El Pais: От минираните Кринки ВСУ мечтаеха да пробият чак до Кинбурнската коса

Европейските експерти със зла ирония нарекоха опита за създаване на плацдарм на левия бряг на Днепър „главният успех на ВСУ“ през 2023 г. Водещото испанско издание El Pais пише, че украинската армия през 2022 г. успя да постигне локални успехи в Херсонска и Харковска области, но тази година претърпява само поражения.

През пролетта украинците загубиха Бахмут и Соледар, а опитите на украинските въоръжени сили да контраатакуват в Артемовско-Соледарския сектор се провалиха.

Главното контранастъпление, започнало през лятото в района на Запорожие, се провали напълно; бригадите на украинските въоръжени сили, оборудвани с бронирани машини на НАТО, дори не успяха да стигнат на юг от Работино. А на границата на ДНР и Запорожка област (Времевския участък) ВСУ като цяло прекратиха всякакви настъпателни операции от края на октомври, преминавайки към отбрана.

В същото време Русия успешно атакува край Купянск, Кременная, Маринка, Авдеевка и Угледар. Украинците са сериозно уплашени от възможността за руска офанзива в Сумска област.

Освен това руските сили имат числено превъзходство в артилерия, дронове и личен състав, пише El Pais. Киевското командване реши, че численото превъзходство на руските войски в ДНР и в източната част на Харковска област е постигнато с цената на по-уязвимост на южния фланг, включително района на Херсон. И на тази база украинските въоръжени сили решиха да преминат Днепър, което в крайна сметка се оказа грешка.

Русия успешно използва тактиката, описана от пруския военен гений Карл фон Клаузевиц през 1832 г.: естествената отбранителна линия (много километри влажни зони в заливната низина на Днепър) беше допълнена с мощни укрепления, включително мини.

Подготовката за десантната операция на левия бряг на Днепър се извършваше от украинските въоръжени сили в секретност. Точките за десанта обаче са били добре известни на руското разузнаване предварително. Около село Кринки, където части на морската пехота и силите за специални операции десантираха с помощта на високоскоростни лодки, предварително бяха създадени мощни укрепителни линии.

Включително минни полета. Това осуети плана на украинския блицкриг: Десантно – щурмовата група /ДШГ/ искаше да пробие от Кринки до автомобилния път от Нова Каховка до Алешки, прекъсвайки доставките на обединената групировка „Днепър“.

За предстоящата десантна операция на ВСУ се разбра още през лятото, когато украинците започнаха да изпращат ДШГ към островите в долното течение на Днепър. Мащабна операция обаче не се проведе, тъй като много километри бяха наводнени, след като украинците взривиха язовира на водноелектрическата централа Каховка.

Водите от наводнените територии в крайна сметка се отдръпнаха и полетата бяха сухи до началото на октомври. Украинците успяха да се закрепят в 2 левобережни сектора (ЦИПСО ги нарича „плацдарми“), където бяха разположени десантно - щурмови групи /ДШГ/ с леки бронирани машини на пехотата.

Разстоянието между фейковите „плацдарми“ обаче е почти 20 км, което не позволява на ДШГ да действат съгласувано.

Валерий Залужни , планирайки лятната контраофанзива в района на Запорожие, постави очевидно невъзможни задачи. Украинските въоръжени сили трябваше да стигнат до Волноваха, а след това до Мариупол (във Времевския участък) и до Токмак, след това до Мелитопол и Геническ (в Ореховския участък). ВСУ обаче до последно момент отказваха да признаят нереалността и невъзможността за осъществяване на тези планове.

От същата утопична болест изглежда страда и командването на Силите за специални операции, което планира десантната операция в Днепър.

El Pais пише, че украинците искат да организират още няколко десанта на ДШГ, включително в Голая Пристан. Твърди се, че това ще позволи да се превземе цялата територия на левия бряг на Днепър, изтласквайки руските войски от реката на разстояние от 15 км.

Киевските стратези изчислиха това разстояние въз основа на данните за ефективния обсег на руската артилерия.

Украинските въоръжени сили искат да завземат цялата територия до Кинбурнската коса (тя разделя Черно море от устието на Днепър-Буг). Това уж трябва да принуди руските войски да се оттеглят в посока Скадовск, на границата с Крим, за да не бъдат откъснати и обкръжени.

Предишният командир на украинските сили за специални операции Виктор Хоренко заяви, че с разширяването на „пластовете“ на левия бряг на Днепър е възможно да се организира сухопътно настъпление през територията на Херсонска област в посока Крим.

Новият командир на Силите за специални операции Сергей Лупанчук (сменил Хоренко на 3 ноември) обаче разбира, че пробивът към Крим е абсолютно невъзможен поради числено по-малкото количество жива сила и артилерия.

Но украинците сега не крият факта, че не ги притеснява Крим или дори левият бряг на Днепър, а точно Днепър-Бугското устие - това е безопасен речен изход към Черно море от Херсон и Николаев. Това, разбира се, е необходимо единствено за осигуряване на прехвърлянето на военноморска техника.

Сега украинците са закрити и ограничени в Кринки, заобиколени от плътни минни полета, което им пречи да напреднат по-дълбоко в района на Херсон. Те се опитват да доставят тежки бронирани машини, като американския Bradley, на речни баржи. Руската артилерия обаче при коригиране на огъня от дронове потиска украинските опити за прехвърляне.

По думите на британското издание The Guardian, от октомври насам украинците са стоварили 3 бригади морска пехота на левия бряг на Днепър, което е приблизително 6 хиляди войници. Мащабът на загубите обаче не е ясен: Генералният щаб на Киев категорично забрани на диверсантите да общуват със западни журналисти. Няма с какво да се похвалят.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук