, данните не могат да бъдат класифицирани като надеждни.
 
Въпреки това свидетелствата на иракския химик залягат в основата на аргументацията на Колин Пауъл. От което следва, че администрацията на 43-тия американски президент Джордж Буш очевидно е искала тази война.
 
По повод 15-ата годишнина от инвазията в Ирак бившият генерален секретар на НАТО Хавиер Солана припомни, че веднага след избирането си през 2000 година Буш посочва именно Ирак като един от двата си приоритета в областта на сигурността.
 
Следващата важна задача на американците е да убедят британските си съюзници. На среща при тогавашния премиер Тони Блеър, проведена на 23 юли 2002 година, шефът на британското външно разузнаване Ричард Диърлав докладва за поверителен разговор с директора на ЦРУ Джордж Тенет, от който станало ясно, че инвазията в Ирак е неизбежна.
 
На което тогавашният британски външен министър Джак Стро отвръща, че няма достатъчно доказателства, че Саддам не заплашва нито един от съседите си и че той едва ли притежава повече оръжия за масово унищожение от Либия, Северна Корея или Иран.
 
На военния вариант категорично се противопоставя и британският главен прокурор Лорд Голдсмит, който по време на въпросната среща казва следното: "Желанието за смяна на режима не дава правно основание за военна операция".
 
Но премиерът Тони Блеър игнорира всички тези аргументи и в крайна сметка въвлича страната си в иракската война - в името на "особените отношения" със САЩ.
 
А Германия? 
Официално Берлин е против тази война - тогавашният канцлер Герхад Шрьодер казва "не" на инвазията, което му донася победа на изборите през 2002 година. И въпреки това Бундесверът участва в иракската война: Германия предоставя пилоти и поема охраната на американските военни бази, което позволява на американците да хвърлят повече сили във войната.
 
Бундесверът се ангажира и с логистична подкрепа, казва за ДВ бившият майор от Бундесвера Флориан Пфаф. Още от самото начало Пфаф е убеден, че няма да участва в тази нападателна война, нарушаваща международното право. Но когато информира преките си началници, че отказва да изпълнява нареждания, свързани с войната в Ирак, майорът е изпратен в психиатрия.
 
През 2005 година Федералният административен съд в Лайпциг оправдава действията му: съдиите постановяват, че Пфаф е имал право да отказва съдействие в една война, която е смятал за незаконна от гледна точка на международното право.

Източник: Deutsche Welle