Ексклузивно в БЛИЦ! Кеворк Кеворкян с изпепеляващ коментар за Паси и Поптодорова: Вкиснато лоби

И накрая опряха до Поптодорова.
Чакахме новини за приключението й в безмитния магазин на Варшавското летище, което я обезсмърти - а то се оказа съвсем друго. 
От БНТ са сметнали, че Дамата с кремчето е 
най-подходящият събеседник за „Аферата Скрипал“ и изборите в Русия. 
Да им влезем в положението – не са останали повече от 4-5 души, които да са склонни да газят в мътната вода на рутинната русофобия. 
И, кой крал - крал, обаче трябва да се осигури някой от тях за текущите нужди.

Поптодорова авторитетно съобщила, че отравянето на руското ченге-предател Скрипал е „едно много тъжно, арогантно и цинично престъпление“- от което обаче „по една много тъжна ирония, имало полза за всички“. 
За всички – едва ли, за Поптодорова пък – в никакъв случай. 
Но тя изобщо не си дава сметка, че отдавна трябваше да изхвърли от речника си думата „престъпление“ – защото щом я спомене, публиката веднага ще се сети за личната й афера на Варшавското летище. 
Обаче тия хора са си такива – пет пари не дават за публиката, дори я ненавиждат заради собствените си грехове.

Въпросната дама си въобразява, че вкиснатата й антируска риторика ще й осигури някаква амнистия. Вятър.

Не поглеждай по-високо от кремчето - би й казал Апелес, ако в древна Елада имаше магазини за козметика.

„Никой не смяташе, че ЕС така бързо ще намери обща позиция по темата“ /за Скрипал/ – казала още Дамата с кремчето. 
Да, де, ден преди изборите европейските лидери дежурно обобщиха, че Путин е демон, който се забавлява с отрепки като въпросното ченге-предател.
Обаче ден след изборите, Юнкер Целувачът коленопреклонно измляска ботуша на Руския Император. 
Хора като него нямат никаква тежест в очите на публиката - всичко, което изговарят, е лекьосано от притворство и бакалски сметки. 
Никога няма да бъдат взимани на сериозно – готови са да подписват декларацийки за предателя Скрипал, но мълчат за ареста на Саркози, примерно – един, като тях.

За руските избори Дамата с кремчето казала: „Атмосферата беше като на сеанс, основан на десетилетно внушение“. 
Почти същата фраза използвал и един друг спец от тази порода, той пък вместо „сеанс“ казал „социалистическа манифестация“. 
Тия хора са си плюли в устата - независимо дали имат афери с крадена козметика, или не.

Дамата с кремчето ни нахранила с още обобщения: „Силата е първа стойност, тя е с най-голяма стойност /в Русия/. Но никъде в тази кампания не чухме за живота вътре в Русия“. 
И това го казва човек, който досега и една думица не е обелил за живота „вътре“ в България.

Неколцината американски сакати „лобисти“ изглежда са минали преди изборите набързо през някакъв общ инструктаж – понеже и Соломон П. говорил за руската „сила“. 
Никаква следа обаче не остава след напъните им, трудолюбиви са, обаче безталантни – влече ги единствено Зовът на Яслата, на която са зачислени.

Събуждат искрено съжаление заради напразните усилия, които полагат – сякаш са повярвали, че някой ден суратите им ще бъдат издялкани – ако не в планината Ръшмор, до Бащите на Америка, то поне в някой баир в Пернишко.

Тези хора си останаха последните Мунчовци на грубото противопоставяне, деградацията им е очевидна и дори трагична. 
Влиянието им над публиката е нулево, тя с основание отдавна ги презря, понеже разбра, какво ги мотивира.

И клоунадите им бързо я отегчиха: Пасито в „Трабант“, Пасито в кабината на изтребител Ф-16, Пасито се подмилква на Кадафи /да, онзи /. 
Театрото на многострадалната Поптодорова също отврати
публиката. 
Друг от тия пък извадил от нафталина убийството на Борис Немцов, за да го припише отново на Путин. 
Дърварски хватки без никакъв ефект.

Американците трябва да стимулират петата си колона у нас за нови пропагандни подходи, но това няма да е лесно, поради очевидната й недъгавост и изчерпаност. 
А и авангардът на тази колона „Отворено общество“ трайно се снабди с антипатиите на българите. 
Нашите политически слабаци обаче се плашат от примера на Унгария, и дори на Израел, които поставиха соросоидите на мястото им. 
Тукашните пу.ьовци знаят само да благодарят, това е най-лесното.

Русофобията на „лобистите“ изглежда съвършено неоправдана: един е бил преводач на Живков, друг – син на активен борец срещу фашизма и капитализма, трети учил в Москва. 
Някои по-подозрителни хора дори смятат, че те, всъщност, са истинското, тайно руско лоби у нас. 
Отегчителни и примитивни в „западнячеството“ си, което нахално ни натрапват, те сякаш имат за цел да отблъснат хората именно от Запада.

Майната й на русофобията им – но те са си неприкрити българофоби, и не го крият. А това е отвратително.

Но пък неизменно получават трибуна, телевизионните ярета мрат да слушат глупотевините им. 
И най-често имат комфорта да се пуйчат без опоненти край себе си - това го практикува дори телевизията на „всички гледни точки“.
Накрая, ползата от напъните на Поптодорова и другите от Кръжеца на Яслата е колкото ползата от изкуствения скандал с отрепката Скрипал - никаква.

Вече дори не успяват да развеселят публиката, опротивели са й: ти й люскаш лафове за престъпления и избори, тя си мисли за кремчето ти.

Каквото и да дрънка Пасито, хората се сещат и гневят на отвратителната му фраза „Майната му на Православието“ - с тази фльонга ще си остане завинаги. 
След като Бжежински нареди директивата си за православието, нашето бжежинче й притури една майна - и готово. 
Ако Соломон не се правеше на евреин /по целесъобразност/, можехме да кажем, че е измътил една фраза, на която би завидял и Бай Ганю.

Тия са си ясни – големият грях обаче е на телевизиите и на гламавите водещи. 
Парадът на паситата постепенно доведе до пълен крах сериозността на телевизиите. 
Необяснимо и направо патологично е упорството им да танцуват с Нищото, да ни го натрапват за нещо важно и достоверно. 
Така те се превръщат в ходатаи на несмислени, арогантни тези. 
Не е голямо удоволствие с отрепки-предатели или кахърни лобисти бездарно да доказваш „евроатлантизма“ си. 
Както казваше Левчев, „Бездарието е фашизъм“.

С утвърждаването на нелепи хора, с жаждата си изобщо за нелепости, телевизиите/водещите упорито развращават публиката. 
Тия дни всевъзможни идиоти си разпасаха поясите покрай Трети март – но нито един водещ не потърси историците Косев и Дойнов, за да представят новата си книга „От Шипка и Плевен до Сан Стефано и Берлин“. 
Извън другото, това издава страх от познанието – затова се задоволяват да прехвърлят оттук-оттам вестниците, сякаш е непосилно усилието да прочетеш една книга, непрекъснато ни подсказват, че е нежелано да си грамотен. 
Живей си с просташките подмятания и си хвърляй калпака.

Всъщност, някои удобни всезнайковци са си поп Гапоновци – провокатори: колкото повече дрънкат за убийството на Райко Алексиев, толкова повече хората се сещат за 
Гео Милев. 
Кога обаче политическият хермафродит Пръмова ще нареди да се направи предаване за „Белите нощи“ през 1925-а? 
Никога, разбира се, макар че и отвън, и отвътре е червена до неприличие.

Дори северно-корейците вече разбраха, че трябва да има някакви граници на враждебността.
Само нашите лобисти-талибани не проумяват това. 
***



*Коментарът е публикуван в личния фейсбук на журналиста