Евроатлантици менте

Когато през 2012 г. гражданите скочиха срещу диктата на ЕРП-тата и напомпаните от ВЕИ-тата сметки за ток, едни изтекли в медиите мейли с опорни точки дадоха болезнено ясна представа за мрежата от „говорещи глави“, преповтарящи едни и същи пропагандни тези, чрез която един конкретен олигарх държи в плен публичното пространство. В плен на интересите му. И тези на „бизнеспартньорите“ му.

10 години по-късно мейли с опорни точки (засега) не са изтекли. На карта вече дори не е само оцеляването на портфейлите ни, опразвани от надути „зелени добавки“, а оцеляването на западните цивилизационни ценности като цяло. Но „говорещите глави“, с изключение на няколко ъпгрейда, са си все същите. И отново са на амбразурата. А матрицата, по която преповтарят една и съща теза и защитават едни и същи интереси е идентична на тази от 2012 г.

И няма как да не е. Защото зад цялата пародия, заливаща от инвазията на Русия в Украйна насам публичното ни пространство, стои все същият човек. Олигархът, автор на въпросните изтекли мейли с опорки – енергийният и медиен монополист Иво Прокопиев. Каолиновият бос от Разград, който от десетилетия лъже у нас и в чужбина през десетките си лица назаем в медиите, НПО сектора и политиката, че е демократ и – видиш ли - „добър олигарх“ и монополист (това не са ли оксиморони в контекста на демократичните общества?!). Надянал за целта евроатлантическа маска, прикриваща номенклатурния му произход и

ценностна система „made in СССР“.   

10 години не са малко време и за забравилите ще припомним, че във въпросните мейли до шефовете на медиите от кръга „Капитал“ Прокопиев даваше конкретни указания с кого да се свържат уж независимо работещите журналисти на „Дневник“ и „Капитал“, за да защитават надутите сметки за ток. При това с уточнението, че колегите им от други – също представящи се за уж независими издания като „Медиапул“, вече са се задействали. Едно от въпросните указания гласеше: „Красен Станчев от инициативата „Да спасим енергетиката“ ще говори със сигурност“.

Сега Красен Станчев отново е активиран да спасява. Този път – интересите не на друг, а на руския гигант „Лукойл“.

От няколко седмици Станчев, който освен защитник на енергетиката и по-конкретно на олигархичните интереси в нея е и съосновател на Института за пазарна икономика (ИПИ), обикаля телевизионни студиа, радиоефира и онлайн сайтове

в акция „долу ръцете от Лукойл“.

Първо яростно обясняваше, че противно на становището на Брюксел няма никакъв проблем страната ни да заобиколи ембаргото на ЕС за внос на руски нефт, за което получихме частична дерогация. И – видиш ли - да позволи на „Лукойл“ да изкарва към трети държави преработените в рафинерията му у нас продукти. Тази събота пък, в ефира на БНР, допълнително втвърди тона, като заяви с предупредително-заплашителен тон : „Всичките опити за контрол върху „Лукойл“ са доста рискови, при положение, че Русия бъде принудена да води политика на едностранно ограничаване на доставките или забрана за доставки за вражески страни“.  

Ако се чудите на какво се дължи това втвърдяване на тона, най-вероятно е свързано с факта, че предстои Народното събрание да разгледа в пленарна зала вече одобреният от енергийната комисия към НС законопроект на ДПС, с който се слага край на споровете може или не може „Лукойл“ да заобикаля през България евроембаргото за вноса на руски нефт. Текстовете – в синхрон с вече преповтореното няколко пъти становище на ЕК, предвиждат пълна забрана за износ към трети страни на преработените у нас продукти. Като освен евроатлантическата насока на страната ни, защитават и интересите на българското общество, въвеждайки ясен механизъм за облагане на вноса и преработката у нас на суровините и продукцията на „Лукойл“.

Освен този законопроект, НС ще разглежда и механизъм, посредством който, в случай на нужда, държавата да може да поеме контрола над рафинерията на „Лукойл“ у нас по модела, по който това вече беше направено в Италия. Механизмът беше предложен от ДПС, а малко след това от „Демократична България“ внесоха законопроект, предвиждащ същото, който също предстои да влезе в зала.

На фона на сгъстяващите се облаци върху опитите на руската „Лукойл“ да използва страната ни, за да заобикаля евроембаргото, изказванията на Красен Станчев ясно показват

кой от коя страна на бариерата на евроатлантизма е.

Има ли изненадани?  Вероятно да, предвид факта, че както Станчев, така и диригентът на тази кампания в полза на „Лукойл“ – Прокопиев, ведно с всичките проксита на ръководения от олигарха кръг „Капитал“ в медиите, НПО сектора и политиката, се изкарват от години за първи защитници на евроатлантическата ориентация на страната ни и на интересите на партньорите ни в Европа и през океана. Не само, а вече десетилетия наред – благодарение на маските, с които крият истинската си същност, захранват банковите си сметки с милиони левове от грантове и субсидии, получени по линия на ЕС и на издържаната от гражданите на САЩ „Америка за България“.

Думите обаче са едно, а делата – съвсем друго. Стара максима, добре позната на Прокопиев, Станчев и сие, която те с десетилетия експлоатираха успешно. Досега. Защото разделителната линия, прокарана от инвазията на Русия в Украйна,

свали принудително маските им.

А думите последваха посоката на делата им – тази на изконната им обвързаност с Русия и зависимост от интересите на Кремъл. Зависимостта на хора, мимикрирали в демократи още в началото на прехода, но всъщност евроатлантици менте, играещи ролята на троянски коне на Русия у нас.

Завършилият философия в СССР Красен Станчев далеч не е единственият. Компания в този списък му правят още десетки кадри на кръга „Капитал“, в това число и видният говорител на олигарха Прокопиев – Иван Кръстев. Съученик от английската гимназия на бившия шеф на „Лукойл България“ Валентин Златев.

На този фон защитните речи на съоснователя на ИПИ в полза на руския петролен и нефтен гигант всъщност изобщо не са изненадващи. Още повече, че далеч не са първите, поставящи интересите на Кремъл над тези на България и геополитическата й ориентация. Така например през 2014 г.  Станчев съвсем открито се обяви против

подписването на

споразумението с американската „Уестингхаус“

за построяването на 7-ми реактор на АЕЦ „Козлодуй“. Причината – видиш ли, покрай дебата за АЕЦ „Белене“ станало ясно, че има достатъчно инсталирани мощности за производство на електричество. Както и че споразумението правело невъзможно след няколко години в енергетиката да възникнат мощности, които са „по-евтини от сегашния микс“.

Днес е пределно ясно, че подобен аргумент е меко казано фалшив и обслужва всичко друго, но не и интересите на българското общество. Най-малкото, защото токът от АЕЦ „Козлодуй“ е най-евтиният в микса. За разлика от енергията от мощностите, които макар и без да назовава, Станчев има предвид – ВЕИ-тата, при които монополист е Прокопиев.

Но интересите на България никога не са имали каквото и да било значение за бизнесимперията на енергийния олигарх и мрежата му от говорещи глави и политици на каишка. Нито геополитическата ориентация на страната като член на ЕС и НАТО.

Доказателствата за това са достатъчни за написването на многотомник, а само за последните няколко седмици са няколко. Като например отказа на съпредседателя на най-прясното творение на политинженеринга на Прокопиев „Продължаваме Промяната“ – Асен Василев, да подкрепи с още няколко депутати от формацията закупуването на втората ескадрила изтребители F-16.

Или друг знаков отказ – на цялата ПП, да подкрепи в енергийната комисия законопроекта на ДПС за забрана на износа на преработените у нас продукти на „Лукойл“ към трети страни. От „Продължаваме промяната“ гласуваха „въздържал се“ заедно с БСП и „Възраждане“ и така отново показаха кой от коя страна на евроатлантическата барикада стои. Прокситата на Прокопиев ясно застанаха от тази, подпирана от интересите на Русия. Има ли все още изненадани?   

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук