Докъде стигна Турция в Африн и какво ще прави по-нататък?

Турското настъпление в Сирия против кюрдските Отряди за народна самоотбрана (YPG и YPJ) и Демократичния съюз (PYD) под името „Маслинено клонче” продължава вече три седмици. Според различни чуждустранни аналитични издания вече могат да се направят някои изводи.

От зоната на конфликта пристигат филтрирани новини, затова не е възможно с доза категоричност да се определи доколко са успешни действията на двете страни – настъпващите турски сили и отбраняващите се кюрди – и да се предположат перспективите на Анкара.
 
Първият извод е, че кюрдите ще отбраняват всяка височина. Според мащабната турска пропаганда те трябваше да бъдат сломени в най-кратки срокове.
 
Нещата се оказаха далеч по-сложни. Ако боевете се водеха от редовен турски аскер, това можеше да стане. Само че Анкара създаде сборна настъпателна групировка от 5000 турски войници (танкисти, артилеристи и спецназ) и 24 000 сирийски бунтовници основно от „Свободната сирийска армия”.
 
Протурската „зелена пехота” действа твърде неефективно и понася осезателни загуби, често е бързо изтласквана от важни височини и от малки населени пунктове. Затова темповете за настъпление са извънредно ниски – от разстоянието до Африн са преодолени едва около 10%. А какво ще стане евентуално в града?
 
Причините са елементарни: сирийските бунтовници изобщо не са мотивирани, освен това през последните години те почти не са воювали. Точно обратно стоят фактите относно кюрдите.
 
Вторият предизвестен извод е, че кюрдите ефективно използват ПТРК. Очакваната ниска ефективност на ССА застави турците по-активно да използват своите танкове Leopard 2A4 и модернизираните американски M60T.

Турската армия обаче повтаря грешките от боевете при Ел Баб – танковете им не са в постоянно движение, струпват се по няколко, оставят се без прикритие и закритите им позиции са небрежно подготвени. Твърде често турските танкове са изложени като неподвижни мишени.
 
От началото на операцията вече има пет ударени турски танка: един беше взривен от детонирания боекомплект, изгорели са един М-60 и вероятно още един „Леопард”. Четвъртият танк издържал попадението, съдбата на петия не е известна.
 
Кюрдите обаче използват ПТРК и против бронирани машини, укрепления и жива сила на противника.
 
Третият извод е, че ако Башар Асад и кюрдското ръководство в Африн постигнат споразумение, до което изглежда те вече са близо, ситуацията може значително да се промени. Освен ако Вашингтон, под чиято опека са кюрдите не им издърпа ушите, за да им напомни кого трябва да слушат.
 
Още след началото на турското настъпление се появиха слухове, че Башар Асад предложил на кюрдите споразумение да се влеят в правителствената войска и да признаят властта в Дамаск. Те отказали, но след първоначалните неуспехи сами потърсили контакт. Според слуховете, кюрдите в Африн сега молят сирийското правителство да им помогне срещу турците, като са готови да останат в състава на единна Сирия.
 
Преговорите по всяка вероятност вървят, защото само преди няколко дни сирийската армия пропуснала в Африн през своя територия голяма колона с кюрдски подкрепления от Ирак и източните части на Сирия. За Асад това е изгодно, защото има шанс да унищожи част от въоръжената опозиция в състава на „Свободната сирийска армия”.
 
Това обаче сериозно ще усложни задачата на турските войски. При достигане на пълноценно споразумение между Дамаск и Африн ситуацията може да придобие непредсказуем обрат – Русия като съюзник на Асад ще трябва да притисне Анкара, но за Турция не е лесно да се изтегли от Сирия. Или на Ердоган ще се наложи да смени „зелената” сирийска пехота с големи подразделения от своите сухопътни войски, но неизбежните загуби няма да бъдат приети лесно от обществото.
 
Асад може да изпрати големи партиди оръжие или личен състав от правителствени или проирански групировки. Сценарият е хипотетичен, но в сирийската действителност, където „всички са против всички”, нищо не може да бъде изключено заради крайно противоречивите интереси на участниците.
 
Ситуацията в Сирия все повече напомня на шахматно поле, на което от двете страни са застанали по неколцина играчи и всеки от тях не само мести фигури, но често минава и от другата страна. Коментаторите наоколо почти винаги правят грешни прогнози за развоя на играта, но в ислямския Близък Изток Мохамед е единственият пророк.
 
Публикацията е подготвена от Ганчо КАМЕНАРСКИ, БЛИЦ