Доживотен затвор. Плъзгане по вятъра

София, България 05 Апр. 2011, 10:05 781 прочита 0 коментара

Ние сме раят на проваленото говорене.

Малцина у нас вече знаят какво означава болката на говоренето, за която пишеше Канети. Когато си даваш сметка за всяка дума, която изричаш публично. Големият заговор на прехода всъщност беше да се наложи диктатът на празнословието. Всичко можеше да бъде прикрито по този начин. Още във Великото народно събрание (1990 г.) то започна постепенно да заглажда косъм. Там имаше сериозни хора - както в нито един парламент по-късно, но те бяха изтикани по ъглите. Връх взеха кресльовците от дясно или рафинирани хитреци, отгледани от номенклатурни барбарони като Луканов. Йордан Радичков се опита да обясни защо напуска парламента, но изобщо не го чуха, красивото говорене им беше омразно. Телевизията, тогава само една, беше превзета постепенно от същите кресльовци. Когато в предсмъртната си изповед във “Всяка неделя” - беше в средата на 90-те години, поетът Иван Радоев удари първата плесница по лицето на новите демократи, всички се направиха на глухи. Колкото се отдалечавахме от проклетия соц, толкова повече изчезваше премереното, мъдрото слово. Навремето редколегиите в “Литературен фронт” бяха пиршество на изящното слово, беше изключителен лукс да слушаш хора като Тончо Жечев, Здравко Петров, Ефрем Каранфилов и останалите, устното слово беше на неподозирани днес висоти. Днес единственото, което интересува повечето вестникари, е какво чело да измислят, за да продадат поредния боклук. Телевизиите се пренаселиха с измислени бунтари, със случайни хора, на които им бе присъщо да хвърлят приказки на едро. До едно време това правеше впечатление, днес вече никой не се интересува и от това. Вижте лекотата, с която се обругават различни хора. Лекотата, с която се създават идиотски конспирации. Не е прилично и трите национални телевизии да използват смъртта на един човек - който и да е той! - за да налагат тъпи сценарии. По всички телевизии бизнесменът Михов беше наричан “Мишо Бирата” - прякор, подхвърлен преди време от Бойко. Едно телевизионно яре което първо поднесе новината за смъртта му, подскачаше толкова неовладяно, че се уплаших да не получи инфаркт. И то не е известно като най-умния човек от телевизиите, но никой не го обявява като “Веселата тъпачка”. Немислимо етелевизии, които претендират за сериозност, да се държат като булевардни издания. Вчера се оказа, че и президентът Първанов се дистанцира от Михов. Това също е доста конфузно, защото се случва цели два месеца и половина след като Бойко замеси името му с това на Михов. Но президентството както винаги действа на задна скорост. Човек се пита защо не излязоха със съобщение още в средата на януари, а изчакаха човекът да почине, та да започнат пословичните си увъртания. Понеже вече няма кой да ги опровергае. И в края на краищата няма ли кой да напомни на Първанов, щом е толкова зает с друго, че не е коректно да се говори за един човек поне няколко дни след смъртта му. Между другото от президентството така постъпиха и когато бе разстрелян бизнесменът Александър Тасев. Тогава съпругата му се принуди да каже в репортаж от погребението му, излъчен по Би Ти Ви, доста груби думи по адрес на Първанов. Генерал Атанасов е много усърден в създаването на конспирации и понякога те са успешни. Преди време носи няколко дни някакъв диск по телевизионните студиа и това изяде главата на тогавашния вътрешен министър Румен Петков. Истината обаче си остана, тъй или иначе, под купища празни приказки. Сега Атанасов се опита да пробута нова конспирация около смъртта на Михов. Но този път нямаше особен успех. И той започва да се износва. Може би и на публиката номерът с конспирациите в Големия Цирк на Проваленото Говорене вече е омръзнал. “Аз просто си мисля, че много хора трябва да му правят компания в затвора, ако му се даде доживотна присъда” - рече една дама, която бе представена като пиар специалист, докато обсъждаха сливенския банков бандит. Чух само тази реплика в “Нека говорят” на Росен П. и приключих случайното си посещение в това предаване. Кои са тези “много хора”, които трябва да получат доживотна присъда, кого всъщност имаше предвид дамата - никой не я попита. И нямаше смисъл. Янето е само най-атрактивният копиеносец или черносотник, каквото си изберете, на това говорене. Всеки случайник си мисли, че ще направи впечатление на публиката, ако изръси някаква яростна глупост, ако с пяна на уста говори нещо си, като избягва всякакви доказателства. Предаването “Голямата уста”на Нова телевизия - то беше всъщност послеслов към поредния “Биг брадър” - просъществува много кратко време, тъкмо защото навсякъде другаде вече бяха зинали уста безброй случайници. Или пък типове, които са омръзнали до смърт на публиката, но те също добре захранват проваленото говорене. Тези хора имат атрактивността на фикус, неполиван отдавна от мърлява домакиня, но все ги канят тук и там. Дежурни словоблудци, които дъвчат думите като ония африканци, които най-напред смилат хапката ориз, преди да я предложат на госта си. Отвратително, нали, но много често тъкмо това ви предлагат тия типове от екрана. И това става под носа на водещи, които току след гневния изблик на някой случайник правят поредния си разговор с някой властник в рубриката “Гъзолизане”. Това съсипва критериите на публиката - това противоречие между водещите, които се грижат усърдно за макиажа на властниците, и кресльовците, на които нищо не им струва да изрекат дежурните си сквернословия. Мнозина били за доживотна присъда? И кой по-точно? Ако притиснат въпросното момиче, едва ли ще измъкнат и половин име. Или може би това на великия Калоянчев, понеже е взел навремето без ред един мерцедес? Но вече е рутинно да се говори така. Днешните кресльовци не са по-различни от хероите от влашките кръчми, които на пияна глава са освободили поне 1000 пъти България от турско. Това приблизително говорене размива отговорностите. Луканов хвърли на медийните плебеи Живков с обвинения, които днес изглеждат направо комични. Държавният глава бил разрешил на Калоянчев да си закупи въпросния мерцедес от мострения панаир в Пловдив - говорете за това, идиоти, за да не говорите за другото, далеч по-важното. Още тогава бе подписана конвенцията за ненаказуемост на политическата класа, старателно обслужвана от проваленото говорене. Когато не говориш за аферата със завода в Радомир, по-късно няма как да говориш смислено за криминалната приватизация през 1997-2001 година. През 1991 г. имаше един телевизионен сблъсък, който се очакваше сголям интерес - Луканов срещу Костов, който беше финансов министър по онова време. Той беше донесъл една синя папка и мрачно се пулеше в нея. Публиката тръпнеше какви тайни ще изскочат от нея. Накрая Костов кротко си прибра папката и си тръгна още по-кротко. Изобщо не я отвори. И Луканов да беше донесъл подобна папка, вместо Костов, нищо нямаше да се промени в представлението. Трябва специално да се изследва ролята на Суфльорите на проваленото говорене. Понеже то само външно е нещо случайно, само изглежда като бъбреж на непомерно въодушевени и неосведомени хора, на кандидати за милостта на публиката, които са готови на всичко, и пр. Това говорене не е случайно и не се е появило случайно. Провалът бе грижливо подготвян, защото този език трябваше за дълго да се превърне във валидния, дори в официалния език. Някой започна да го моделира още в първите години след “промяната” през 89-а. Понеже самата тя беше повече театрална, отколкото истинска, и езикът бе само един удобен инструмент, един от реквизитите на провала. Език/Говорене, изпълнени с екзалтации вместо със смисленост, с крясъци вместо с мъдрост. А е известно, че истината не се казва с викове, а по-скоро с шепот. С подобни крясъци мнозина, които и днес погребват истината, ще изпаднат в смешното положение на придворните, които са подготвяли за погребението му маршал Бернадот, крал на Швеция и Норвегия. Когато го преобличали, открили татуировка на тялото му, която гласяла: “Смърт на кралете”, понеже по-рано Бернадот е бил заклет републиканец. Преди време споменах за една невероятна история, разказана от вестник “168 часа”. Това бе разказ за Живка Дечева, чийто 28-годишен син бе осъден на смърт и екзекутиран в средата на 80-те години, понеже е разбил една мраморна ваза от гроба на Людмила Живкова и уринирал наблизо. “Чакам го да се върне! Няма нощ, в която да не заспя с мисълта, че ще си дойде” - плачеше пред репортера препатилата му майка. Но сетне стана ясно, че и тя тъгува по онзи режим, и изрече нещо поразително: “Хората трябва със сълзи на очи да викат да се върне БСП. Имаше работа, имаше сигурност. И това го казвам аз, а по това време убиха детето ми. Не съм си и представяла, че ще дойде време да искам да се върне комунизмът.” Тази изповед е нещо умопомрачително. Но също е плод на проваленото говорене. Така мисля. Чрез подобни истории всъщност истината отива доживотно в затвора на забравата. Рубриката “Хрътките” на Би Ти Ви Екшън заслужава специално внимание,Валентина Войкова също, тя претърпя очевидно развитие след сутрешния блок на БНТ и Новините на ПРО БГ - телевизията, която внезапно безследно изчезна. “Дали не е време да бъде обявена за издирване от СЕМ? Но анонсите, които правят на “Хрътките” в Новините на Би Ти Ви понякога са леко озадачаващи. Преди около седмица Десислава Ризова представи по един впечатляващ начин историята на българина Иван Тодоров, който се превръща в американеца Виктор Рос. Преди това Иван присвоява 100 хиляди лева и през 1987 г. е осъден на 20 години. Съдебното заседание продължава само 1 час - колко нелепо, нали. От анонса в Новините сякаш се прокрадваше внушението, че Иван е жертва на някаква несправедливост. Валя е способно и упорито момиче, би трябвало да се зарови в страниците на онова дело от 87-а година, за да види дали наистина съдът е проявил пристрастие. Както и да е, обаче от цялото разследване тя издърпа една гореща нишка - как така Иван, който е обявен за общодържавно издирване в България, става американски гражданин, дори завършва офицерска академия за Security armed patrol (въоръжена охрана). Онзи ден американският посланик заяви в поредното си интервю, че нямат “черен визов списък, всеки случай е конкретен”. Как тогава един човек с 20-годишна присъда, при това издирван, е получил виза? А пък Илия Павлов беше до смъртта си желан гост в Щатите, двама-трима други първенци от ъндърграунда също имаха зелени карти и пътуваха комфортно, докато Лили Иванова вися няколко пъти на опашка, докато разгледат “случая” й. Между другото много ми беше интересно да науча кои са любимите книги на г-н посланика. Не можах да открия това във въпросното интервю, но в замяна на това разбрах, че обожава червеното вино, киселото мляко и параглайдинга. Последното си го обяснявам с факта, че опознаването на една страна от птичи поглед е предпочитаното занятие на днешната дипломация. Хубаво е да си направиш снимки за спомен по този начин. На други места ги правят и от кабината на бомбардировачи. Между другото “параглайдинг” буквално означава “плъзгане по вятъра”. Ехе, каква метафора само се получи както за съвременната политика, така и за проваленото говорене. Тия дни помпозно-тържествено телевизиите отразиха канонизирането на мъчениците от Батак в светци. Същите телевизии, които преди 4 години повтаряха като папагали сквернословията на някои за Баташкото клане. Станах да потърся точните думи на Канети, за които споменах в началото, те звучат още по-страшно: “Болката на говоренето - ти говориш, без сам да се разбираш.” В тази фраза могат да се открият много значения. Но едно от тях може да е следното: когато изреченото от смислените хора губи значението си сред вакханалията на всеобщото провалено говорене. Думата вече няма никаква тежест, остана далеч в миналото убеждението, че от екрана думата трябва да плющи като знаме. <a target="_blank" href="https://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=843670">Кеворк КЕВОРКЯН, в. "Труд"</a>