Die Zeit: Антируската истерия е признак за слабостта на Запада, а не за силата на Путин
Отличителна черта на политиката на Путин е да се боксира в не своята тегловна категория
Буквално за няколко години Русия и Западът по удивителен начин си размениха местата, пише Die Zeit. До неотдавна Западът беше силен, а руските власти се оплакваха, че НАТО ги обкръжава. Сега в реториката на Москва звучат много по-уверени интонации, отбелязва авторът на статията Йенс Зигерт.
На Запад обратно се множат „малодушните страхове”, че Владимир Путин води скрита война, опитвайки се да подкопае устоите на демократичното им общество. При това все по-често се говори за начало на нова „студена война”.
След „анексията” на Крим и конфликта в Донбас все повече хора започнаха да говорят за слабостта на Запада, която рано или късно по естествен исторически път ще доведе до крах демократичната правова обществена система и възникване на нов световен ред, чийто лидер ще стане Русия.
След като през 2015 г. руски войски се намесиха в гражданската война в Сирия, а САЩ и съюзниците им не можаха с нищо да им попречат – за слабостта на Запада заговориха още по-силно, продължава Die Zeit. Мнозина започнаха да екстраполират тези тенденции на бъдещето, предвиждайки крах на Запада.
В някои страни от Запада нарасна страхът пред Русия, никоя от нейните съседки не може да се чувства в безопасност, пише журналистът. При това Кремъл вече провежда спецоперации и целенасочени хакерски атаки. Създава се впечатление, че Wikileaks принадлежи към арсенала на Кремъл.
С други думи Западът се намира в критична ситуация, а в такива случаи трябва да се избягват две грешки: паниката и опити за украсяване на ставащото, съветва Зигерт.
В международната политика Русия е важен фактор, продължава Die Zeit. Действително Москва се опитва да отслаби Запада, но възможностите й са много малки, счита журналистът.
Да, при Путин Русия стана по-силна, признава авторът, но тя далеч не е така силна, както Съветският съюз. „Днешната истерия по повод руската намеса в западните общества свидетелства по-скоро за нашата слабост, отколкото за силата на Русия. По-точно тя свидетелства за нашата неувереност” – пояснява Зигерт. Според него, от Путин необосновано „раздуват всемогъщ гигант”.
Той определено много може, се съгласява авторът, но далеч не всичко, което му приписват: „Вече отдавна това е една от отличителните черти на политиката на Путин – да се боксира в не своята тегловна категория”. Политическият курс на главата на Кремъл не е причина, а симптом на кризата на либералнодемократичния модел на обществото, е убеден Зигерт.
Превод и редакция: БЛИЦ