Доц. Вацев: Третата възможност за открита война между НАТО и Русия е съвсем близо до България!

Как да се излезе от политическата криза у нас? Какво следва - ново правителство или нови избори? Какви ще са последиците от изгонването на 70 руски дипломати? Затегна ли се войната в Украйна и как ще продължи тя? Какъв е нейният ефект върху политическите елити в САЩ и Русия? Доцент Валентин Вацев търси отговор на тези и други въпроси в интервю за в. "Труд бг".

- Какъв е изходът от политическата криза според вас, доцент Вацев? Още едно правителство в този парламент или избори?

- Парламентът официално се превърна в пазарище. Не разбирам защо българското обществено мнение не реагира остро на това, защото то разрушава самата идея за парламентаризма. Говоря за петте гласа, които трябват на „Продължаваме промяната“ и опитите да се осигурят те. Но според мен това правителство няма да се състои и България след един не дълъг период ще навлезе отново в изборна ситуация.

- Но ако президентът връчи мандат на трета политическа сила и това е ИТН, както упорито се говори?

- Нямат шанс. Те самите са достатъчно ясни като отрицателна позиция срещу всички възможни конструкции. Те могат да бъдат разбрани, макар че на мен не ми харесва този тип парламентарно поведение. Съдейки по днешната информация, България ще трябва да мине през още един избирателен цикъл, което не е краят на света.

Но от друга страна именно по време на избори се проявява основният дефект на българската политическа система - това е политическият абсентенизъм, което означава отказ от политическия живот. На практика двама от всеки трима българи с избирателни права отказват да се занимават с политика. Този отказ всъщност е тежка политическа анемия, от която страда българската политическа класа.

Това е проблем, който фалшифицира всички останали приказки за рационалност, предвидимост, прозрачност и аз не виждам бързо решение за него.

Освен политическа, финансова и управленска криза, България се намира и в една от най-ужасните кризи на политиката - тази на репрезентативността. Според Аристотел човекът е политическо животно, но този цитат продължава с това, че с политика не се занимават само животните и боговете.

Т. е. ако едно живо същество не е куче или не е бог, за да запази човешката си природа то трябва да се занимава с политика. И българите са на път да станат животни или богове. Но става въпрос за един голям исторически проблем на днешната ситуация в България. Причините трябва да се търсят по друг начин и на друго място.

- Къде?

- Една от особеностите на България като бивша социалистическа страна е, че ако не броим Русия, в България най-дълго продължи перестройката. Тя мина за година-година и нещо в държави като Унгария, Чехия и Полша, там беше преболедувана лесно. У нас перестройката продължи толкова дълго, колкото и в Русия.

Оказа се, че това е фундаментален проблем на българската политическа система, защото самата тя бе проектирана като перестроечен продукт. Така че българската перманентна криза е предизвикана от отказа на българите да участват в политическия живот. Българите живеят с гръб към политиката. Тази криза идва от началото на 90-те години, когато тогавашните ръководители на обществото - те бяха главно о БСП...

- Да припомним - Андрей Луканов и Александър Лилов...

- Да, те са архитектите на българската перестроечна система. Те си мислеха, че могат да възстановят всички дотогава съществували политически партии и се получи гора от пластмасови елхички.

Още оттогава българските политически партии не са пълноценни и жизнени политически обединения, които живеят организационен живот, а станаха клики, махленски компании и роднински организации.

Още оттогава беше заложен проблемът с българския политически абсентенизъм и политическа нерепрезентативност. А политик, който не репрезентира, е като знак, който няма значение. Репрезентацията е централното отношение на всяка политика. Нерепрезентативна политика не е политика.

- Като участник в четворната коалиция спечели или загуби БСП?

- БСП е големият български перестроечен проект. Тогава със същата логика и вероятно със същите глави бяха измислени и другите две системни партии - СДС и ДПС. СДС вече изтече в канализацията на историята, а ДПС се капсулира като кръг от бизнес кръгове.

Проблемът с БСП не е, че я управляват лошо. Проблемът е, че БСП също си отива като големият политически перестроечен проект.

Той издържа 32 години, но толкова. БСП не е 130 годишна партия, това е голяма лъжа. Тя е на 32 години и аз съм един от създателите на тази партия. БСП отива към небитието. В коалицията БСП консумира известен брой тактически ползи като присъствие във властта.

Но стратегически това беше провал с размери на глобална катастрофа. Участието на БСП в такава коалиционна формула бе удар по самата историческа същина на тази партия. Големите исторически партии правят разлика между стратегия и тактика и правилото е, че се къса от тактиката, за да се инвестира в стратегията. В БСП направиха точно обратното.

- Как ще коментирате скандала с изгонените 70 руски дипломати? 

- Аз бих погледнал по-нашироко. България е геополитическото сърце на Балканите и е най-важната страна тук. И предизвиква напълно разбираем интерес на всички възможни световни шпионски служби. Най-старото присъствие по българските земи е на британското разузнаване, още отпреди Освобождението.

След това пусна мощен корен руското разузнаване, който е непоклатим и досега. В България се прескачат като зайци на горска полянка шпиони от всякакъв вид и калибър - американски, френски, немски, да не говорим за турските и гръцките и разбира се, израелският шпионаж, който не вижда нищо интересно в България, но е длъжен да докладва.

Този голям брой от шпиони на квадратен метър на българска територия говори само за едно - че България е важна страна като територия и все още като държава. Но аз не смятам, че със скандалното изхвърляне на 70 недоказани руски шпиони нещо сериозно се променя в картината.

Докато българското контразузнаване открива само руски шпиони, никой няма да ги приема на сериозно. Смисълът на ситуацията е съвсем друг.

Кликата на Кирил Петков и Асен Василев извърши национално предателство с вдигането на ветото за Северна Македония. На други места за такива деяния хората ги арестуват, прокуратурата ги държи на тъмно, внася се предложение партията на такива хора да бъде разпусната по съдебен ред.

В България всичко това можеше да стане, но в един момент някакъв консултант на кликата Петков-Василев ги посъветва да направят следващ скандал. Специалистите по кризисен пиар знаят, че обществото не може да се гневи в един и същ момент по два различни въпроса.

И на българското общество му демонстрираха един идиотски, абсолютно безумен и налуден скандал, то клъвна на този скандал без червей и, разбира се, българите се разгневиха. Но погледнато спокойно, 70 повече или по-малко руски дипломатически служители не променя картината.

Реалният смисъл на този кризисен пиар е да се отклони вниманието на обществото от държавната измяна и националното предателство и на обществото бе даден друг гумен кокал. Сръчно беше сменен поводът за сърдене. Разбира се, това изгонване може да има и вече има важни последици.

Скъсването на отношенията с Русия е предпоставка българското управление на есен да участва в откритата война на НАТО срещу Русия. Тогава същите хора на драго сърце ще обявят война на Русия, и ако някой ги запита, те ще отговорят, че войната е символична.

- Но Русия ни обяви за вражеска страна, господин Вацев?

- Не, точният термин е „България влезе в списъка на недружествените страни”. Това е точният дипломатически термин. Това не означава вражеска, тук има важен нюанс. Друг е въпросът, че ръководството на руската дипломация използва това да покаже колко малко държи на България. Българо-руските отношения така или иначе се движеха към своя исторически минимум.

- Войната в Украйна се затегна, вижда ли u се краят според вас?

- Не. Вижда се краят на втория етап - приключването на освобождаването и завземането на Донбас, на Донецк и Луганск. След това ще има оперативна пауза, която според мен вече започна, интензивността на престрелките спадна.

Войната ще продължи следващия месец, когато руското военнополитическо ръководство реши коя ще бъде следващата цел. Възможни са две такива. Първата е превземането на Харков, другата - превземането на Николаев и Одеса.

Мисля, че ще бъде втората. Но смисълът на тази война е по-различен. Воюват не Русия и Украйна, а Русия и НАТО, като НАТО използва прокси силата на Украйна.

- Но НАТО твърди, че никога няма да воюва с Русия?

- Очаквам през септември или октомври, но не след ноември, когато са съдбовни избори в САЩ, Русия да се види в открита война между Русия и НАТО. Има три възможности това да стане.

Първо - в Литва, която постави Калининград в изолация. Втората възможност е, ако полското правителство изпрати на територията на Западна Украйна няколко десетки хиляди полски доброволци, което ще бъде окончателен повод за признаване на открита война на Русия с НАТО. Третата възможност е съвсем близо до нас.

Ако Украйна нагази в Приднестровието и в същото време Румъния извърши действия спрямо Молдова. Три са възможните терена все на страни-членки на НАТО, на които може да се стигне до открита война между Русия и Алианса. Де факто вече войната е между Русия и НАТО, но трябва да се направи нещо във формален план, за да се признае, че НАТО участва открито.

- Не ми се вярва да се стигне дотам. Какво очаквате да стане след съдбовните, както казахте, междинни избори в САЩ на 8 ноември?

- Президентът Байдън е противник на този план, за който говорих преди малко. Американският политически елит е раздвоен, което още веднъж показва, че тази война е интересна не толкова сама за себе си, колкото като мощен фактор, който може да модифицира политическия живот в САЩ, а също и в Русия.

САЩ са на път да се откажат от идеята, че колкото повече оръжия дадат на Украйна и колкото повече я насъскват, финансират и въоръжават, толкова по-лесно ще спечелят демократите изборите на 8 ноември.

Според мен това не е вярно и група реалисти в Белия дом около президента и в Съвета за национална сигурност смятат, че по-скоро американското внимание трябва да бъде насочено към другата важна гореща точка в света - Тайван.

През есенните месеци е много вероятно Китай да предприеме нещо спрямо Тайван, тъй като в Пекин предстои много важен конгрес на ККП, на който Си Дзинпин ще бъде атакуван да сдаде поста си. А той може да реши този въпрос с някакви действия спрямо Тайван.

Другата част от американския политически елит, който е на власт сега, продължава да смята, че колкото повече оръжие дадат на Украйна, толкова по-лесно ще тя ще победи Русия. Така че в САЩ има вече вътрешноелитни противоречия какво да се прави.

- Споменахте за противоречия в руския елит, за каквито у нас не се знае...

- Отделям по 3-4 часа на ден само за това, има руски медии, които пишат по този въпрос. В българските медии няма да намерите нищо за това, защото българските медии вършат друга работа. Те в момента воюват срещу Русия и служат на Прокопиев. Едно малко, но щастливо изключение от тази медийна картина е вашият вестник.

Както всички с нормално зрение вече видяха, Русия има военнотехническо надмощие над Украйна и бавно, но сигурно побеждава.

И без съмнение може да спечели войната, но истинският проблем е, че руската държава не е готова политически да понесе бремето на тази победа. 80 процента от руското общество поддържа тази война, най-тясното обкръжение на Путин, неговото малко политбюро, също.

Но целият останал управленски, културен и интелектуален елит - а в Русия елитът е огромен, тъй като там са 15-16 равнища на управление - показва кукиш в джоба. Русия просто не е готова за тази победа. Ще спечели войната, но се питам може ли да спечели мира след това.

Така че съотношението на силите в Русия съвсем не е толкова просто и успокояващо. Путин има за какво да се тревожи и проблемът му не е толкова в Украйна, колкото в Кремъл и около Кремъл, в субектите на федерацията. Русия не е готова политически да поеме евентуалната победа.

Кой е доц. Валентин Вацев?

Валентин Вацев е роден през 1950 г. Завършва Философско-историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава геополитика в ПУ „Паисий Хилендарски“ и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив. Автор на множество публикации и политически анализи.