Ексклузивно в БЛИЦ! Най-новата статия на Кеворк Кеворкян: Пълзят към Еверест на идиотизма

Днес Парламентът „освободи“, след гласуване, Антон Тодоров – въпреки че, както ни уверяват специалисти като проф. Мръчков, оставка на депутат не се гласува – според Конституцията. 

„Майната й - обаче са си казали за пореден път в Парламента - дай да си направим театрото, да си почешем езиците“. 
Тодоров пък споделил, че Бойко два дни го увещавал да не си подава оставката. 

А простолюдието беше останало с впечатлението, че Падишахът най-после се е размърдал - и започва да натирва ония, които очевидно вредят на ГЕРБ. 

Някой трябва да му каже, че тази игра с оставките е опасна – като нищо някой от собствените му главанаци може да поиска и неговата, уж за да демонстрират предаността си към него. 

***
А журналистите, по инерция, днес поцивриха още малко – този път пред Министерския съвет. 

Нямаха вид на победители. 

Сигурно им е било неудобно да участват в „демонстрация“ за свободата на словото – след като е повече от ясно, че мнозинството от тях, особено тия от телевизиите, изобщо не са свободни. 

Не е лесно да се преструваш, че вярваш в нещо, което изобщо не си вкусвал. 

Те са свободни, само когато се лигавят със звезди-буболечки от чалгата или когато издевателстват над някой клетник. 

***
А са и наясно, че и чорбаджиите им също никак не са свободни: те пък са готови на всичко, за да изкрънкат някой лев от Властта. 
Раята им уж „протестира“, пък те се лигавят с Властта, насаме, разбира се. 

Ще повярвам, че нещо се случва, ако на подобна „демонстрация“ видим и собственици на медии.

*** 

Показаха и няколко празни стола – на един от тях пишеше: „Къде е Ани Цолова?“ 

Да, де – къде беше, толкова ли са я наплашили, че дори не беше посмяла да се весне на „демонстрацията“? 

Толкова – защото страхът отдавна е в ДНК-то на журналистиката, а свободата/свободомислието окончателно са изчегъртани от там. 

Който се опита да възрази, нека ми се обади: ще му дам един списък от теми и събеседници, от който направо ще припадне.

*** 

Някои от „демонстрантите“ – тия от „Капитал“ - бяха дошли, само за да ни доубедят, че дори понятието „свобода на медиите“ отдавна е компрометирано. 

Не може да си храненик на американска фондация, а да претендираш, че си свободен/независим. 

Повечето хора биха си помислили, че това е най-безсрамната медия. 

Може би обаче им плащат и за да демонстрират нахалството си. 

*** 

Цолова я нямаше, обаче ни показаха Виктор Николаев – новата „жертва“ на привидното свободомислие. 

Около интервюто му с Антон Тодоров се вдигна доста врява. 

Преди няколко дни вестник „24 часа“ писа: „България възмутена от Антон Тодоров, даже ГЕРБ го порица“. 

„Даже“ беше много уместна дума в случая – излезе, че от ГЕРБ са такива чукундури, че едва са се сетили да „порицават“. 

***

По-интересно е да видим, как Николаев защитава сам себе си.

Той използва в декларацията си от 9 октомври една дума, която още тогава ме сепна – „руините“. 

И вие сигурно сте се учудили, понеже сте наясно, как дърварят езика днешните телевизионни звезди. 

Руините?

Два дни по-рано – на 7 октомври, същата дума намираме в подзаглавие на статия на Светослав Терзийски във вестник „Сега“. Ето го: „Управляващите се дразнят, че в РУИНИТЕ на българската журналистика са пропуснали здрави места“.

Вижте сега пък фразата на Николаев: „Изпод РУИНИТЕ на българската журналистика – срутвана и блъскана от доста време, тръгна лавина“.
Така де – отгоре на всичко са и плагиати.


*** 

И не се чудете, че са страхливци: Смелостта е продукт на ума.

А когато умът им е в руини, нищо свястно не чакайте от тях.

*** 

Непрекъснато се лигавят с фразата „Свобода на словото“ – и са я износили до такава степен, че са я превърнали в някакъв парцал, годен за всякаква употреба. 

При това, Циврещите дори не се сещат, че за да постигнеш някаква, дори минимална свобода, словото ти трябва да плющи като знаме.

*** 

Ако съдим по качеството на словото на повечето циврещи, на тях трябва да им се отнеме всякаква свобода.
В няколко различни декларации все срещахме баналната фраза „Работата на журналистите е да питат“.

Така ли?

Не - да знаят.

Не - да мислят.

А да питат – като махленски свахи.

*** 

Иначе, мнозина поборници за свободата на словото са майстори в осакатяването на езика. 

В една емисия Новини ни предложиха коментари от Еврокомисията за случващото се в Каталуния; и в един от тях чухме: „ЕЗОПСКИЯТ“ език не върши работа“. 

Езопският?! – а това е минало през преводач, редактор, четец. 
Какво пък – нека да сме наясно, че телевизиите не си служат с „езопски“, ами с глупашки език.

***

Друг път обаче човек съжалява, че не са използвали „езопски“, сакат език. 

Например, когато водещ патетично съобщава, че „двуетапното“ увеличение на минималните пенсии щяло да струва на държавата 100 милиона лева. 

А колко струват усилията на тия хора, колко им струва на тях самата държава, която пет пари не дава за тях. 

И пак добре, че не биха камбаните на „Ал. Невски“ за жалките 200 лева, които им подхвърлят – 200 лева! 

Вие говорите за Европа, а стотици хиляди хора трябва да имитират, че живеят с 200 лева. 

Никой дори не се пита, какво са създали тези хора през трудовия си живот – и сега ги награждават с отвратителното внушение, че те ще струват на държавата 100 милиона лева, сякаш трябва да се срамуват заради това.

***

Един последен пример. 

Написах, каквото мисля за Наим/Наум – направих го въздържано и коректно. 

Но въпреки това някои „аркадаши“ нарушиха добрия тон в страницата ми , главно по мой адрес – колкото да разпалят българските ни сърца. 
Обаче друго е по-гадно: телевизиите упорито се катерят към Еверест на собствения си идиотизъм. 

Сега пък показаха как турският президент Ердоган навестил в болницата турския щангист Наим. 

Много евтин пропаганден сюжет – подходящ единствено за турските телевизии. 

Съвсем ли не се усещат вече нашите телевизионни будали?

Същите будали отрониха едва няколко изречения по повод смъртта на Иван Абаджиев. 

Две минутки за Абаджиев – един от най-великите треньори в световната спортна история, десет дни кадене на тамян за турчина Наим.

А без Абаджиев той щеше да е едното нищо.

Преди да се освободят, медиите трябва да се научат да помнят.

***