Дуетът Росен Ангелчев/Станислав Лютов в КТБ май работи за себе си
Лъснаха връзки между настоящия синдик на фалиралия трезор и бившия му квестор, построени на съмнителен финансов интерес
Почти незабелязана остана новината от сряда на Европейската статистическа служба ЕВРОСТАТ за сериозния свръх бюджетен дефицит, който отчита България за 2014 г. Дефицитът от 5,8% от Брутния вътрешен продукт или 4,826 млрд. лв., не само че показва огромната дупка, която остана в хазната след фалита на четвъртата по големина българска банка у нас – КТБ, но вече дава напълно легитимно основание на Европейската комисия да започне процедура по свръхдефицит спрямо страната ни, пише БГНЕС.
<p class="MsoNormal">Също толкова незабелязани сякаш остават и действията на синдиците на КТБ – Лазар Илиев и Росен Ангелчев. Още в началото на август, бе разкрита схемата, по която на безценица бяха продадени камиони, които представляваха активи на компанията “Партнер лизинг”, която е сред най-големите длъжници на КТБ. <br /> <br /> За съжаление се оказва, че примерът с “Партнер лизинг” не е единствен. Всяка седмица синдиците на КТБ Ангелчев и Илиев дават публичен отчет за това какво са свършили. Така е по закон. Отчетите изглеждат внушителни по обем, но в по-голямата си част съдържат описание на текущия документооборот – какви пълномощни са подписани, колко молби са изготвени, до кого са изпратени писма. Което обаче едва ли интересува някого, извън много тесен кръг специалисти. <br /> <br /> Заради банковата тайна важната информация на практика липсва – няма конкретика нито относно имената на длъжниците на банката, нито какви точно сделки се атакуват в съда и с какви мотиви, нито какви са по същността си тези претенциите. На фона на над 4 млрд. лв., които трябва да се издирят и да се направи опит за връщането им в масата на несъстоятелността на КТБ, седмичните отчети, в които се посочват искания до съда - в най-добрия случай за по няколко милиона лева, звучат повече от несериозно. <br /> <br /> Най-малкото, защото с тези темпове ще са нужни десетилетия на синдиците само за да заявят претенциите на фалиралата банка, камо ли да се стигне до ефективно постъпване на средства или активи от кредитополучателите и от фирмите-бушони на Цветан Василев. Много малки са изключенията, при които на обществото се предоставя информация за опитите за връщане на средствата в източения трезор. <br /> <br /> Такъв пример бе организирания търг за продажба на 15% от акциите на веригата-магазини за черна и бяла техника “Техномаркет”. Похвално е, че тези проценти се продаваха за “крупната” сума от 6 млн. лв., но при положение, че само допреди година обезпечението за банката съставляваше не 15%, а 100 % от акциите в това дружество, търгът беше като след дъжд качулка. <br /> <br /> Още повече при положение, че самият кредит за покупката на “Техномаркет” е бил в размер на 60 млн. лв., като насреща са стояли активи за над 200 млн. лв. Синдиците не могат да носят отговорност за действията на бившите квестори Станислав Лютов и Елена Костадинчева, които допуснаха капиталът на “Техномаркет” да бъде увеличен, а КТБ да бъде лишена от 85% от обезпечението си. Но желанието на синдиците да финализират казуса “Техномаркет” – КТБ чрез “внушителния” търг не може да дава поводи за доверие. <br /> <br /> Единствено провалянето на търга, даде възможност все пак синдиците да пристъпят към завеждането на същинския иск за връщане на акциите. Делото обаче тепърва предстои, а изходът му е трудно предсказуем. Действията на квестора Лютов по казуса “Техномаркет” – КТБ, а и последващите на синдика Ангелчев има своите обяснения. <br /> <br /> Оказва се, че двамата имат професионални обвързаности от години. Бърза справка във вестникарските архиви от времето на големия фалит на банките в средата на 90-те години показва, че Лютов и Ангелчев са се засекли през 1997 година в Частна земеделска и инвестиционна банка. Ангелчев е служител, а Лютов синдик. Впоследствие тандемът работи заедно и във фалиралата за един следобед Минералбанк. <br /> <br /> После професионалното развитие на Лютов и Ангелчев има своето продължение и в емблематичния за българския преход фалит на Авиокомпания “Балкан”. И при Минералбанк и при “Балкан” Лютов е синдик, а Ангелчев е назначен от него като юрист. Дългите професионални взаимоотношения между Лютов и Ангелчев по всичко изглежда продължават и днес, но този път през адвокатски кантори. <br /> <br /> Оказва се, че част от правните консултанти на квестора, които Лютов е ползвал в първите месеци след затварянето на КТБ, продължават да съветват и днес синдика Ангелчев. Именно заради това не трябва да ни изненадва фактът, че вместо с реални действия по издирване на имуществото, част от наетите кантори и икономисти, изготвят само рутинни писма и становища. Един от юридическите консултанти на бившия квестор на КТБ Лютов, а сега и на синдика Ангелчев, се оказва кантората “Радослав Тонев и съдружници”. <br /> <br /> Едва ли е случайно, че Лютов е избрал именно адвокат Тонев за консултант. Преди 13 години Тонев, също като Лютов, за известен период от време е бил синдик на фалиралата Авиокомпания “Балкан”. Как държавата защити интересите си при “източването” на някогашния държавен авиопревозвач? Никак. Още по-страшно би било, ако същата участ постигне и източената КТБ. А, че за това има опасност да се случи, говори и фактът, че срещу Лютов бе стартирано разследване за дейността му след затварянето на КТБ. <br /> <br /> Оказа се, че по време на неговата квестура, вместо защита интереса на държавата, са били осчетоводявани съмнителни прихващания и разбира се, преоформянето на договори за преференциални депозити в обикновени, така, че собствениците им, които са се ползвали от високите лихви, без да имат право, на по-късен етап бяха обезщетени като обикновени вложители. <br /> <br /> Освен казусите с “Партнер лизинг” и “Техномаркет”, които бяха набързо прокарани, не без без(съ)действието на синдици и квестори, по подобен начин бе проспано придобиването на петролната компания “Петрол” от ловешкия бизнесмен Гриша Ганчев. Въпреки съществуващите дългове от 200 млн. лв. към КТБ, обезпеченията бяха вдигнати, а прихващанията осчетоводени. <br /> <br /> Това са само три примера, които са публично известни, а колко ли други са тези, които се “пропускат”, вероятно ще разберем, но едва когато е твърде късно, както с Авиокомпания “Балкан”. И както тогава, така и сега парите ще са за сметка на гражданите, на които новината, че Брюксел смята България за една от държавите с най-голям бюджетен дефицит от страните-членки на ЕС и заради това може да я санкционира сериозно, бе удобно лишена от коментари. /БЛИЦ<br /> <br /> </p>