Почти незабелязана остана новината от сряда на Европейската статистическа служба ЕВРОСТАТ за сериозния свръх бюджетен дефицит, който отчита България за 2014 г. Дефицитът от 5,8% от Брутния вътрешен продукт или 4,826 млрд. лв., не само че показва огромната дупка, която остана в хазната след фалита на четвъртата по големина българска банка у нас – КТБ, но вече дава напълно легитимно основание на Европейската комисия да започне процедура по свръхдефицит спрямо страната ни, пише БГНЕС.
<p class="MsoNormal">Също толкова незабелязани сякаш остават и действията на синдиците на КТБ &ndash; Лазар Илиев и Росен Ангелчев. Още в началото на август, бе разкрита схемата, по която на безценица бяха продадени камиони, които представляваха активи на компанията &ldquo;Партнер лизинг&rdquo;, която е сред най-големите длъжници на КТБ. <br /> <br /> За съжаление се оказва, че примерът с &ldquo;Партнер лизинг&rdquo; не е единствен. Всяка седмица синдиците на КТБ Ангелчев и Илиев дават публичен отчет за това какво са свършили. Така е по закон. Отчетите изглеждат внушителни по обем, но в по-голямата си част съдържат описание на текущия документооборот &ndash; какви пълномощни са подписани, колко молби са изготвени, до кого са изпратени писма. Което обаче едва ли интересува някого, извън много тесен кръг специалисти. <br /> <br /> Заради банковата тайна важната информация на практика липсва &ndash; няма конкретика нито относно имената на длъжниците на банката, нито какви точно сделки се атакуват в съда и с какви мотиви, нито какви са по същността си тези претенциите. На фона на над 4 млрд. лв., които трябва да се издирят и да се направи опит за връщането им в масата на несъстоятелността на КТБ, седмичните отчети, в които се посочват искания до съда - в най-добрия случай за по няколко милиона лева, звучат повече от несериозно. <br /> <br /> Най-малкото, защото с тези темпове ще са нужни десетилетия на синдиците само за да заявят претенциите на фалиралата банка, камо ли да се стигне до ефективно постъпване на средства или активи от кредитополучателите и от фирмите-бушони на Цветан Василев. Много малки са изключенията, при които на обществото се предоставя информация за опитите за връщане на средствата в източения трезор. <br /> <br /> Такъв пример бе организирания търг за продажба на 15% от акциите на веригата-магазини за черна и бяла техника &ldquo;Техномаркет&rdquo;. Похвално е, че тези проценти се продаваха за &ldquo;крупната&rdquo; сума от 6 млн. лв., но при положение, че само допреди година обезпечението за банката съставляваше не 15%, а 100 % от акциите в това дружество, търгът беше като след дъжд качулка. <br /> <br /> Още повече при положение, че самият кредит за покупката на &ldquo;Техномаркет&rdquo; е бил в размер на 60 млн. лв., като насреща са стояли активи за над 200 млн. лв. Синдиците не могат да носят отговорност за действията на бившите квестори Станислав Лютов и Елена Костадинчева, които допуснаха капиталът на &ldquo;Техномаркет&rdquo; да бъде увеличен, а КТБ да бъде лишена от 85% от обезпечението си. Но желанието на синдиците да финализират казуса &ldquo;Техномаркет&rdquo; &ndash; КТБ чрез &ldquo;внушителния&rdquo; търг не може да дава поводи за доверие. <br /> <br /> Единствено провалянето на търга, даде възможност все пак синдиците да пристъпят към завеждането на същинския иск за връщане на акциите. Делото обаче тепърва предстои, а изходът му е трудно предсказуем. Действията на квестора Лютов по казуса &ldquo;Техномаркет&rdquo; &ndash; КТБ, а и последващите на синдика Ангелчев има своите обяснения. <br /> <br /> Оказва се, че двамата имат професионални обвързаности от години. Бърза справка във вестникарските архиви от времето на големия фалит на банките в средата на 90-те години показва, че Лютов и Ангелчев са се засекли през 1997 година в Частна земеделска и инвестиционна банка. Ангелчев е служител, а Лютов синдик. Впоследствие тандемът работи заедно и във фалиралата за един следобед Минералбанк. <br /> <br /> После професионалното развитие на Лютов и Ангелчев има своето продължение и в емблематичния за българския преход фалит на Авиокомпания &ldquo;Балкан&rdquo;. И при Минералбанк и при &ldquo;Балкан&rdquo; Лютов е синдик, а Ангелчев е назначен от него като юрист. Дългите професионални взаимоотношения между Лютов и Ангелчев по всичко изглежда продължават и днес, но този път през адвокатски кантори. <br /> <br /> Оказва се, че част от правните консултанти на квестора, които Лютов е ползвал в първите месеци след затварянето на КТБ, продължават да съветват и днес синдика Ангелчев. Именно заради това не трябва да ни изненадва фактът, че вместо с реални действия по издирване на имуществото, част от наетите кантори и икономисти, изготвят само рутинни писма и становища. Един от юридическите консултанти на бившия квестор на КТБ Лютов, а сега и на синдика Ангелчев, се оказва кантората &ldquo;Радослав Тонев и съдружници&rdquo;. <br /> <br /> Едва ли е случайно, че Лютов е избрал именно адвокат Тонев за консултант. Преди 13 години Тонев, също като Лютов, за известен период от време е бил синдик на фалиралата Авиокомпания &ldquo;Балкан&rdquo;. Как държавата защити интересите си при &ldquo;източването&rdquo; на някогашния държавен авиопревозвач? Никак. Още по-страшно би било, ако същата участ постигне и източената КТБ. А, че за това има опасност да се случи, говори и фактът, че срещу Лютов бе стартирано разследване за дейността му след затварянето на КТБ. <br /> <br /> Оказа се, че по време на неговата квестура, вместо защита интереса на държавата, са били осчетоводявани съмнителни прихващания и разбира се, преоформянето на договори за преференциални депозити в обикновени, така, че собствениците им, които са се ползвали от високите лихви, без да имат право, на по-късен етап бяха обезщетени като обикновени вложители. <br /> <br /> Освен казусите с &ldquo;Партнер лизинг&rdquo; и &ldquo;Техномаркет&rdquo;, които бяха набързо прокарани, не без без(съ)действието на синдици и квестори, по подобен начин бе проспано придобиването на петролната компания &ldquo;Петрол&rdquo; от ловешкия бизнесмен Гриша Ганчев. Въпреки съществуващите дългове от 200 млн. лв. към КТБ, обезпеченията бяха вдигнати, а прихващанията осчетоводени. <br /> <br /> Това са само три примера, които са публично известни, а колко ли други са тези, които се &ldquo;пропускат&rdquo;, вероятно ще разберем, но едва когато е твърде късно, както с Авиокомпания &ldquo;Балкан&rdquo;. И както тогава, така и сега парите ще са за сметка на гражданите, на които новината, че Брюксел смята България за една от държавите с най-голям бюджетен дефицит от страните-членки на ЕС и заради това може да я санкционира сериозно, бе удобно лишена от коментари. /БЛИЦ<br /> <br /> </p>