Фермери-милионери пак рекетират с протести

Земеделците се стягат пак за протести и плашат да блокират столицата с тракторите си. Къде им е проблемът – новият проектозакон за горивата, който се опитва да сложи ред в този бранш. Проектът „убивал” фермерите, които не желаят да инвестират и един лев в изсветляването на икономиката.
 
Фермери милионери, които в годините  са били забъркани в не един и два скандала, са сред най-яростните противници на закона за горивата.
Представители на различни браншови организации на фермерите критикуват с мотиви, че изискванията за тях са непосилни и ще ги натоварят с допълнителни разходи. Изчисленията обаче показват, че тези разходи няма да се повече от 10% от оборота от 8 млрд. лв. годишно, който прави земеделският сектор.
 
Финансовите резултати на дружествата на въпросните хора показват, че надали биха изпитали особени затруднения в монтирането на нивомери, които струват не повече от 10 000 лв. Като това е необходимо само за големите стопанства.
 
Йордан Кръстанов в момента е в борда на "Агрия" АД. Дружеството произвежда препарати за растителна защита, а годишната му печалба е няколко милиона лева. За 2016 г. например е над 5 млн. Оранжериите на Велин Георгиев имат печалба от почти 2 млн. лв. за миналата година. Само годишната субсидия на Венцислав Каймаканов за кравеферма е над 1 млн. лв. Фирмите, които представлява Савина Влахова, също имат няколкомилионни обороти за 2016 г. Виден пример за благосъстоянието на фермерите е бургаският бизнесмен и общинар Бенчо Бенчев - той си купи ролс-ройс за близо половин милион лева, като в автопарка му вече има бентли и мерцедес. 
 
 
Кои са те?
 
Председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция е Йордан Кръстанов. Той е бивш СДС активист, спряган за един от хората на Христо Бисеров, докато той беше една от водещите фигури в синята партия. 

Заради Кръстанов имаше скандал в пазарджишкия СДС, след като местното синьо ръководство свали доверието си от него. Не желаем повече да му берем срама, заяви тогавашния депутат Панайот Ляков. Той обвини Йордан Кръстанов и координатора на СДС за Пазарджишко Илко Борисов в съмнителни приватизационни сделки, като двамата използвали “фирмата СДС за своя бизнес”. 

През 1997 г. общинското ръководство на СДС в Пазарджик изпрати протест до НИС на СДС, че Йордан Кръстанов без да има каквито и да е пълномощия, вкарва в борда на „Булгартабак” – Пазарджик своя братовчед Илко Борисов. Целта на това назначение е да се запази стария директор Илия Пачев, член на БСП. 

Кръстанов по времето на СДС въпреки че няма висше образование, участваше  в бордовете на „Булгаргаз”,  „Хлебни изделия” - Люлин, „Лавена” - Шумен, „Агрокомерс” – Пловдив.
Зам.-шеф на УС на организация е Велин Георгиев - собственик на оранжерии, които са щедсро финансирани от Цветан Василев, здокато бе собственик на КТБ. Фирмата, която държи най-големите оранжерии в страната - “В и ВГД Оранжерии Петрич” дължи на банката 42,6 млн. лв. 

Петричките оранжерии са най-големите у нас, построени още през 1966 г. Простират се на площ от около 600 дка. През 2013 г. се създава “Топлофикация Петрич”, като едноличен собственик на капитала е “В и ВГД Оранжерии”.

Новото дружество произвежда и пренася електрическа и топлинна енергия за стопански и битови нужди. В предмета на дейност са още покупката и доставката на природен газ от компресорна станция Рупите, до оранжерийния комплекс, поддръжка и експлоатация на газопроводи ниско налягане и др. 

Според неофициална информация за Георгиев има разработки от ГДБОП заради контрабанден вноса на горива през ГКПП "Кулата" и източване на ДДС чрез подправени документи. Твърди се, че Велин Георгиев има бизнес и със собственика на "Инса ойл" Георги Самуилов. Оранжериите в Петрич се използвали  за доставки на горива за отопление. Чрез тях дизел се оформял по документи като тежко гориво, за което акцизът е в пъти по-нисък. След това горивото се пласирало чрез малки бензиностанции без документи. 

Известна в БСП фигура оглавява Националния съюз на земеделските кооперации в България. Негов шеф е Явор Гечев - бивш зам.-министър на земеделието в правителството на Пламен Орешарски и шеф на младежкото БСП. 

И около Гечев не липсват скандали. Докато бе зам.-министър бе обявено, че е назначен за временен шеф на фонд "Земеделие", след като министър Димитър Греков уволни титулярния шеф Мирослав Николов.

Самият Гечев обаче заяви, че не е давал съгласието си временно да ръководи ДФЗ. И допълни, че на 9 юли 2014 г. със заповед на Греков е бил отстранен като член на УС на фонда. А съвместяването на двете длъжности - зам.министър и шеф на фонда, било законово невъзможно.

Името на Гечев бе замесено и в скандал със субсидиите за отглеждане на тикви. Заради подпомагането с европари отглеждането им, поне на хартия, претърпя през 2014-а и 2015 г. истински бум от 62 на 13 000 хектара. Субсдията за тикви е 30 млн. лв. Според шефката на земеделската комисия в парламента Десислава Танева, като земеделски министър тя е спряла изплащането на субсидиите. „Защо тиквите са включени в т.нар. списък за обвързана подкрепа, трябва да се попита зам.-министър Явор Гечев, който вкара тези документи и направи тази нотификация в последния възможен ден на юли 2014 година“, посочи Танева. Самият Гечев твърди, че Танева излъгала, защото той не е отговарял за този ресор в министерството.

Във ведомството се разказва и друга скандална случка с Гечев, която вбесила Брюксел. На Годишната среща на земеделските служби от България с Европейската комисия по Програмата за развитие на селските райони България се представя от министър или заместник-министър.
При правителството на Орешарски обаче на нея били пратени един от многото заместник-шефове на фонд „Земеделие“ и една редова чиновничка от земеделското министерство. В същото време Гечев предпочел конференция на Световната търговска организация на остров Бали. 
В медиите бе тиражирана информация, че името на Явор Гечев е и във т.нар. тефтер на Цар Киро, в което циганският барон си записвал имената и телефоните на хора с важни постове в държавата. Срещу името на Гечев пишело "500 лв. за канцеларски материали". Самият Гечев отрече това и заяви, че било измисица и политически пасквил. Той не се бил срещал с Цар Киро, нито го познавал. 

Аз съм безпартиен, тук съм мениджър - това са думи на Венцислав Каймаканов - шеф на Националната асоциация на картофопроизводителите. Политическата му кариера започва в СДС, след това става член на ДПС. 

През 2007 г. се кандидатира за кмет на Пловдив, като вече е успял да изгради истинска животновъдна империя в Цалапица, заради която му казват "цалапишкия император". От данните на земеделското министерство се вижда, че кравефермата получава годишно по над 1 млн. лева субсидии.

Каймаканов е бил и шеф на фабриката за цигарени опаковки "Юрий Гагарин". По-късно се сдобива и с печатницата "Флекс-принт", която се занимава със сходна дейност.
През 2011-а той става водач на листата на ДПС за общински съветници в Пловдив, а две години по-късно е един от скандално назначените от правителството на Пламен Орешарски областни управители. Твърди се, че за поста си е дал 500 000 лева. Въпреки шестмесечните протести на пловдивчани, той остана на поста до падането на правителството на Орешарски.

През октомври 2015-а Каймаканов отново се кандидатира за кмет на града с подкрепата на ДПС, но пак не успя. На парламентарните избори през същата година оглавява пловдивската листа на ДПС и става депутат. През декември Каймаканов напусна парламентарната група след отстраняването на Лютви Местан от председателския пост на партията и стана член на ДОСТ на Местан и един от дарителите на партията.
В последните години Каймаканов се сближил със собственика на "Инса ойл" Георги Самуилов. Двамата дори направили общ  бизнес - станция за метан, който се добива от силаж - храна за преживни животни, получена при ферментация на зелени фуражи, каквото Каймаканов използва за фермата си. 

Савина Влахова пък е шефка на Съюза на оризопроизводителите в България и на Съюза на мелничарите. И тя не е подмината от скандали, като най-големият е за 1,2 млн. лв. и е свързан със зърно. През 2009 г. Влахова, която представлява немската фирма „Кремер“, започва преговори с „Фърст корифи" за закупуване на 1800 тона слънчоглед при цена от 300 лева на тон. „Кремер“ се отказват, но се появява друг купувач , който дава 600 лв. на тон - фирма „Мото медия“.

Савина Влахова предявява претенции, че зърното е нейно, но отказват да й го дадат. Тогава тя подава редица жалби в прокуратурата. В зърнения бизнес от години се носи мълва, че Влахова върти схеми за точене на ДДС, като претендира, че е чуждестранен инвеститор.  През 2011 г. например на "Кремер" е издаден ревизионен акт за 11 млн. лв. неправомерно върнат ДДС.