Достена Лаверн: Иван Кръстев, Евгений Дайнов, Богдан Богданов – платени отвън шамани на демокрацията
Техните организации са дирижирали прехода в България под диктовка, те са създадени и платени от САЩ, твърди се в книгата на младата авторка
Гръмовен скандал тече сред политолозите в България. Причината – една дебела книга от 615 страници, написана от млада авторка и публикувана в началото на септември, която вече е на път да се превърне в бестселър. Според левия политолог Валентин Вацев в научно отношение книгата е „това, което беше палежът на Партийния дом за българската политика от началото на прехода”. Авторката Достена Лаверн е представила на български част от своята дисертация, защитена в Париж. На български заглавието на книгата е „Експертите на прехода. Българските think-tanks и глобалните мрежи за влияние”. На френски то е „Невидимата ръка на прехода”. <br /> <br /> Пак по думите на Вацев младата авторка е нарушила табуто и е изследвала „иконостаса на българската политика”, правейки „физиологичен анализ” на властта. Иначе казано, Лаверн е назовала „гурутата” на прехода и гражданското общество – Иван Кръстев, Евгений Дайнов, Богдан Богданов, Красен Станчев, Румен Аврамов и др. Хора, с които самата тя е правила интервюта. Те, от своя страна, не се разпознават в тях и <br /> <br /> <strong>твърдят, че никога не са произнасяли думи, които тя е вложила в устата им. <br /> </strong><br /> Авторката признава, че само за някои интервюта има записи, а за други е водила записки в тетрадката си (естествено, по-неудобните). Защитниците й обаче твърдят, че в политическата антропология, за какъвто се смята трудът й, не е задължително и даже се налага да не се записват интервютата. <br /> <br /> От септември досега градската легенда добави своето и дори вече се твърди, че Лаверн е била препоръчана на Евгений Дайнов от шефа на БНБ Иван Искров като френска журналистка и тя говорила на френски на професора от Нов български университет. Нещо, което тя самата отрича.<br /> <br /> Засегнатите, общо взето, предпочитат да отминат със стиснати зъби и с ледено мълчание появата на книгата, но тъй като за нея се говори все повече, скандалът започва да излиза от кръга на разговорите на маса и от елитарните издания, в които се появяват публикации на привърженици и противници. Част от засегнатите се опитаха да сложат в ъгъла Лаверн, като насрочиха публична дискусия в средата на ноември. Оказа се обаче, че на дискусията в Софийския университет самата авторка не е била поканена и дори не била в България. В обсъждането са били предвидени като участници „герои” или засегнати лица от книгата, без изключение принадлежащи на „десните сили” в социалните науки - Иван Кръстев и Румен Аврамов от Центъра за либерални стратегии, доц. Петя Кабакчиева от „Отворено общество, Лиляна Деянова, Александър Кьосев от Софийския университет, Деян Деянов от Пловдивския университет. Дискусията бе отложена в необозримото бъдеще и засега така и не се е състояла.<br /> <br /> До миналата седмица, когато бе нанесен контраудар от „левите” хуманитаристи, които се събраха в Стопанския факултет в Софийския университет.<br /> <br /> <strong>Но защо тази книга, написана от млада докторантка в Париж, разбуни толкова духовете? <br /> </strong><br /> В нея са назовани поименно „експертите на прехода”, движещата сила според авторката на „мрежите” в България, които налагат неолиберализма, подкрепян идеологически и финансово от американските институции и фондации, като се започне с Джордж Сорос и неговата фондация „Отворено общество” и USАID – Американската агенция за международно развитие. <br /> <br /> В книгата особено остро са обрисувани „актьорите” на прехода и „строителите на демокрацията” Иван Кръстев и Евгений Дайнов. Наяве излизат нелицеприятни подробности от биографията им на потомци на комунистическата номенклатура, които внезапно са променили възгледите си от вярност към „Партията” към неолиберализъм. <br /> <br /> Ето как започва подробното описание на възхода на един от „шаманите” на гражданското общество в България Иван Кръстев: <br /> <br /> „Иван Кръстев произлиза от семейство на издигнал се от провинцията елит, който през комунистическата епоха успява да стигне до високоотговорни идеологически постове в БКП. Той е блестящ ученик в английската гимназия в София (където учат най-вече децата на ръководителите на комунистическата партия), а после завършва факултета по философия в СУ и се включва в дисидентските кръгове на осемдесетте. Всичко това му позволява да придобие много търсен от фондациите за подпомагане на демокрацията профил. Тези фондации се обръщат към лица, близки до академичния свят и до възходящите политически среди, произлизащи от интелектуалните кръгове на дисидентството. Произходът, кариерата и езиковите компетенции служат на Иван Кръстев като паспорт за достъп до интернационала експерти по демокрация през деветдесетте години. Това е интернационал на знанието и е съставен от членове на международните и неправителствените организации, държащи пазара на експертизата в полето на демократизацията, на пазарната икономика, на правата на човека и т.н. , които обаче също са тясно свързани с американските политически и икономически кръгове”.<br /> <br /> Безкомпромисно са описани и дейностите на различните местни неправителствени организации – Центърът за либерални стратегии на Иван Кръстев, Центърът за социални практики на Евгений Дайнов, Нов български университет с главен мениджър Богдан Богданов, Центърът за икономическо развитие на Георги Прохазки (който беше негов съпредседател заедно с покойния Александър Божков), Червената къща с главен мениджър Десислава Гаврилова, съпруга на Иван Кръстев, Красен Станчев, шеф на Института за пазарна икономика. Центърът за изследване на демокрацията е определен като „майка на българските think tanks”, СДС като „партията на всички български think tanks”, фондация „Науман” се свързва с „кръга „Желев“. <br /> Повечето от „шаманите“ на демократичната революция са представени като <br /> <br /> <strong>децата на фондация „Отворено общество“ <br /> </strong><br /> и центъра за изкуства „Сорос“. Центърът за изследване на демокрацията се оказва „Министерство на реформите“, а Центърът за либерални стратегии – „корпус за бързо реагиране“. „Глобална България” пък е заподозряна в това, че се е превърнала в инструмент за контрол на европейските фондове. <br /> След всичко описано се налага мнението, че е мит спонтанното създаване на неправителствените организации. <br /> <br /> „Този мит е част от идеологията на гражданското общество, което твърди, че се самозаражда, самоорганизира и представя интересите на обществото като коректив на държавата, твърди Лаверн. Още повече у нас, където става дума за бивша комунистическа държава. Оттук и фактът, че през 90-те тези организации работят като генерални щабове на партии, основно СДС, тоест те самите са опозиция. Истината е, че те възникват с моралната и финансовата помощ на американски донори като USAID и фондация "Отворено общество", отчасти и с подкрепата на социалистическото правителство на Луканов”. <br /> Самият Луканов е назован като един от идеолозите на прехода, който помага например за това Центърът за изследване на демокрацията да получи сегашната си сграда, а след това хората в него започват да действат като опозиция на БСП.<br /> <br /> Това, че лидерите, около които се формират най-големите think-tanks, са деца на високопоставени членове на партията и номенклатурата, според авторката е разбираемо - те са имали достъп до чужбина, до определени среди, донякъде са по-възприемчиви към подобни идеи. Тя ги определя като <br /> <br /> <strong>"кучета-пазители" на реформите у нас.<br /> </strong><br /> И добавя, че защитата на частни интереси чрез фасадата на гражданското общество крие много опасности. Подобен процес протича във Франция в момента, където Сорос, "Джърман Маршъл фънд" и други американски донори започват да спонсорират "гражданското общество".<br /> <br /> Но макар и написала такава дебела книга, дали някой щеше да обърне внимание на никому неизвестната авторка с френска фамилия? Защо тя настърви иначе задрямалите лагери на „левите” и „десните” капацитети в социалните науки? <br /> <br /> Най-бързият отговор е: защото „това, което обстойно е описано в книгата, ние вече близо 20 години го говорим помежду си”,както заявяват привърженици на тезата й. <br /> Част от врелите и кипели учени във и около българските „мозъчни тръстове” коментират обаче, че книгата е продукт на реванша, който търси майка й – известната българска политоложка Мария Пиргова от „левия лагер”, която много има да си връща на колегите си от „десния сектор”, пробвала се и като политик, когато през 2008 г. стана заместник-председател на неуспялата партия ЛИДЕР, свързана с името на Христо Ковачки. <br /> <br /> От тази гледна точка авторката изглежда уязвима, както свидетелстват информирани читатели, защото <br /> <br /> <strong>всеки път, когато не й стигат аргументи, тя се позовава на „М. П”. <br /> </strong><br /> В същия дух е и изказването на един от засегнатите, макар не „най- и по-„. <br /> „Лош вкус е да привличаш майка си за основен свидетел тогава, когато вменяваш произхода на „изследваните“ като вина”, коментира Румен Аврамов от Центъра за либерални стратегии. Той обаче няма скрупули за това, че гражданското общество е било финансирано, привнесено и заплатено отвън. „Начело, например, с проф. Богдан Богданов от Шесто управление? Но по какъв друг начин могат да се движат идеите? Те задължително циркулират чрез институции, тоест, чрез финансиране”, отговаря той на въпроса с въпрос. Окачествявайки книгата като недодялана, Аврамов все пак признава: „Това, за което трябва да си даваме сметка и да признаваме без свян, е, че идеите идват с победителите, в това число с икономическите победители”.<br /> <br /> В спора задочно взе участие и личност, която не е описана като „герой” в книгата – преди две седмици председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев написа бележка във в. „Труд”, с която в „диагнозата” на „експертите” припознава мисленето от тоталитарните времена, когато всички злини идваха от „американския империализъм”. <br /> <br /> Самата Лаверн е също не остава длъжна към нападателите си. „Когато са в средата на политици, те заемат позата на академици, а когато са в академична среда, „експертите” се проявяват като политици”, твърди тя.<br /> <br /> <strong>Но каква е „френската връзка” на Достена Лаверн?<br /> </strong><br /> Родена в Пловдив през 1974 г., авторката завършва с отлична диплома Националната гимназия за древни езици и култура в София и американската гимназия „Гладстоун” в Портланд, САЩ. Магистър по съвременна история и доктор по политическа антропология в Училището за академични изследвания по социални науки в Париж. Лаверн живее в Страсбург и работи като журналист в списанието за култура на френския ежедневник „Ле Дерниер Нувел д’Алзас”. Лаверн е фамилията на съпруга й, а Достена е името на баба й, както самата тя казва.<br /> Идеята за тази обемиста книга, в която не влизат чисто научни части от нейния труд, тръгнала от намерението й да се занимава с културните традиции на Балканите. Когато обаче се потопила в балканския пейзаж, установила, че организациите, които се занимават с тях, са част от въпросните „мрежи”, които не търсели „оригинала”, ами налагали своите клишета и инструменти за влияние. Самата тя толкова навлязла в балканските проблеми, докато била в Гърция, че й предложили да стане генерален директор за България на гръцката KPM, която заедно с холандската ОТЕ бяха стигнали до финала при приватизацията на БТК по време на правителството „Костов”.<br /> <br /> За книгата я вдъхновил и колегата на майка й от Софийския университет – преди в катедра „Научен комунизъм”, а сега „Политология” във философския факултет, Огнян Минчев. <br /> <br /> Като резултат книгата „Експертите на прехода” сега дава нови аргументи за реванш на „левите” теоретици в битката с неолиберализма. Битката изглежда още по-драматична, защото първата й жертва се оказа именно Огнян Минчев, когото познаваме като виден „неолиберал”, сам той шеф на две неправителствени организации - директор на Института за регионални и международни изследвания и председател на Управителния съвет на българското поделение на неправителствената международна организация за борба с корупцията “Прозрачност без граници”. В последните си изказвания обаче Минчев е променил възгледите си. Той нападна „десните пещерни икономически идеи за държавата като враг на икономиката", пуснали пипала в Синята коалиция, и неправителствени организации като Института за пазарна икономика, „Индустри Уоч” и други подобни организации, дърпащи към дъното обществото. Най-силното му обвинение беше, че се разпространяват удобни за олигархията (като например Иво Прокопиев с неговата Икономедиа) идеи на неолиберализъм, че държавата е лош стопанин и затова трябва да им я предоставим.<br /> Въртели се около гражданските организации познавачи тълкуват това обаче само като знак, че парите за „експертите” са на свършване.<br /> <br /> <em><strong>Светломира Димитрова<br /> </strong></em><br /> <br />