Държавата върна студения резерв във времената на яба-даба-дуууу
Ахмед Доган може да осъди България
Бившият министър на околната среда и водите Юлиан Попов написа горещ коментар във фейсбук за студения резерв у нас.
Вижте го без редакторска намеса:
Студен резерв е нещо като резервна гума - ако спукаш гума, да изкараш до най-близкия сервиз. Енергийната система обаче се променя. Така както все повече коли вече нямат резервни гуми, така и подходът към студения резерв се променя.
Скоро може да няма нужда от студен резерв.
При една модернизирана енергийна система, не би имало нужда от тази резервна гума. Студен резерв го наричаме ние, може би защото през зимата замръзва и не можеш да го включиш, както стана с "Брикел" през зимата на 2017 година. Иначе му викат пазар на капацитет (capacity market).
Идеята на пазара за капацитет е да осигурява сигурност на електроенергийната система, тоест да има ток, дори когато нещо се развали, на конкурентна цена. Затова е и пазар, защото се дава на търг, там различни доставчици се явяват и казват какво и колко предлагат и на каква цена. Най-ниската цена трябва да спечели. Ако пък резервът е толкова студен, че не може да запали, глобата трябва да е толкова висока, че фирмата да я грози огромна загуба или дори фалит.
Проблемът у нас е, че няма нормален пазар за въпросния капацитет, нито има ясен механизъм как да се определи обема на капацитета. Това което е необходимо, и се изисква от европейското законодателство, е да създадеш пазар, който да е неутрален към технологиите, включително да осигурява достъп на кандидати, които осигуряват капацитета чрез управление на потреблението (Demand Side Management).
Това ще рече, че ако се появи фирма, която да предложи да изключи 50МВ мощност в случай на криза , тя да може да участва. Решението на Парламента да връчи студения резерв на една централа, която може и да не го иска, е нещо като да задължиш всички коли в България да имат резервна гума, доставена от "Москвич".
Няма пазар, няма конкуренция.
Съответно няма сигурност, няма конкуренция между технологиите, няма и развитие на технологии. Назад в яба-даба-дуууу. Резултатът - по-високи цени за потребителя, риск от съд (Доган може да осъди държавата например), стари технологии, липса на напредък, енергийна несигурност.