Информационните бомби гърмят, или просто отиват на склад, в зависимост от начина им на употреба. Бомбаджията Минчо Спасов, за разлика от своя патрон (който старателно неглижира всякаква „бомбастика”), детонира бомба след бомба. Но с очевиден медиен заглушител, защото от експлозиите произтичат единствено равнодушни преразкази. Да бях Ленин, да питам : „ кому е изгодно това” (вождът на революцията бил изобретил този гениален въпрос, разобличавайки подмолните намерения на враговете). Но понеже не съм, ще оставя на Вас да отсъдите значението на фактите, коментира в блога си журналистът Иво Инджев.
Минчо Спасов, който не е просто депутат, а е шеф на вътрешната комисия в Народното събрание, се оказа единственият участник в Консултативния съвет по национална сигурност, допуснат миналия месец от главнокомандващия държавата другар Първанов да му зададе въпрос извън „хитрия” сценарий. Тарикатският номер на управляващите да удавят търпението на опозиционните представители с безкрайни приказки, за да не им дадат думата, се оказал успешен, но не и за коалиционния партньор Минчо Спасов. Развалил им празника. Изтърпял инквизицията на празнословието и все пак успял да се вмъкне с въпрос. И то не какъв да е, а: вярно ли е, че президентът Първанов си е говорил по телефона с намиращия се в ареста бизнесмен Людмил Стойков (в един сайт се говореше за „11 телефонни обаждания”, но тази информацията за бройката не се потвърждава досега).
Само Първанов забеляза, че това е бомба със закъснител. Защото ден по-късно преизпълни плана за опроверженията за година назад и отрече горещо „абсурдните твърдения” пред всички трибуни, пожелали (отново) да бъдат употребени за неговите цели. Трибуните притихнаха, да не кажем, приклекнаха покорно (отново). Щом главнокомандващият отрича, това е закон за козируващите.
Законите на писането на текстове, като този, изискват поводът да Ви бъде съобщен в началото. Като един закононарушител, който има честта да задържи дотук вашето внимание, си позволявам да пристъпя към същината: Минчо Спасов подпали фитила на още една шашка под седалището на върховната власт. Издаде управляващата чета, че на властта й било ясно за европейския гняв от президентския чадър над спонсора Стойков още от 18 февруари. Изразил се е пред БНР в този дух. Казал, че европейският сигнал, получен тогава, ни „подпалил чергата”. С всички произтичащи от това пожари, като разследването на ОЛАФ и докладите на ЕК от 23 юли. Което, както знаем, не пречи на същата тази власт да се прави на изненадана от констатациите на европейските следователи за българския чадър.
Шефът на вътрешната комисия в Законодателния храм Минчо Спасов, представител на съуправляващата НДСВ поставя под съмнение честността на президента на два пъти в рамките на седмици.
В два поредни броя същото прави и (да го наречем, българският „Билд цайтунг” или еквивалента на британския „Сън”) , седмичникът „Уикенд”. С големи подробности описва прелюбодеяния на шампиона по висок рейтингов скок наш държавен ръководител. Но в отговор получаваме единствено изпреварващи вестникарската публикация телевизионни демонстрации на семейното целомъдрие на г-н Първанов в централните телевизионни новини(познайте дали е случайно). В навечерието на последната публикация на „Уикенд” за изневерите на Георги Първанов телевизиите тиражираха в най-гледаното новинарско време антиновината за разходка на президентската двойка в околностите на Перник. С този ход публиката трябваше да бъде успокоена, че това, което ще прочете след часове, не е вярно, след като вижда Георги и Зорка да се усмихват заедно.
За всеки, който чете не само „Уикенд”, но и между редовете, връзката между тихите бомби на Минчо Спасов и шумните (в тираж, казват, около 250 000 броя) но премълчавани от всички останали медии, партии и институции твърдения на най-четения седмичник, е очевидна. Президентът ни е обвинен за пореден път в лъжа - както от сериозен (но самотен обвинител като г-н Спасов), така и от смятания за несериозен, но все по-влиятелен (на фона на сриващия се авторитет на уж сериозната преса) като средство за масово осведомяване вестник „Уикенд”.
Това е ситуация, която е заредена с очакване. Дочакахме неочаквано взривяване на тонове експлозиви край столицата. Кой знае какви бомби още ще гърмят?, допълва Инджев. /БЛИЦ