Драматичен военен анализ в National Interest: Даже при война на два фронта САЩ ще разгромят Русия и Китай 

Даже при воденето на едновременни конфликти с Русия и Китай САЩ могат да разчитат на уверена победа, смята анализаторът от The National Interest Робърт Фарли. Америка разполага не само с „най-могъщата армия в света, но и стои начело на свръхмощния алианс НАТО”, подчертава журналистът.

След изчезването на „съветската заплаха” САЩ започнаха разработката на доктрина, която да бъде образец за Пентагона в случай на участие на страната в два едновременни регионални конфликта. Конкретно се разглеждаше вариант със сдържането на Северна Корея при провеждане на бойни операции в Ирак или Иран, пише постоянният наблюдател на The National Interest Робърт Фарли.

В края на миналото десетилетие Вашингтон се отказа от тази концепция на „две войни”. Причините за това бяха промените в международната система, включително укрепването на Китай и разпространението на високоефикасни терористични организации.  

„Но какво ще стане, ако се наложи Съединените щати да водят война на два фронта днес и то не срещу Северна Корея и Иран? Какво ще стане, ако Китай и Русия се задействат достатъчно координирано, за да започнат едновременно враждебни действия в Азиатско-Тихоокеанския регион и в Европа?, пита авторът на статията.
 
Според него взаимодействието между Китай и Русия е възможно, но малко вероятно. Всяка от страните преследва свои собствени цели и работи по собствено разписание. Най-вероятно една от тях опортюнистично ще се възползва от кризата, за да укрепи регионалните си претенции. Например Москва може да притисне Прибалтийските държави, ако САЩ бъдат въвлечени в мащабна схватка в Южно-Китайско море, отбелязва National Interest.

При всички положения инициатор на войната ще стане или Москва, или Пекин. За Вашингтон е изгодно да запазва статуквото в двата региона и като цяло той предпочита да използва дипломатически и икономически инструменти за постигане на политическите си цели. Макар САЩ и да могат да създадат условия за война, именно Русия или Китай ще натиснат спусъка, уверен е Фарли.
 
Според него плюс за Пентагона е това, че само част от изискванията за война на 2 фронта се пресичат. Както по времето на Втората световна война Америка ще поеме основната тежест по отбраната на Европа, нейният флот ще бъде концентриран в Тихия океан, а авиацията ще оказва поддръжка и на двата театъра на бойните действия.  

Русия няма възможности, а вероятно и политически интереси, да се бори с НАТО в Северния Атлантик. Следователно, Вашингтон и неговите съюзници могат да отделят определи военни ресурси, които ще заплашват руското морско пространство. В зависимост от продължителността на конфликта американската армия ще може да прехвърли в Европа значително количество снаряжения, за да помогне при всяко сериозно сражение, разсъждава авторът на статията.  

Той смята, че от Пентагона ще се иска преди всичко да удържи уверена победа поне на един фронт. Затова, отчитайки мощта на американските съюзници в Европа, САЩ ще могат още от самото начало да се съсредоточат върху тихоокеанския конфликт.  

Вашингтон има само една причина да воюва с Москва – да запази целостта на НАТО. Ако САЩ встъпят в бой, примерът им ще последват Германия, Франция, Полша и Великобритания. В повечето традиционни сценарии даже европейските съюзни поотделно могат да дадат на НАТО невероятно предимство над  Русия в средносрочна перспектива, уверява коментаторът.  

Той предполага, че Русия е способна да завземе част от Прибалтика, но ще понесе тежки загуби от въздушните сили на НАТО и, вероятно, няма да успее да удържи дълго окупираните територии. При такова развитие на събитията американските ВВС и ВМС ще осъществяват поддръжка и координация, за да бъде нанесено на руснаците съществено поражение. А силите за сдържане на САЩ гарантират, че Москва няма да се осмели да използва тактическо и стратегическо ядрено оръжие.  

В Азиатско-Тихоокеанския регион САЩ ще се сблъскат с по-сериозни проблеми. Япония или Индия имат интереси в Южно-Китайско море, но това изобщо не означава, че ще участват във войната. Структурата на далекоизточния вариант ще зависи от участниците в конфликта. Филипините, Виетнам, Южна Корея или Тайван вероятно ще станат главни цели за Пекин. Останалите може би ще заемат неутрална позиция. Това ще бъде допълнително бреме за Вашингтон, защото ще пи се наложи да постигне господство в западната част на Тихия океан само със собствени сили.
 
 Независимо от това, изтъква авторът на статията, САЩ могат да водят и да победят в два едновременни глобални конфликта или най-малкото достатъчно да се приближат към победа така че нито Русия, нито Китай да възлагат надежди на подобна авантюра. Това е така, защото Америка продължава да има най-могъщата армия в света и на стои начело на свръхмощен военен алианс.  

Необходимо е обаче да се помни, че тази ситуация не може да е вечна. САЩ не могат да запазят безкрайно сегашното ниво на господство и в перспектива трябва много внимателно да определят приоритетите си. Заедно с тези, с които Америка създаде международен ред, който носи изгода на повечето мощни и процъфтяващи страни, тя може да разчита на подкрепата им още известно време, отбелязва в заключение Робърт Фарли. 

Превод: БЛИЦ