Финансист бие аларма: Жълта лампа за публичните финанси

Ако има нещо, с което наистина България може да се гордее по отношение на финансовата ни система това е безспорно въвеждането на Валутния борд и неговото успешно функциониране повече от четвърт век (1 юли 1997 г.) .

Това пише финансистът Бисер Манолов в свой материал, публикуван в Телеграф бг.

Този факт се отчита и на международните финансови форуми, където България се дава(ше) като пример за устойчивост на публичните финанси след приемането на паричния съвет.

По-младото поколение , по всяка вероятност, няма да повярва, че инфлацията през януари 1997 г., непосредствено преди приемането на Борда, бе 500% и излетя до 2000%, през март същата година.

В казана

Курсът на германската марка за същия период от 490 лв. удари близо 1600 лв. Заплатите ли? Движеха се между 15 и 25 долара. 80% от банковия сектор се държеше от 10 държавни банки.

През 1996 г. бе отчетено свиване на БВП с 10%. Да, може да се каже, че в периода 1996-1997г. България бе в казана на ада.

По това време бях активен участник на финансовите пазари и вероятно точно това е и основната причина за категоричното ми убеждение от необходимостта за членството ни в еврозоната.

След въвеждането на Валутния борд в края на 1998 г. инфлацията спадна до 1%, а валутните резерви на страна се качиха от 800 мил. долара на 3 млрд. Бих казал, че по-скорост на овладяване на системна финансово-икономическа криза от такъв порядък сме световни рекордьори.

До този момент няма никакво съмнение за перфектното функциониране на Борда. Можем ли обаче, категорично да кажем, че това е гарантирано от закона с фиксирането на валутния курс?

Провокация

Позволете ми една малка провокация: Минималният размер на пенсията е 523 лв., а средният й размер е 788,10. Няма абсолютно никакво съмнение, че това са недостатъчно средства за поддържане на нормален живот, но това е друга тема. Тази чувствителна ситуация обаче е твърде благодатна за „политическа експлоатация“.

Нека наречем, че от тази ситуация „експлоататорът“ Иван Иванов иска да се възползва и да създаде нова партия „Да, на двойните пенсии!“.

От хуманна гледна точка, това е абсолютно справедливо искане и изглежда, че такава партия ще има успех. В България има над 2 милиона пенсионери. Това е и потенциалният електорат на ДДП ( Да, на двойните пенсии).

Само да направя и една уточнение, което не е част от провокацията.

За 2023 г. бюджетът на НОИ за пенсии е 19 млрд. лева, като повече от половината представляват трансфер от „големия бюджет“.

Та, формално погледнато, ако Иван Иванов направи „убедителна кампания“, че такова увеличение на пенсиите е абсолютно възможно, тъй като има „едни 10 млрд.“ на година от сивата икономика, които държавата умишлено не си събира всяка година и току-виж ДДП е станала първа политическа сила.

Погледнато формално това означава разходите за пенсии да станат 38 млрд. лева. Да предположим, че Иванов е новата политическа сила и трябва, разбира се (както правят политиците), да си изпълни обещанието. В парламентарната зала има мнозинство и предложението му минава.

И така, какво става впоследствие – „митичните 10 млрд.“ от сивата икономика разбира се, че си остават там , а държавата изведнъж ще трябва да набере дълг, за да си „върже“ новия бюджет. Това, разбира се, че може да стане единствено и само през новоемитиран държавен дълг и финансовата стабилност заминава фатално.

Спирам с провокацията дотук, за да не настъпи някакво объркване. Финансовата стабилност на държавата е функция единствено, ако се правят разходи приблизително равни на приходите.

Популизъм

Категорично през последните години почти всички политици залитнаха по доста популистки идеи. Хлъзгавото залитане при правенето на държавния бюджет е, че всяка година започва винаги с фиксирани разходи и евентуално плаващи приходи.

Да, в момента наистина продължаваме да имаме едни от най-ниските нива на държавен дълг спрямо БВП, но тенденцията е определено негативна и появата на един „Иван Иванов“ може да разклати Борда.

Може ли някой от вас да каже, кога за последно имахме балансиран бюджет? Финансовите пазари наблюдават внимателно какви са тенденциите при управлението на публичните финанси.

Повярвайте ми, че въпреки бодряшкия тон на политиците, една оранжева лампичка (още не е червена) започва да свети.

И така, възможно ли е да имаме стабилна система на публичните финанси, когато сме в спирала на бюджетни дефицити? Отговорът е – НЕ. Видяхте ли какво преструктуриране настъпи през последната седмица в разходната част на бюджета?

Дефицит

Да, останахме в рамките на планирания дефицит на 3%, но да видим и изпълнението на приходната част до края на годината как ще се развият нещата. Извинявам се на пенсионерите и съм абсолютно убеден, че те заслужават достойни пенсии, но това не трябва да става за сметка на поемането на нов държавен дълг.

Валутния борд има нужда от желязна фискална дисциплина в дългосрочен план. Приспивният наратив за „3%-ят“ дефицит е опасен. До присъединяването ни в еврозоната със сигурност най-доброто за финансовата ни сигурност са балансираните бюджети.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук