Един идиот ръководи СССР 6 години, а 300 милиона го гледат с отворени уста

Известният американски политолог и историк Крис Милър наскоро публикува новата си книга „Борбата за спасяване на съветската икономика: Михаил Горбачов и крахът на СССР“.

По-долу има няколко пасажа с коментари от тази книга, които са достатъчно интересни в контекста на днешните предизвикателства. Това пише в свой коментар историкът Шамил Султанов, цитиран от "Труд".

Вижте останалата част от анализа му:

Първата и последна визита на Горбачов в Китайската народна република (КНР) беше през 1989 г. В речта си в Пекин съветският лидер каза на китайските слушатели, че „икономическата реформа няма да работи, без да има подкрепата на една радикална трансформация на политическата система ...“.

В края на 1980-те години Горбачов стига до заключението, че единственият начин да приложи своята икономическа програма е да сложи край на политическия монопол на КПСС.

Дън Сяопин и неговите консервативни съюзници в ръководството на ККП обаче имаха съвсем различно мнение. Основният урок от събитията на площад Тянанмън, каза Дън на срещата на висшето ръководство на партията на 16 юни, е прост:

„Последните събития показват колко е важно КНР да продължи по своя социалистически път ... Само социализмът може спаси Китай и да го превърне в развита държава". Китай трябва да се съсредоточи върху своята икономика, твърди той, за да гарантира, че няма да се повтарят протестите на площад Тянанмън.

В резултат на решението на Дън Сяопин да укрепи своята умна авторитарна властова система, Китай започна да преминава към пазарна икономика без демокрация, но целенасочено и максимално най-професионално.

Например, Пекин обучи над 20 млн. свои специалисти на Запад в модерните, усъвършенствани технологии на капиталистическия корпоративен пазар в продължение на 30 години. Само през 2018 г. в САЩ имаше около 350 000 китайски студенти.

Междувременно съветското ръководство, ръководено от Горбачов, упорито се застъпваше за демократичните процедури, свободата на словото и многопартийните избори, попадайки едновременно в опустошителна икономическа депресия, която доведе до разпадането на СССР в 15 отделни държави.

Много руснаци и днес се чудят, нямаше ли да е по-добре, ако първоначално беше избран пекинския модел на авторитарен капитализъм? И така, защо Кремъл не последва пътя на Китай?

През 1989 г., точно когато Дън Сяопин преформатира авторитарната си система, Горбачов продължи хаотично да либерализира пресата и политическото самоизразяване и да въведе конкурентни избори. Само за 2 години очевидната некомпетентност на Горбачов окончателно подкопа основите на съветската политическа система.

И всички тези политически експерименти бяха придружени от постоянното отслабване на Съветския съюз. Местните елити започнаха да мобилизират етническите малцинства в отдалечените райони на Съветския съюз - от Ферганската долина в Централна Азия до Кавказ. Нарастващата мощ на регионалните елити означаваше, че заповедите на Кремъл все повече се игнорират извън Москва.

Но основното предизвикателство за Горбачов беше неконтролираният растеж на икономическите проблеми в страната. След потушаването на протестите на площад Тянанмън, Пекин ускори икономическия си растеж.

За разлика от това, съветската икономика се срина. Горбачов предприе редица мерки за въвеждането на пазарни стимули и легализирането на частните предприятия в индустрията и селското стопанство. Много от тези промени, дори и ако целта им не се изпълни, бяха много сходни с иновациите на Дън в Китай.

По време на тези политически трансформации Съветският съюз се изправя пред задълбочаваща се бюджетна криза, с която Горбачов беше безсилен да се справи.

За разлика от Китай, СССР се оказа в застой. Бюджетният дефицит продължи да нараства неумолимо и се финансираше от нарастващото кредитиране и пускането на печатната машина.

Това предизвика остра вълна от дефицит и инфлация, което изостри икономическите трудности в страната и накрая подкопа авторитета на Кремъл. В края на 1991 г. - 6 години след идването на власт на Горбачов - съветската икономика се разпадна. Фабриките спряха, транспортът спря, опашките станаха още по-дълги.

Горбачов, нито със своя опит, нито с умствените си способности, успя да се справи с тази все по-сложна системна криза. Нарастващият недостиг на пари затрудняваше умиротворяването на сепаратистите, както и недоволните етнически и регионални групи, разпръснати из целия Съветски съюз.

Слабостта на Горбачов по отношение на военните и разузнавателните служби, влиятелните индустриални групи и обширната мрежа от колективни ферми означаваше, че той няма възможност да съкрати бюджета.

Единственият шанс да балансира бюджета и да победи инфлацията и дефицита беше да повиши потребителските цени, което в постсъветска Русия най-накрая се направи през 1992 г. за сметка на рязкото намаляване на жизнения стандарт на цялото население. Горбачов обаче знаеше, че всеки опит за балансиране на бюджета - чрез намаляване на разходите или повишаване на цените - може лесно да доведе до неговия личен крах. 

Политическата парализа, причинена от влиятелните сили, които се противопоставиха на икономическата реформа, беше основната причина за разпадането на Съветския съюз. И на 26 декември 1991 г. най-голямата страна в света прекрати своето съществуване. Нито изчезването на Съветския съюз, нито появата на независима Русия допринесоха по някакъв начин за решаването на стратегическите икономически проблеми на страната.

Нарастването на глобалната мощ на КНР през последните 30 години се определя не само от избора на добре обмислена икономическа стратегия, не само от запазването на плановата (регулирана) икономика, не само от укрепването на комунистическата партия като ядро на китайската политическа система, но и чрез запазването и усъвършенстването на идеологическата система, идеологическите ценности и идеали.

Цзян Цзъмин, който замени Дън Сяопин като лидер на Китай, аргументира през 1990 г., че основният проблем на Съветския съюз е, че Горбачов се оказа предател по отношение на идеологическите принципи и целите на социализма. През декември 2012 г. президентът Си Дзинпин повтори тази оценка. „Защо Съветският съюз се разпадна? Техните идеали и убеждения бяха разклатени.

В крайна сметка всичко, което се изискваше от Горбачов, беше тихо да обяви разпускането на съветската комунистическа партия и голямата партия си отиде". В повечето интерпретации на разпадането на Съветския съюз обясненията и логиката на Дън Сяопин продължават да доминират в китайския дискурс. 

„Баща ми, смяташе Горбачов за идиот“, каза по-малкият син на Дън. Той обаче беше специален идиот: още в средата на 1970-те години, като ръководител на Ставрополския край, бъдещият генерален секретар обичаше да получава подкупи в размер на 30 000 рубли (и КГБ знаеше за това!). Докато средната месечна заплата в страната тогава беше около 200 рубли, а съюзните министри получаваха 600.

Руснаците редовно наричат Горбачов един от най-лошите и най-глупавите лидери на страната в ХХ век. При него властта започва да преминава към новата управляваща класа от генерали, ръководители на колхози, индустриални предприятия и бъдещи олигарси, които се възползваха от обедняването и неефективността на икономиката.

Дън Сяопин обаче успя да намери компромис с другите елити (предимно регионалните), позволявайки им да запазят властта си, но задейства в замяна тяхната подкрепа за изпълнението на икономическите реформи, които позволиха на КНР да се развива бързо.

Примерът с Китай доказа, че е възможен ефективен преход от планирана към пазарна икономика. Съветският съюз се разпадна именно защото огромната политическа власт беше в ръцете на хора, които не само бяха некомпетентни, но имаха и всички основания да саботират механизма за разрешаване на финансовите проблеми на страната, формиран в продължение на много десетилетия.

Парадоксално (или, обратно, то е съвсем естествено), сегашната ситуация в Русия постепенно започва да наподобява ситуацията от края на 1980-те години. Турболентността в обществото и неконтролируемостта в политическата сфера нарастват. Кремъл не контролира ефективно реалната ситуация в регионите.

Икономическите перспективи на страната, дори в средносрочен план (да не говорим в дългосрочен план), стават все по-мъгляви и мрачни. Евтината политическа пропаганда зае мястото на сериозната идеологическа работа за консолидирането на нацията …

Сянката на Горбачов все още виси над Русия.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)