Ефектът crowding out или как властта ни води към пропастта
Кузман Илиев направи обширен анализ на актуалната икономическа обстановка у нас в условия на пандемия
Икономическият анализатор Кузман Илиев направи обширен анализ на актуалната икономическа обстановка у нас в условия на пандемията от коронавирус.
Вижте експертния коментар на финансиста:
В условията на пандемия, ръст на инфлационните очаквания и инфлацията - грешните инвестиции от етапа на бума започват да стават все по-видими, тежейки все повече в баланса на финансовите посредници, компаниите и домакинствата.
Просто кредитът се оскъпява за всички, защото инфлационната компонента все по-отчетливо се калкулира в цената му - респективно лихвите тръгват нагоре.
За да излезем днес от икономическото тресавище ще са ни нужни частни инвестиции, които да повишат производителността на труда ни, а оттам и растежа на икономиката. Нуждаем се от витални проекти, смели инвеститори и предприемачи, както и стабилна, прогнозируема данъчна среда.
Какво се правим вместо това?
От септември до края на годината правителството изтегля от икономиката за покриване на своя дефицит вътрешни спестявания под формата на вътрешен дълг в порядъка на 3.7 млдр. лв. А това обезкървява предприемачите в агонизиращия частен сектор - заемният ресурс става все по-оскъден и скъп.
Не стига, че спадът на оборотите за някои бизнеси е с 80 на сто, заради ефекта от “зелените сертификати” и то при растящи режийни и разходи - което е финансов ребус, без решение към момента…
Проблемът е, че хазната тегли спестявания от вътрешния пазар, вместо от външния. С този ход освен че ощетява данъкоплатците заради поскъпване на ресурса (при 5-годишните ДЦК-та с 40-ина базисни пункта, при 10-годишните - с 30 за по-малко от три месеца), но това допълнително покачва цената финансирането за бизнеса, тъй като държавните ценни книги са важен бенчмарк при кредитния процес и оценката на риска.
Ефектът се нарича crowding out или изтласкване на нужните частните спестявания и оттам инвестиции - в полза на политически движения харч.
Единственият разумен аргумент да се прави това е, че така се намалява инфлационния натиск, защото няма увеличение на паричната база отвън. Но това негативно явление можеше да бъде премахнато с повече фискална отговорност и балансиран бюджет.
Иначе казано: влизане в и без това широките дрехи, в които се е нанесла разплутата държавна снага. Не поръчването на нови и то XXL такива. На фона на залога днес е ключово да оставим предприемачите да дишат и да ни издърпат с действително смислени проекти от неприятната икономическа яма.
А задлъжняването винаги отнема от въздуха им, защото намалява свободните им спестявания и означава неизбежно вдигане на данъците при отсъствие желание за реформи при популистките разходи…