Дисекция на новия европарламент, ето какво я чака България

Десните партии сумарно имат мнозинство в Европейския парламент. Центристките проевропейски партии отново получиха мнозинство, което по всяка вероятност ще е достатъчно за избиране на председател на Европейската комисия.

Това каза пред БНР политологът Владимир Шопов.

Той обърна внимание върху фрагментирането на десницата и посочи, че относителният дял и влияние на ЕНП постоянно намалява. По думите му, тук е основната политическа динамика, която трябва да се наблюдава.

В рамките на европейската десница се оформят 4 компонента, поясни Шопов.

"Политическият разговор между 3 от тези 4 формации до голяма степен ще повлияе върху начина, по който ще изглежда и законодателната дейност на следващия ЕП."

Еволюцията и трансформацията в по-крайни части на десния сегмент ще позволят оформяне на по-големи мнозинства, смята анализаторът.

"Има теми, които продължават да са табу. Има политически идентичности и заявки, които са антиевропейски. Те са същностно антилиберални. В същото време в части от това по-широко дясно пространство има еволюция, която позволява по определени теми приближаването на част от тези формации към едно демократично конституционно мнозинство", коментира Владимир Шопов в предаването "Събота 150".

Ключовият, балансиращ играч в предишния парламент бяха либералите, припомни той.

"Процентът на осъществени политики при тях е над 90. Сега този играч ще бъде ЕНП."

Ще е интересно да се види накъде ще се измести сборът от мнозинства в ежедневната дейност на ЕП, посочи Шопов и прогнозира, че ще е по-скоро надясно.

Според него повторният избор на Урсула фон дер Лайен е вероятен.

"Не се чуват убедителни алтернативи на нейната, но изборът няма да бъде лесен."

В този ЕП има почти 100 депутати, които или нямат групова принадлежност или сега са избрани за първи път и не са част от европейските партийни семейства. За ЕНП има скрит ресурс и в тази плаваща бройка, подчерта политологът. Мелони няма да тръгне на директна конфронтация с Фон дер Лайен, очаква той.

Владимир Шопов отбеляза и отслабването на политическите позиции на Макрон, не само заради резултатите от евровота във Франция, но и вследствие на рисковия ход да предизвика предсрочни парламентарни избори.

Като определи решението на френския президент като "излишно рисков ход", Шопов изтъкна, че начинът, по който ще форсира преструктурирането на политическата система няма да е в негова полза. По думите му, Макрон не може да създаде убедителна противотежест на Марин льо Пен. Оформя се и полюс около крайната левица.

"Франция може да се окаже в ситуация, в която политическият процес е форсиран по непредвидим начин."

Европа разчиташе, че има поне 2, 2 и половина години до следващите избори във Франция, в които да пренареди своите приоритети. Този лукс изглежда Европа няма да има, отчита Владимир Шопов.