Диктатът на пропагандата или как действа машината на Прокопиев

*Прокопиев монополизира истината, като инсталира свои хора на входа и на изхода на новините за България

*Кадри на „Капитал“ и „Дневник“ окупираха проверката на фактите във „Фейсбук“ - пробутват манипулации към чужди медии и блокират профили на „неудобни“ хора

„Войната е мир! Свободата е робство! Невежеството е сила!“. Помните ли трите лозунга от фасадата на ОруеловотоМинистерство на истината?

Ако не сте чели „1984“ или сте позабравили книгата, прочетете я. Защото едни хора, ръководени от олигарх, натрупал богатството си във времето на приватизацията от 90-те, са си водили надлежно записки по нея и в момента се опитват да превърнат антиутопията на Джордж Оруел в съвсем истинска реалност. При това с адресат България и с резултати, които вече са налице.

Най-пресният пример е статия за страната ни и предстоящите предсрочни парламентарни избори, публикувана от френската информационна агенция „Франс прес“, но "с авторство в София“. Както впрочем става ясно и от самия материал – пълен с манипулации и неверни твърдения.

Целта е да прикрият истината, че отговорността за поредния вот за Народно събрание у нас – пети за последните 3 години, е на ПП-ДБ и тяхната алчност за постове и окопаване в регулаторите и съдебната власт. А авторите използват стария почин на вече споменатия олигарх да прехвърлят вината върху ГЕРБ и ДПС, които казаха категорично „не“ на желанието им да извиват ръце, за да окупират над 80 мандатни длъжности в ключови комисии и 25 в Темида.

В частност ДПС, чийто председател Делян Пеевски е обявен в статията за „основен помагач за възпрепятстване на реформите и разследванията на ендемичната корупция“. Макар именно той и председателстваното от него Движение да бяха в основата на провеждането на съдебната реформа – но в полза на хората. А не на нечии нездрави интереси.

Вероятно вече сте се досетили чии са те  - на бизнесмена с олигархични апетити в медиите, политиката и съдебната власт Иво Прокопиев. Същият Прокопиев, който вече над десетилетие се занимава – къде успешно, къде не, с акуширането на нови политически формации, чиято единствена цел е да подчинят изпълнителната и съдебната власт. 

Именно това беше крайната цел на „делкането“ на вакантните постове в контролните институции и Темида, предложено от коалицията ПП-ДБ. Факт, който стана пределно ясен както в България, така и сред евроатлантическите ни партньори, чийто посланици у нас бяха информирани от вицепремиера в оставка Мария Габриел за нездравите и газещи Конституцията апетити на Кирил Петков, Христо Иванов и компания.

Затова сега, когато планът им за окопаване във властта през задния ход се провали, Прокопиев и хората му предприемат антикризисна предизборна стратегия за „чистене“ по спешност на увехналия и у нас, и в чужбина имидж на ПП-ДБ, използвайки медийната машина за манипулации, изградена чрез инсталиране на хора на входа и на изхода на новинарския поток.

Машината на Прокопиев, копираща Министерството на истината на Джордж Оруел, чиято цел, подобно на него е „да пренапише историята, като промени фактите, така че те да отговарят на партийната доктрина и пропаганда“.

Как действа машината?

Чрез кадри на Прокопиевите медии „Дневник“ и „Капитал“, разположени на всички ключови звена в информационния поток, за да бъде монополизиран той изцяло в полза на интересите на бизнесмена. В конкретния случай с агенция „Франс прес“, връзката минава през дългогодишния служител на Прокопиев в онлайн изданието му „Дневник“ Росен Босев, който, освен автор на статии е и шеф на българския отдел на агенцията за „факт чекинг“ (бел.р. от английски – проверка на фактите).

Тук е моментът да се подчертае, че основната организация, одобрена от „Фейсбук“ за официален „факт чекър“ за България е именно въпросният БГ отдел на „Франс прес“. Каква точно проверка на фактите тече и до каква степен истината е наритвана в ъгъла и поробвана в полза на фалшиви тези и манипулации можем всички да се досетим на фона на факта, че звеното е съставено изцяло от бивши кадри на „Дневник“ и „Капитал“.

Освен Росен Босев, „фактчекъри“ за България са също Кристина Христова (дългогодишен ръководител на портала за европейски новини в „Дневник“), Мария Черешева  (стартирала в същия портал), Георги Марчев („Дневник“ и „Капитал“) и бившият кадър на фалиралата телевизия на Прокопиев Re:TV Ралица Ковачева.

Всички тези професионални служители на „министерството на истината“ са и членове или ръководители на медийни асоциации като АЕЖ-България, съставена изцяло от журналисти, принадлежащи към кръга медии на Прокопиев и Коалицията за медийна грамотност.

Така, при нужда за разпръскване на пропаганда, те се изказват в различни роли. Веднъж като „фактчекъри“, втори път като журналисти, трети път като представители на НПО сектора. Често пъти, без да се споменава връзката помежду им и обичайно, премълчавайки, че са заченати и родени като журналисти в „Дневник“ и „Капитал“.

Тази схема действа както у нас, така и в чужбина. Като при нужда, за заблуда на обществеността у нас и зад граница и имитация на „обективност“ и „плурализъм“, освен тях, в играта са вкарвани и хора под  прикритието на анализатори и политолози, които обаче също са от НПО-та, свързани с Прокопиев и също могат да бъдат открити като редовни автори на „Дневник“ и „Капитал“.

В написаната от София статия на агенция „Франс прес“ например основен източник е Теодор Славев, който е представен като политолог, но е премълчано, че освен редовен автор в "Дневник" е и кадър на Българския институт за правни инициативи (БИПИ). Бивш шеф на БИПИ е Христо Иванов, което също не фигурира в статията.

Най-вероятно, защото дори и изгубените в българската реалност чужденци ще се досетят, че има откровена пристрастност и положението изобщо не е такова, каквото авторът се опитва да го изкара.

И нищо чудно не само да подложат на съмнение статията заради откровена липса на обективност и очевидна манипулативност, а и да се замислят доколко хора като Росен Босев и сие могат изобщо да са „факт чекъри“. Истината е неудобна, нали? Защото ще извади наяве как под прикритието на „фактчекинг“ лъжи се разпространяват в медиите, а в социалните мрежи цели профили на неудобни за Министерството на истината на Прокопиев и обкръжението му хора се блокират.

Статията в Агенция „Франс прес“, която впрочем беше разпространена като дребна шарка по всички сайтове, свързани в тази машина, е само един от десетките и дори стотици примери за използване на чужди медии за разпространение на манипулации за и в България.

Подобно е положението и в българската редакция на „Дойче веле“, чийто дългогодишен шеф беше друг автор на „Дневник“ – Александър Андреев. Сами можете да се досетите какви материали се появяват спорадично за ситуацията в България в иначе престижната германска медия. 

Практиката датира от години, като един от емблематичните случаи беше с австрийския „Дер Щандарт“, чийто кореспондент за Балканите Маркус Бернат беше използван от Прокопиев през 2013 г. в битката му срещу КФН.

Оглавяваната тогава от Стоян Мавродиев комисия санкционира компании на бизнесмена за редица нарушения на законодателството и подаде сигнали срещу тях в прокуратурата за ощетяване на миноритарни акционери, данъчни престъпления, пране на пари и документи с невярно съдържание.

Заради действията си КФН беше подложена на унищожителна очерняща кампания не само в медиите на Прокопиев у нас, но и зад граница, а „Дер Щандарт“ публикува интервю на Бернат с Прокопиев, в което той пряко атакува Мавродиев.

На този фон, целенасочените опити на ПП-ДБ отпреди няколко седмици да овладеят регулаторите като КФН например изглеждат без съмнение повече от очаквани. А съмненията, че Маркус Бернат обслужва частни интереси, а не на читателите на австрийското издание, се засилиха още повече през 2014 г., когато даде трибуна на избягалия същата година в чужбина мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев, подсъдим у нас за източването на банката.

Както Прокопиев обясняваше в стенограмите от т.нар. „АРГОгейт“, увековечили тайните му сбирки с приближените хора от машината му за овладяване на държавата като Христо Иванов, Иван Бедров (бивш кадър на Re:TV и настоящ шеф на българската секция на „Свободна Европа“), важни са не фактите и истинските новини, а какво искат да кажат участниците във въпросните срещи.

„Следва уикенд, темата е тази (бел.р. в конкретния случай кандидата за президент, издигнат по идея и с дейната подкрепа на участниците в сбирката), няма никакво съмнение – ще има много участия, дайте да определим още хора, да участват на много места и да кажем ние каквото искаме, а не да ни фреймват (бел.р. от английски - ограничават) в чужда адженда (бел.р. дневен ред). Има мейнстрийм…те трябва да знаят кого питат и какво трябва“, редеше той на обкръжението си.

В този ред на мисли сега отново сме пред избори. Така че внимавайте кой какво говори и чия „адженда“ и манипулации се опитва да наложи, за да подмени истината. През български, а и през чужди медии.

Източник: Стандарт

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук