Евгений Дайнов - троцкистът от село Миндя, който полегна на комунистите и Сорос

Евгений Дайнов - троцкистът от село Миндя, който полегна на комунистите и Сорос. Биографията му е като лексикон на сбъркания български посткомунизъм. Той от десетилетия е доказал, че е бил и е изключително близък с кръгове от висшата йерархия в БКП/БСП и не от вчера работи за тях.

През август 1996 г. Иван Костов подписва пълномощно, с което НИС на СДС упълномощава лицето Евгений Александров Дайнов да установи политически контакти в Москва и да проведе консултации за посещение там на кандидата за президент на ОДС Петър Стоянов и председателя на СДС Иван Костов.

Няма лъжа, няма измама - знаете, че моята запазена марка са документалните дивизии, които не знаят поражение, пише Антон Тодоров в свой анализ за zonanews.bg

Ето, че и в този случай е така - оригиналният документ с това пълномощно се съхранява в архива на СДС, вече предаден от ръководството на Съюза на ДА-Архиви. 

Няколко години по-късно Дайнов смята 1996 г. за края на руския вариант за България.:

„След падането на Османската империя, през ХХ в. българското общество е разделено на русофили и русофоби. Според директора на ЦСП (Център за социални практики, какъвто е Е. Дайнов, бел. моя) това разделение измъчва българския политически и социален живот до 1996 г. - годината, която бележи „началото на края на руския вариант“ с падането на правителството на Виденов“.

Добре де, когато същата година си ходил до Москва, за да установяваш политически контакти на опозиционните водачи Костов и Стоянов, ти с кого си установявал тези контакти? Кой е Евгений Дайнов, който е заслужил чак такова високо доверие и от седесарска страна, и от московска, че да установява подобни контакти? Ще приложа любимия си метод, с който безпогрешно и безапелационно се дезавуират подобни наглеци.

Проверяваме какво е скрил другарят Дайнов в официалната си, сиропирана биография на сайта на НБУ, където днес преподава. Ето официалната биография на Е. Дайнов на сайта на НБУ днес:

„Професионална автобиография на проф. д-р Евгений Дайнов

Роден 1958 година, Пловдив, България

Образование:

Forest Hill School, London

Corpus Christi College, Oxford; First Class B.A. Honours degree in Mod. Hist. and Mod.

Lang. awarded 1979; M.A. awarded 1984

Доктор по история, 1985, ВАК по Нова и най-нова история.

Доцент по политически науки, 1999 , НБУ, 2005, ВАК

Професор по политически науки, 2002,НБУ.

Специализации:

Fondation Nationale des Sciences Politiques, Paris 1984-85

Visiting Fellow, St Antony`s College, Oxford - 1985-86

Visiting Fellow, Monmouth College (Illinois), Linfield College (Oregon) – USA, 2001“.
Също както при повечето уж "десни" коментатори и политици и при Дайнов има внезапна загуба на паметта за това с какво се е занимавал преди 10 ноември 1989 г. 

Нека видим документалната истина за тази толкова яростно изчегъртана част от неговата биография. Трябва да го разберем-не е за гордост, за срам си е. Прочетете кадровата справка на лицето Евгений Дайнов, която виждате на факсимилето. Тя е подписана от директора на Института по история на БКП при ЦК на БКП Давид Елазар.
 

Евгений Дайнов е толкова голям любимец на оперативния ръководен орган на БКП, че е зачислен от 1 март 1982 г. за аспирант в този институт със специално решение на Секретариата на ЦК на БКП.
 

Троцкистът и ляв анархокомунист Евгений Дайнов защитава дисертация с вселенски „важната“ и много значимата за израстването му като бъдещ „син“ шаман тема „Френската комунистическа партия и проблемът за политическите съюза (1972-1981 г.)". Темата на дисертацията му явно е довела до неговото изграждане и като човек за специални поръчения в областта на отношенията на Ив. Костов и П. Стоянов с Москва.  Забележете грифа горе вдясно на автореферата на тази десертация: „За служебно ползване“. 
 

Защо троцкист ли? Когато прочетете първия том от „Записки по революцията. В България и другаде“ на Е. Дайнов, ще разберете, че по време на обучението си в Оксфорд той е бил заклет троцкист. Той го пише! Вярвал е, и както по всичко изглежда, никога не е успял да се отърси от вярата си в перманентната революция. Писал е антрефилета за троцкистки издания:

„По някое време дойде да ме види друг голям началник на „Невестулките“, доста по-симпатичен от баш шефа, който ми предложи да пиша в теоретичния орган Trotskyism Today…Не че Trotskyism Today беше кой знае каква медия, но все пак станах редовен автор под псевдонима Леон Шмидт…Леон - като Троцки; Шмидт - по погрешка….В крайна сметка прописах и в годишника на Интернационала /троцкисткия „Четвърти интернационал-обединен секретариат", бел. ред/“.

Защо е важна тази негови ценностна и идеологическа посока ли? Защото едно към едно повтаря същите крайнолеви радикални залитания на голяма част от т.н. „неоконсерватори“ в САЩ, които започват да набират сила в края на 70-те г. на миналия век и после се превръщат в изключително влиятелен върху политиката и решенията на Републиканската партия и на няколко президенти фактор.

Много троцкисти и други европейски леви стават все по-крайни и по-яростни "антикомунисти". Много от тях подкрепят виетнамската война и са изключително враждебно настроени към политиките на „detant“  ("разведряване"), провеждани от президентите Никсън, Форд и Картър. 

Голяма част от неоконсерваторите първоначално са били умерени социалисти, свързани с дясната фракция в Социалистическата партия на Америка и нейния наследник, партията на американските социалдемократи.  Далеч съм от мисълта да придавам незаслужена тежест и важност на Евгений Дайнов. Тези неизвестни или малко известни детайли от неговия живот са особено важни, защото те описват случилите се след време като че ли идващи от нищото негови позиции, контакти и възможности за влияние.

И всичко това гарнирано с бъркотията, която се появява в главите на редовно назобените с наркотици левичари от 70-те години на миналия век. Защо наричам Данов "назобен до хрилете с ЛСД" ли? Защото той самият описва този период от живота си така, докато е бил в Лондон заедно с баща си Александър Дайнов, който се е подвизавал там като кореспондент на в. "Работническо дело". Апропо, наскоро любимецът на Секретариата на ЦК на БКП Евгений Дайнов сравни по bTV настоящата политическа система с тази преди 1989 година, но с уточнението, че само лагерите още не били отворени.

Аз се поразрових и видях, че любимецът на Секретариата на ЦК на БКП Дайнов преди 1989 г. е бил заточен на "лагер" в Лондон! Докато ние не можехме да припарим до Драгоман. Та да се върна към ЛСД битностите на троцкиста - в едно интервю за сайта "Offnews" от 2014 г., той казва дословно следното на въпрос "Любим спомен, свързан с рока?". И знаете ли какво казва заточеният в средата на 70-те години на "лагер" в Лондон Дайнов: "Как гледам, пълен до хрилете с ЛСД, групата Tangerine Dream, London 1976". Да вземеш една дряновица неокастрена, пък да го вразумиш ли, що ли!

Как освен, ако не си бил „назобен до хрилете с ЛСД“, може да се получи тази каша в главата ти, която после да пренесеш в СДС и в главите на седесарските вождове. Когато в началото на 90-те години представят Дайнов на Костов, той е трябвало да опише на една страница кой е и за какво се бори. И ето какво сътворява:

„Уважаеми г-н Костов,

С неизбежното в балканските условия закъснения прилагам обещаното...Може би и без друго съм закъснял - да Ви предложа кратка биография, да знаете с кого се захващате. Ако биографията Ви безпокои, няма да се разсърдя да спрем нещата още сега“. И описва всичко, вкл. аспирантурата си в Института по история на БКП, четирикратния си отказ да стане член на БКП.

„В края на 1989 г. напуснах Института с политически обоснована оставка. Малко след това комунистически комплот ме изгони от СУ“, добавя Дайнов, сякаш предчувствайки на кои чувствителни струни на Костича да свири – дълбок комунистически генезис, отказ от членство в БКП, желание да изпере прокомунистическата си биография и да се представи едва ли не за дисидент и репресиран...

И накрая следват два особено влиятелни пред Костов аргумента. Първият е, че Дайнов е работил като съветник на Кръстьо Петков в периода януари-февруари 1990 г., т.е. по същото време, когато и Костича заработва близо 30 хиляди щ. долара от работа за КНСБ и Кр. Петков. И второ – представянето си Дайнов завършва със следните думи:
„Накрая. Навремето това, което знам и мога, се представяше на каузата безплатно и беше използвано без особено висок КПД. Днес това, което знам и мога, струва пари“.

Тук той хваща Костов направо за стомаха – та самият Драгалевски лаборант е казал подобни думи на лидера на СДС Ж. Желев през 1990 г., когато срещу солидно заплащане иска да предостави на СДС базата си с данни за икономиката и финансите на страната, която е събрал, докато от средата на 80-те години е работил за режимни лаборатория и институт, съветващи Т. Живков, Гр. Филипов и М. Даков. Спомнете си онзи момент в мемоарите на покойния Ж. Желев, когато описва как с потриване на палеца и показалеца черничкият и къдрокос Иван Костов обяснявал на Желев срещу какво би могъл да даде данните, с които разполага. 
 

Когато Достена Лаверн написа, че Евгений Дайнов е бил с пари на фондация „Людмила Живкова“ една година гост-преподавател в Оксфорд, доста хора решиха, че това е клевета.  Истината е, че той е бил там за да се доизучи, изпратен отново "на лагер" в Лондон. Другата истина, която научаваме пак от думите на самия Дайнов е още по-крамолна - той е бил там формално с пари на фондация „Людмила Живкова", но истинският донор на тези средства е бил Робърт Максуел. Той го твърди, не някой друг:

„Изобщо не се поколебах, когато през пролетта на 1986 година като гръм от ясно небе цъфна предложение да се върна в Оксфорд, този път в колеж „Св. Антоний“ като гост-преподавател /Visiting Fellow/. Не се поколебах, защото това беше уникална възможност да мога сам да преценя какво е постигнато в обетованата земя на Желязната лейди, докато ме е нямало. Сверзаха се с мен от фондация „Людмила Живкова“. Не знаех, че при соца имало фондации…Оказа се, че била първата. Идват и викат:

- Да ти платим да ходиш до Оксфорд за една година като гост-преподавател?

Не повярвах твърде:

- Че откъде имате пари за такива неща? В страната ток няма, да не говорим за леща, а вие-Оксфорд…

- Парите са на Робърт Максуел, не са български…

Не бях чувал за този Максуел. Обясниха ми - голям западен милиардер, бивш чех, много искал да помогне на Източна Европа…“ 

Преди 10 ноември 1989 г. Дайнов е любимец на Секретариата на ЦК на БКП. След 10 ноември 1989 г. той става любимец на Сорос и неговата левичарска мрежа за влияние. Ето свидетелството на един велик човек, Владимир Буковски, за Сорос:

„Кой, Сорос ли е наш човек! вкопа се изведнъж насред уличното платно Буковски, стъпка недопушената цигара и машинално бръкна за нова. Ха-ха-ха! Сорос наш!“...„Аз Сорос много добре го знам. От Щатите още. Две седмици съм му бил на гости в Ню Йорк. В спалнята съм му спал, дето се вика. Той е ляв. Още тогава му го казах. И още си дава парите на комунистите“.  Отново ще кажа - няма конспиративни теории, има конспиративни практики и такива като Е. Дайнов са техни „пророци“.