Техните организации са дирижирали прехода в България под диктовка, те са създадени и платени от САЩ, твърди се в книгата на младата авторка
Гръмовен скандал тече сред политолозите в България. Причината &ndash; една дебела книга от 615 страници, написана от млада авторка и публикувана в началото на септември, която вече е на път да се превърне в бестселър. Според левия политолог Валентин Вацев в научно отношение книгата е &bdquo;това, което беше палежът на Партийния дом за българската политика от началото на прехода&rdquo;. Авторката Достена Лаверн е представила на български част от своята дисертация, защитена в Париж. На български заглавието на книгата е &bdquo;Експертите на прехода. Българските think-tanks и глобалните мрежи за влияние&rdquo;. На френски то е &bdquo;Невидимата ръка на прехода&rdquo;. <br /> <br /> Пак по думите на Вацев младата авторка е нарушила табуто и е изследвала &bdquo;иконостаса на българската политика&rdquo;, правейки &bdquo;физиологичен анализ&rdquo; на властта. Иначе казано, Лаверн е назовала &bdquo;гурутата&rdquo; на прехода и гражданското общество &ndash; Иван Кръстев, Евгений Дайнов, Богдан Богданов, Красен Станчев, Румен Аврамов и др. Хора, с които самата тя е правила интервюта. Те, от своя страна, не се разпознават в тях и <br /> <br /> <strong>твърдят, че никога не са произнасяли думи, които тя е вложила в устата им. <br /> </strong><br /> Авторката признава, че само за някои интервюта има записи, а за други е водила записки в тетрадката си (естествено, по-неудобните). Защитниците й обаче твърдят, че в политическата антропология, за какъвто се смята трудът й, не е задължително и даже се налага да не се записват интервютата. <br /> <br /> От септември досега градската легенда добави своето и дори вече се твърди, че Лаверн е била препоръчана на Евгений Дайнов от шефа на БНБ Иван Искров като френска журналистка и тя говорила на френски на професора от Нов български университет. Нещо, което тя самата отрича.<br /> <br /> Засегнатите, общо взето, предпочитат да отминат със стиснати зъби и с ледено мълчание появата на книгата, но тъй като за нея се говори все повече, скандалът започва да излиза от кръга на разговорите на маса и от елитарните издания, в които се появяват публикации на привърженици и противници. Част от засегнатите се опитаха да сложат в ъгъла Лаверн, като насрочиха публична дискусия в средата на ноември. Оказа се обаче, че на дискусията в Софийския университет самата авторка не е била поканена и дори не била в България. В обсъждането са били предвидени като участници &bdquo;герои&rdquo; или засегнати лица от книгата, без изключение принадлежащи на &bdquo;десните сили&rdquo; в социалните науки - Иван Кръстев и Румен Аврамов от Центъра за либерални стратегии, доц. Петя Кабакчиева от &bdquo;Отворено общество, Лиляна Деянова, Александър Кьосев от Софийския университет, Деян Деянов от Пловдивския университет. Дискусията бе отложена в необозримото бъдеще и засега така и не се е състояла.<br /> <br /> До миналата седмица, когато бе нанесен контраудар от &bdquo;левите&rdquo; хуманитаристи, които се събраха в Стопанския факултет в Софийския университет.<br /> <br /> <strong>Но защо тази книга, написана от млада докторантка в Париж, разбуни толкова духовете? <br /> </strong><br /> В нея са назовани поименно &bdquo;експертите на прехода&rdquo;, движещата сила според авторката на &bdquo;мрежите&rdquo; в България, които налагат неолиберализма, подкрепян идеологически и финансово от американските институции и фондации, като се започне с Джордж Сорос и неговата фондация &bdquo;Отворено общество&rdquo; и USАID &ndash; Американската агенция за международно развитие. <br /> <br /> В книгата особено остро са обрисувани &bdquo;актьорите&rdquo; на прехода и &bdquo;строителите на демокрацията&rdquo; Иван Кръстев и Евгений Дайнов. Наяве излизат нелицеприятни подробности от биографията им на потомци на комунистическата номенклатура, които внезапно са променили възгледите си от вярност към &bdquo;Партията&rdquo; към неолиберализъм. <br /> <br /> Ето как започва подробното описание на възхода на един от &bdquo;шаманите&rdquo; на гражданското общество в България Иван Кръстев: <br /> <br /> &bdquo;Иван Кръстев произлиза от семейство на издигнал се от провинцията елит, който през комунистическата епоха успява да стигне до високоотговорни идеологически постове в БКП. Той е блестящ ученик в английската гимназия в София (където учат най-вече децата на ръководителите на комунистическата партия), а после завършва факултета по философия в СУ и се включва в дисидентските кръгове на осемдесетте. Всичко това му позволява да придобие много търсен от фондациите за подпомагане на демокрацията профил. Тези фондации се обръщат към лица, близки до академичния свят и до възходящите политически среди, произлизащи от интелектуалните кръгове на дисидентството. Произходът, кариерата и езиковите компетенции служат на Иван Кръстев като паспорт за достъп до интернационала експерти по демокрация през деветдесетте години. Това е интернационал на знанието и е съставен от членове на международните и неправителствените организации, държащи пазара на експертизата в полето на демократизацията, на пазарната икономика, на правата на човека и т.н. , които обаче също са тясно свързани с американските политически и икономически кръгове&rdquo;.<br /> <br /> Безкомпромисно са описани и дейностите на различните местни неправителствени организации &ndash; Центърът за либерални стратегии на Иван Кръстев, Центърът за социални практики на Евгений Дайнов, Нов български университет с главен мениджър Богдан Богданов, Центърът за икономическо развитие на Георги Прохазки (който беше негов съпредседател заедно с покойния Александър Божков), Червената къща с главен мениджър Десислава Гаврилова, съпруга на Иван Кръстев, Красен Станчев, шеф на Института за пазарна икономика. Центърът за изследване на демокрацията е определен като &bdquo;майка на българските think tanks&rdquo;, СДС като &bdquo;партията на всички български think tanks&rdquo;, фондация &bdquo;Науман&rdquo; се свързва с &bdquo;кръга &bdquo;Желев&ldquo;. <br /> Повечето от &bdquo;шаманите&ldquo; на демократичната революция са представени като <br /> <br /> <strong>децата на фондация &bdquo;Отворено общество&ldquo; <br /> </strong><br /> и центъра за изкуства &bdquo;Сорос&ldquo;. Центърът за изследване на демокрацията се оказва &bdquo;Министерство на реформите&ldquo;, а Центърът за либерални стратегии &ndash; &bdquo;корпус за бързо реагиране&ldquo;. &bdquo;Глобална България&rdquo; пък е заподозряна в това, че се е превърнала в инструмент за контрол на европейските фондове. <br /> След всичко описано се налага мнението, че е мит спонтанното създаване на неправителствените организации. <br /> <br /> &bdquo;Този мит е част от идеологията на гражданското общество, което твърди, че се самозаражда, самоорганизира и представя интересите на обществото като коректив на държавата, твърди Лаверн. Още повече у нас, където става дума за бивша комунистическа държава. Оттук и фактът, че през 90-те тези организации работят като генерални щабове на партии, основно СДС, тоест те самите са опозиция. Истината е, че те възникват с моралната и финансовата помощ на американски донори като USAID и фондация &quot;Отворено общество&quot;, отчасти и с подкрепата на социалистическото правителство на Луканов&rdquo;. <br /> Самият Луканов е назован като един от идеолозите на прехода, който помага например за това Центърът за изследване на демокрацията да получи сегашната си сграда, а след това хората в него започват да действат като опозиция на БСП.<br /> <br /> Това, че лидерите, около които се формират най-големите think-tanks, са деца на високопоставени членове на партията и номенклатурата, според авторката е разбираемо - те са имали достъп до чужбина, до определени среди, донякъде са по-възприемчиви към подобни идеи. Тя ги определя като <br /> <br /> <strong>&quot;кучета-пазители&quot; на реформите у нас.<br /> </strong><br /> И добавя, че защитата на частни интереси чрез фасадата на гражданското общество крие много опасности. Подобен процес протича във Франция в момента, където Сорос, &quot;Джърман Маршъл фънд&quot; и други американски донори започват да спонсорират &quot;гражданското общество&quot;.<br /> <br /> Но макар и написала такава дебела книга, дали някой щеше да обърне внимание на никому неизвестната авторка с френска фамилия? Защо тя настърви иначе задрямалите лагери на &bdquo;левите&rdquo; и &bdquo;десните&rdquo; капацитети в социалните науки? <br /> <br /> Най-бързият отговор е: защото &bdquo;това, което обстойно е описано в книгата, ние вече близо 20 години го говорим помежду си&rdquo;,както заявяват привърженици на тезата й. <br /> Част от врелите и кипели учени във и около българските &bdquo;мозъчни тръстове&rdquo; коментират обаче, че книгата е продукт на реванша, който търси майка й &ndash; известната българска политоложка Мария Пиргова от &bdquo;левия лагер&rdquo;, която много има да си връща на колегите си от &bdquo;десния сектор&rdquo;, пробвала се и като политик, когато през 2008 г. стана заместник-председател на неуспялата партия ЛИДЕР, свързана с името на Христо Ковачки. <br /> <br /> От тази гледна точка авторката изглежда уязвима, както свидетелстват информирани читатели, защото <br /> <br /> <strong>всеки път, когато не й стигат аргументи, тя се позовава на &bdquo;М. П&rdquo;. <br /> </strong><br /> В същия дух е и изказването на един от засегнатите, макар не &bdquo;най- и по-&bdquo;. <br /> &bdquo;Лош вкус е да привличаш майка си за основен свидетел тогава, когато вменяваш произхода на &bdquo;изследваните&ldquo; като вина&rdquo;, коментира Румен Аврамов от Центъра за либерални стратегии. Той обаче няма скрупули за това, че гражданското общество е било финансирано, привнесено и заплатено отвън. &bdquo;Начело, например, с проф. Богдан Богданов от Шесто управление? Но по какъв друг начин могат да се движат идеите? Те задължително циркулират чрез институции, тоест, чрез финансиране&rdquo;, отговаря той на въпроса с въпрос. Окачествявайки книгата като недодялана, Аврамов все пак признава: &bdquo;Това, за което трябва да си даваме сметка и да признаваме без свян, е, че идеите идват с победителите, в това число с икономическите победители&rdquo;.<br /> <br /> В спора задочно взе участие и личност, която не е описана като &bdquo;герой&rdquo; в книгата &ndash; преди две седмици председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев написа бележка във в. &bdquo;Труд&rdquo;, с която в &bdquo;диагнозата&rdquo; на &bdquo;експертите&rdquo; припознава мисленето от тоталитарните времена, когато всички злини идваха от &bdquo;американския империализъм&rdquo;. <br /> <br /> Самата Лаверн е също не остава длъжна към нападателите си. &bdquo;Когато са в средата на политици, те заемат позата на академици, а когато са в академична среда, &bdquo;експертите&rdquo; се проявяват като политици&rdquo;, твърди тя.<br /> <br /> <strong>Но каква е &bdquo;френската връзка&rdquo; на Достена Лаверн?<br /> </strong><br /> Родена в Пловдив през 1974 г., авторката завършва с отлична диплома Националната гимназия за древни езици и култура в София и американската гимназия &bdquo;Гладстоун&rdquo; в Портланд, САЩ. Магистър по съвременна история и доктор по политическа антропология в Училището за академични изследвания по социални науки в Париж. Лаверн живее в Страсбург и работи като журналист в списанието за култура на френския ежедневник &bdquo;Ле Дерниер Нувел д&rsquo;Алзас&rdquo;. Лаверн е фамилията на съпруга й, а Достена е името на баба й, както самата тя казва.<br /> Идеята за тази обемиста книга, в която не влизат чисто научни части от нейния труд, тръгнала от намерението й да се занимава с културните традиции на Балканите. Когато обаче се потопила в балканския пейзаж, установила, че организациите, които се занимават с тях, са част от въпросните &bdquo;мрежи&rdquo;, които не търсели &bdquo;оригинала&rdquo;, ами налагали своите клишета и инструменти за влияние. Самата тя толкова навлязла в балканските проблеми, докато била в Гърция, че й предложили да стане генерален директор за България на гръцката KPM, която заедно с холандската ОТЕ бяха стигнали до финала при приватизацията на БТК по време на правителството &bdquo;Костов&rdquo;.<br /> <br /> За книгата я вдъхновил и колегата на майка й от Софийския университет &ndash; преди в катедра &bdquo;Научен комунизъм&rdquo;, а сега &bdquo;Политология&rdquo; във философския факултет, Огнян Минчев. <br /> <br /> Като резултат книгата &bdquo;Експертите на прехода&rdquo; сега дава нови аргументи за реванш на &bdquo;левите&rdquo; теоретици в битката с неолиберализма. Битката изглежда още по-драматична, защото първата й жертва се оказа именно Огнян Минчев, когото познаваме като виден &bdquo;неолиберал&rdquo;, сам той шеф на две неправителствени организации - директор на Института за регионални и международни изследвания и председател на Управителния съвет на българското поделение на неправителствената международна организация за борба с корупцията &ldquo;Прозрачност без граници&rdquo;. В последните си изказвания обаче Минчев е променил възгледите си. Той нападна &bdquo;десните пещерни икономически идеи за държавата като враг на икономиката&quot;, пуснали пипала в Синята коалиция, и неправителствени организации като Института за пазарна икономика, &bdquo;Индустри Уоч&rdquo; и други подобни организации, дърпащи към дъното обществото. Най-силното му обвинение беше, че се разпространяват удобни за олигархията (като например Иво Прокопиев с неговата Икономедиа) идеи на неолиберализъм, че държавата е лош стопанин и затова трябва да им я предоставим.<br /> Въртели се около гражданските организации познавачи тълкуват това обаче само като знак, че парите за &bdquo;експертите&rdquo; са на свършване.<br /> <br /> <em><strong>Светломира Димитрова<br /> </strong></em><br /> <br />