Дойче веле пак разлая кучетата срещу Делян Пеевски

Кандидатурата на народния представител и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски за евродепутат отговаря на законовите изисквания. С това решение излезе ЦИК на 1 май. Позицията на комисията е ясна, недвусмислена и категорична, пише "Монитор".

В същия почивен за повечето българи ден журналистът от антибългарската българска редакция на Дойче веле Петър Чолаков, очевидно реши „да си намери работа“. Как? Като изфабрикува поредните фейк внушения за Делян Пеевски. Журналистът Чолаков, гологлав и по-халат, очевидно се измъчва от въпроса „Става ли Пеевски за евродепутат?“.

Пределно ясно е, че журналистът Чолаков прави неловки есеистични опити, без изобщо да е прочел решението на независимия и плуралистичен орган ЦИК, който всъщност отговаря на терзанията му. Или може би не му пука от фактите, че кандидатурата на Делян Пеевски за евродепутат е напълно законна и е издигната по надлежния ред от партийните структури по места.

Да, Чолаков, Пеевски става за евродепутат – питайте ЦИК.

Мъките на Дойче веле, което се позовава на сигнала на т.нар. движение Боец, зад което всъщност надничат Цветан Василев и ортаците му, са разбираеми. Когато не разполагаш с факти, колкото и да въртиш и сучеш, все не ти се получава.

Дойче веле и Чолаков повтарят мантрата „живял ли е Пеевски през последните 6 месеца в страната?“ Забележете, те не разполагат с факти или доказателства за това, а си задават въпрос. Със същия успех могат да попитат например „Бил ли е Пеевски в Париж по време на пожара в Нотр Дам?“.

След като журналистът Чолаков очевидно не може да си отговори на главоблъсканицата за домашния адрес на Делян Пеевски (който адрес обаче според него се явява пречка за кандидатурата му за евродепутат) той си задава още по-екзесктенциален въпрос. „Какво прави изобщо Пеевски в политиката? Защо обществото търпи възхода на такива „велики комбинатори?“, блъска си главата Чолаков. А въпросният Чолаков чел ли е изобщо „Дванайсетте стола“? И какво всъщност прави той в журналистиката? Та нали в журналистическия занаят трябва да се работи с факти, а не с въпросите, внушенията и лирическите напъни на грантаджиите.

По-нататък в безсъдържателното си от фактологична точка „есе“ Чолаков от Дойче веле обявява някак полутържествено, че през юни се навършват 6 години от протестите срещу назначаването на Пеевски в ДАНС. Сякаш тази знаменита „годишнина“ е от калибъра на Френската революция. Фейк есето обаче забравя, че Делян Пеевски достойно и абсолютно по своя воля се оттегли от ДАНС. Но дори и сълзливото залитане по протестърите от 2013 г., повечето от които се намърдаха на благи, добре платени синекурни службички, не защитава по никакъв начин твърдението, че кандидатурата на Пеевски за евродепутат е незаконна.
 

„Арогантността на политиците разцъфтява в общество, в което преобладава наследената от комунизма раболепна безкритичност. Тя избуява в страни, в които избирателите се вият пред урните като пасажи златни рибки. Разпространено е убеждението, че тези членове на семейство Шаранови имат мимолетна памет -забравят всичко след няколко секунди“, пише в своя фейк нереализираният писател Чолаков.

Хм, ние пък си мислехме, че златната рибка е само една, а те били плували в пасажи. И всъщност били шарани... Без коментар.

От АЛДЕ също така били отказали да коментират кандидатурата на Пеевски, пише още Чолаков. Отказали ли са, или изобщо публикувате какво казват от там, защото се боите от отговора?

„Кучетата лаят, Пеевски си пее“, пише в заключение Дойче веле. С което сами оприличават нелепата си публикация срещу Делян Пеевски с кучешки лай. Кучето скача според тоягата, гласи поговорката. В случая просто се разлайват кучетата, точно като в холивудския филм „Да разлаем кучетата“. Неудобният в случая е Пеевски. Само че кучетата на олигархията лаят фалшиво...