По-добре Павел и Николета да са полячета, отколкото нещастни българчета
Защото законът няма човешко лице. Защото когато си българин, си сам срещу кафкианския процес на нечовешко неразбиране.<br /> <br /> Защото вече са убедени, че е по-добре да си полякиня, отколкото българин.<br /> Бащата на Павел и Николета от Асеновград - Тодор, иска да разбере как така децата му се взимат. Плаче, защото му се взимат от чужд човек (рускиня), от чужда държава (консулски автомобил) и защото е сам срещу системата. А системата е неразбираема.<br /> Българите плачат, защото не са цигани - айде идете в махалата и вземете две циганета с консулски автомобил?!<br /> Ще стане, ама на куково лято.<br /> Българите плачат, защото никой не желае да им обясни казуса - как две деца заминават за Полша по най-мъчителния начин. <br /> И българите плачат за това, че мъчението на двете деца е атавистичен спомен от едно страшно отдавнашно.<br /> Българите плачат, защото децата им се взимат по законен начин. Както са плачели едно време, когато със султански ферман, значи също законно, са взимали малки момчета да служат в турската армия. Когато <br /> законът не проявява човечност <br /> човекът не се съобразява със законността. Така е било, така и ще бъде.<br /> Българинът плаче, защото е неравнопоставен. Живее в свят от неразбираеми думи и объркващи послания. Много по-малки нации с помощта на думите се чувстват мощни и непобедими. <br /> У нас думите са за да объркат българина. И за да разбере той, че е неравнопоставен. В България има стотици случаи на отведени от бащите им деца в арабския свят. Но нито един министър дори не се е опитал да върне поне едно от тях. Когато става дума за българчета, заведени в Оман, държавата вдига рамене. Когато става дума за българчета, които си ги искат от Полша, държавата ни всячески помага на Полша. Това е нещо, което ни прави хора втора ръка.<br /> Българите плачат, защото изедникът върху тях винаги ще си остане малкият чиновник - независимо дали той е турчин, грък или българин. Малкият съдия-изпълнител Дерменджиева от Асеновград е можела да спре процеса на завличане на децата, да спре малката Николета да вика &quot;Помощ!&quot;. Но не е спряла този процес. В нейни ръце са били и правото, и човещината. Но <br /> тя е несръчен робот и еничарин <br /> който раздава нещастие на две български деца. Тя е прокълнат човек вече. Еничарите, предполагам, са имали повече хуманност при изпълнението на кръвния данък.<br /> Защо плаче българинът? Защото му се карат и го мамят като дете. Правосъдният министър Тачева каза, че бащата Тодор е довел незаконно децата си в България. Или тя лъже, или са я заблудили, или бащата лъже. Но всички знаят, че не можеш да минеш Шенген на унгарско-румънската граница с две деца без документ, разписан от майката. Българинът плаче, защото вижда цялата мъка на бащата и в този момент министърката му се кара. Затова плаче един българин - защото го смятат за дете. А властта е просто жестока мащеха.<br /> Защо плаче българинът? Защото децата тук и в Полша са гледани добре от техния баща и баба. Това може да се докаже. Но вместо това той получава от Полша снимки на усмихнатата си дъщеря. В Полша всичко е спокойно. У нас обаче не е. Ако е вярно, че майката е лекувала алкохолизма си, как така и кой български съд с лека ръка даде децата на нея? И къде е делото за развод, за да бъдат присъждани децата?<br /> Българинът плаче, защото в този неясен казус полската държава работи за гражданката си. А българската държава работи като идиот, който се опитва да плете на две куки.<br /> Българинът плаче, защото няма отговор на въпросите си. Защото се чувства не просто изоставен, а <br /> мразен от българските власти <br /> Това е фрустриращо - повече от песента за Балканджи Йово. Примерно никой от властта не излезе да обясни дали бащата лъже и как лъже. Дори министърът му каза в прав текст, че няма да влиза в спор с него. Защо?! Защо един министър да не поспори един път с един баща. Министърът е български, бащата да не е зулус?!<br /> Защото българите долу и българите горе нямат нищо общо. Дели ги една барикада, на която падат телцата на наши деца. Делят ги различен език, неразбория, високомерие, директна кражба на животи и пренебрежение. Дели ги проклятието - това да имаме собствена държава.<br /> Последно - българите плачат, защото като контрапункт осъзнават, че една пияна Полша е по-добра от една трезва България. Пияната Полша влага емоции и си взима децата.<br /> <br /> <b>Мартин Карбовски, в. Стандарт</b><br />