Фалшивите гладни стачки в българската политика

Гладната стачка винаги намирисва на нещо фалшиво. Гладуващият отказва хляба, но оцелява. Досега, Слава Богу, нямаме смъртен случай при тази форма на протест. Няма и ефект в политическата история на отечеството. Днешните последователи на Махатма Ганди не са изключение. Ще си оправят фигурата, сваляйки наднормено тегло, пише в. Труд.

Откъде обаче набавят онези съставки, които поддържат живеца на човешкия организъм?

Най-голямата гладна стачка беше срещу сегашната конституция на Република България. Велико народно събрание трябваше да приеме основния закон. Високият форум отвори двери с тържествено заседание на 10 юли 1990 г. в старопрестолния Търновград.

Представителите на Българската социалистическа партия се разположиха на 210 места. Съюзът на демократическите сили седна на 145. Движението за права и свободи се настани в 23. Българският земеделски съюз затопли 16 седалки. Отечественият съюз имаше 2 мандата. По 1 си поделиха Отечествената партия на труда и Социалдемократическата партия-немарксисти. Двама независими допълваха картината.

Този парламентарен пейзаж не беше по вкуса на СДС, защото са малцинство. Новата конституция ще бъде рожба на старите червени изедници, отсъдиха сините. Десет месеца опозицията се опитваше да убеди социалистите, че макар и повече в камарата, нямат моралното право да изработят основния закон на демократична България. Мнозинството остана глухо за гласа на истината!

Като не става с парламентарни, пускаме в ход извънпарламентарни действия, решиха седесарите. На 14 май 1991 г. тридесет и девет депутати напуснаха парламента и влязоха в историята. В учебниците ги наричат Групата на 39-те или с по-краткото Г-39. Бедата беше, че болшинството от СДС остана по банките. За да покаже и на червените, и на сините колаборационисти какво може, Г-39 взе решение за гладна стачка.

Идеята е на Стефан Савов, който по тоталитарно време се е нагладувал в лагерите. Към него се присъединиха Йордан Василев, Едвин Сугарев, Александър Йорданов, Георги Марков и Стоян Ганев. Отказаха храната Павел Мазълов, Огнян Георгиев, Владислав Даскалов, Владимир Манолов и Венцеслав Медарски.

Хвърлиха лъжиците и вилиците Ясен Златков, Георги Липовански, Христо Марков и Георги Баев. Запечатаха хладилниците Спас Димитров, Петър Марков и Георги Петров. Две дами също поискаха да си стегнат талията - Елка Константинова и Златка Русева минаха на гладна диета.

Стачката започна през нощта на 10 срещу 11 юли. Мъчениците на демокрацията опънаха палатки и отвориха чадъри в градинката до храма „Св. София“. За комендант на лагера бе назначен Георги Липовански. Димитър Пенчев се обади по телефона от Марсилия и съобщи, че солидарно слага край на средиземноморската кухня. Няма да яде повече омари и други морски деликатеси. Най-всеотдаен обаче се оказа Пламен Даракчиев. Той по матросовски заедно с храната отказа и водата. Публиката зад въжетата му изръкопляска.

Междувременно в парламента депутатите се хранеха редовно. Закуска, обяд и вечеря влизаха в по-първите стомаси. На 12 юли председателят Николай Тодоров закуси с препечени филийки, хайвер и шунка. После пи едно кафе и отиде в събранието. В 9 часа и 40 минути удари звънеца: „Обявявам днешното заседание за открито. Имаме само една точка в дневния ред - основна - гласуване на конституцията на Република България.“
 
На 13 юли конституцията беше обнародвана в „Държавен вестник“. Гладуващите я обявиха за незаконна, защото липсваше подписът на президента Желю Желев. Той се сепнал от страшната клетва на Блага Димитрова: „Който подпише, да му изсъхне ръката!“

Този ден се появиха и други признаци на малодушие. Златка Русева предложи да се редуват на полянката, а свободните от смяна да почиват в близкия хотел „София“. Венцеслав Димитров също поиска да наемат апартамент там. „Ние сме обявили гладна, а не седяща стачка. Нашето присъствие не е нужно тук“, подкрепи ги Стоян Ганев.

Иде 14 юли, когато е превзета Бастилията. Нашите гладуващи още отстояваха своята крепост. Въпреки стомашните мъки! „Стоян Ганев изглежда неузнаваемо апатичен - хроникира вестник „Демокрация“. - Не взе участие в „Неделя-150“, избра усамотението. Тъжно сподели, че се чувства като заложник. Започна да избягва разговори и Сашо Йорданов. От неизчерпаемата му енергия няма и помен. Особено зле изглежда Георги Баев. Почти цялата неделя прекара на походното легло.“

И други не понасят изтощителния глад. Ентусиастът Стефан Савов получава хипертонична криза и стенокардия. Димитър Куманов го мъчи тахиобронхит. Георги Липовански се оплаква от болки в крака. Елка Константинова страда от черен дроб и главоболие. Пламен Даракчиев се е обезводнил, лекарите насила го наливат с течности. Венцеслав Медарски припада, откаран е в „Пирогов“.

Най-жилави се оказаха Йордан Василев и Венцеслав Димитров. „Единственият, на който изобщо, ама изобщо не личи, че гладува“, възхищава се на Венци репортерският екип на „Демокрация“.

Следващите събития...

На 17 юли сутринта Едвин Сугарев е откаран в „Пирогов“ и поставен на системи заради нарушен сърдечен ритъм. Всички гладуващи са със симптоми на обща отпадналост, световъртеж и колебания в кръвното налягане, установи медицинският екип, който наблюдаваше лагера.

На 18 юли бивакът поиска от парламента конституцията да бъде подложена на национален референдум. Тази точка от дневния ред бе отхвърлена със смазващо болшинство. Същият ден по икиндия на полянката беше свикано заседание за прекратяване на стачката. От 20 гласували 16 вдигнаха ръка „за“. Едвин Сугарев, Георги Марков и Христо Марков имаха още енергийни ресурси и вотираха „против“. Йордан Василев - на кантар с „въздържал се“.

Тогава Стоян Ганев се удари по челото и проумя, че изпуска исторически момент. Стачката отива към своя естествен завършек, а той не се е разписал в „Пирогов“. Линейка го откара в спешното отделение, където се снима семейно със съпругата си Марина.

Циркът с гладуващите приключи на 19 юли сутринта.

„Ритмичният камбанен звън на храма „Св. Александър Невски“ отброява последните часове на стачката. Палатките се вдигат“, документира за поколенията „Демокрация“. Изпосталелите народни представители се върнаха в парламента, за да хапнат по няколко депутатски кюфтета.