"Дейли телеграф" с ключов коментар за падането на Алепо: Западът загуби контрола в Близкия изток!

През септември 2012 г. присъствах на заседание на съвета за национална сигурност на "Даунинг стрийт". Дейвид Камерън ръководеше заседанието, посветено на възможното използване на военна сила в Сирия. Така започва коментарът във в. "Дейли телеграф" на Джеймс Сорен, шеф на Британско-израелския комуникационен и изследователски център и бивш говорител на вицепремиера Ник Клег, цитиран от БГНЕС.

Началникът на Генералния щаб обясни как в Сирия да бъде създадена забранена за полети зона и да се осигурят безопасни райони за бежанците. След това ръководители на разузнаването описаха опозиционните групировки, някои от които били ислямски екстремисти.

След дълга размяна на мнения министрите решиха да не прибягват до военни действия. Минаваме към август 2013 г. президентът Асад използва химическо оръжие срещу своя народ. Западните страни заплашваха с военна сила. По странно стечение на обстоятелствата аз бях в Афганистан преди решаващото гласуване в парламента, и моята кутия на входящата ми поща беше пълна с чернови на речи по повод нахлуването в Сирия - опасно съседство, тъй като посещавах последната предна база на британските войници в провинция Хелманд.

В същото време в Лондон се разигра драма, правителството загуби при гласуването и президентът Обама се отказа от задължението да бомбардира Асад. В Близкия изток нищо не е просто. Сирийската гражданска война включва в себе си десетки отделни конфликти с участието на множество въстанически групировки, воюващи за контрол.

През 2012 г. ние бяхме парализирани от тази сложност и от вероятността евентуално победилата бунтовническа групировка да се окаже по-опасна от правителството, което и се потвърди в случая с „Ислямска държава“. Тази парализа беше свързана с травмата от Ирак. На мястото на високомерно либералния интервенционализъм дойде параноята на внимателния инкрементализъм, ние бяхме обсебени от мислите за нашата изчезваща способност да подобрим ситуацията, притеснени от риска и ограничеността на нашите спецслужби, неуверени в нашите инстинкти и се бояхме да действаме в съответствие с ценностите.

Реагирахме твърде бавно на появата на ИД и следваше да създадем безопасни райони в Сирия, защото нашето бездействие стана сигнал за това, че не сме готови да платим цената за защитата на мирното население и да следваме хуманитарните цели.

В резултат Сирия стана игрална площадка на дявола, и Алепо - най-ужасния пример за това с безразборните руски бомбардировки, използването на хлор, насилието на "Хизбула" (и иранците) спрямо невъоръженото цивилно население. В краткосрочна перспектива режимът на Асад се сдоби с победа, а в западна Сирия и в Ирак ИД губи територия. Но в дългосрочна перспектива падането на Алепо ще изпраща вълни по целия Близък изток още десетки години. Русия, Иран и "Хизбула" всички заедно пожънаха урожая от този конфликт. Когато САЩ отстъпиха, в конфликта безмилостно влезе Русия.

Американската политика в Близкия изток сега се осъществява с посредничеството на придобилата кураж Русия. Това е много изумяващ завой. Падането на Алепо се превърна в голям успех за Иран. Той може да установи мощна линия от Техеран през Багдад, Дамаск и Бейрут. "Хизбула" застана зад Асад и, независимо от понесените в боя тежки загуби, придоби опит заедно с иранците в командната структура на Русия и се превърна в една от най-ефективните въоръжени сили в региона. Освен това Алепо направи норма военните престъпления и безразборните бомбардировки, също както и използването на химическо оръжие станаха нещо нормално.

Ако "Хизбула" поднови конфликта с Израел, няма основание да се смята, че същите методи няма да бъдат използвани.

Последствията от падането на Алепо може и да не се ограничат само с това трио. Помислете за страшните уроци на историята. СССР нахлу в Афганистан през 1989 г. (така е в оригинала - бел. ред.), САЩ доставяха оръжие на муджахидините, тази война роди "Талибаните" и "Ал Кайда". Но минаха много години, преди тази заплаха да се материализира в Ню Йорк през 2001 г. и в Лондон през 2005 г.

Възможно е ИД да отстъпва, но нейните привърженици не се готвят да изковат от мечовете плугове. Каква реорганизация ще извърши ИД? От коя неконтролирана от нея територия тя ще се задейства? От Синай? От Алжир? От Тунис? Колко стотици хиляди ще бъдат вербувани за десет или 15 г. в името на отмъщението за децата от Алепо? И кого ще нападнат те? Москва? Вашингтон? Лондон?

Реален урок от Алепо за западните лидери трябва да стане отказът от внимателен инкрементализъм.

Трябва да се пресмята рискът от незабавните действия, но следва да има противопоставяне на ужасяващите бъдещи последствия от бездействието. Защото нашето обещание може да доведе до ужасяващи резултати. Доналд Тръмп скоро ще разгърне своята странна форма на войнствен изолационизъм в Близкия изток. Нашите съюзници в Израел и в Персийския залив са наплашени, а в същото време в региона набират мощ най-опасните сили. Великобритания трябва да реши за какви ценности и интереси е готова да се бори.