Финансист посочи причините за повишаването на инфлацията у нас

"Вдигането на пенсии и заплати повиши инфлацията", това мнение изрази финансистът Димитър Чобанов. По думите му освен това се наблюдава спад на инвестициите за седмо поредно тримесечие.

"За неблагоприятната среда за бизнес допринася политическата несигурност", категорично заяви Чобанов, цитиран от "Труд".

Той уточни, че основен фактор за икономическото развитие е неадекватната политика на Европейския съюз (ЕС) в областта на енергетиката.

Ето какво пише още финансистът в своя анализ:

Националният статистически институт (НСИ) обяви официално предварителните данни за Брутния вътрешен продукт (БВП) през третото тримесечие на 2022 г. Това е повод за оценка на ситуацията в българската икономика през този период.

През посоченото тримесечие БВП в стойностно изражение достига почти 45 млрд. лв., докато реалният му растеж (отразяващ нарастването на произведените количества стоки и услуги за крайно потребление) е 2,9% спрямо съответното тримесечие на 2021 г. Така се запазва тенденцията от предходните периоди реалният растеж да се забавя, но все още да е положителен.

Горчивата истина лъсна! Ето по колко пари на час изкарваме, най-високи заплати взимат...

Основен фактор, който влияе върху икономическото развитие в страната напоследък, е общата несигурност, предизвикана от неадекватна политика в областта на енергетиката в Европейския съюз. Преориентирането към енергия от възобновяеми източници без необходимите технологии за това и отказът от използването на въглища и ядрена енергия допринесоха за силната зависимост в ЕС от природния газ и то основно от Русия.

Санкциите във връзка с войната в Украйна и реакцията на Русия да ограничи предлагането на природен газ доведоха до нестабилност на пазарите и необходимост от бързо пренасочване към втечнен природен газ най-вече от Съединените щати. За момента ситуацията изглежда овладяна, но с цената на спиране на производства в ЕС и най-вече в Германия, които са зависими от достъпа до природен газ. В резултат от това търсенето и на други суровини се понижава и това намира израз в поръчките на промишлените предприятия. Освен това се наблюдава възстановяване на позициите на въглищата.

Неслучайно икономиките със собствен добив на въглища задоволяват не само собствените си нужди, но се превръщат в значим източник на енергия за съседните си икономики (това се отнася и за България).

Хампарцумян разкри за започнало "балонизиране на имотите" и каква ще е инфлацията през 2023 г

Друг фактор, който определя краткосрочния темп на развитие, е политиката на Европейската централна банка. След продължителен период на колебания и отричане на проблема с инфлацията ЕЦБ най-после предприе действия в средата на 2022 г., като започна да повишава основните лихвени проценти. Контролът върху инфлацията чрез паричната политика обаче засяга и икономическата активност като цяло, тъй като влияе върху съвкупното търсене. Така през третото тримесечие на годината се наблюдава забавяне на реалния растеж на годишна база като цяло в ЕС, както и в почти всички отделни икономики с изключение на Люксембург, Румъния и Словакия.

Въпреки мерките на ЕЦБ инфлацията продължава да е висока, както в еврозоната, така и в България. Местните фактори, които подсилват процеса, са фискалната експанзия, при която се повишиха рязко разходите за пенсии и за заплати в бюджетния сектор, както и поради твърде щедрите компенсации за бизнеса за високите цени на електроенергията. Последната мярка нямаше ефект върху процеса на повишаване на цените, въпреки че спести значителни разходи на електрически интензивните производства. Основно влияние за това има олиго- и монополната структура на множество местни пазари.

Пикът до момента беше достигнат през септември, когато регистрираната инфлация на годишна база беше 18,7%, докато през октомври темпът се забави до 17,6%. Всъщност общото равнище на цените продължи да се покачва, но вече по-силно влияние оказва и базовият ефект. Средният темп на инфлация през третото тримесечие така е 17,9% на годишна основа при 15,6% през второто и 10,5% през първото тримесечие на 2022 г.

Производство

Брутната добавена стойност в реално изражение нараства с 3,1% на годишна база през третото тримесечие. Основният двигател на този растеж е промишлеността, където добавената стойност в реално изражение се повишава с двуцифрен темп. В добивната промишленост обаче единствено въглищата реализират подобни темпове на растеж, докато произведеното количество при добива на метални руди се понижава. Съществен принос има преработващата промишленост и най-вече производството на електрическа и топлоенергия, което нараства с над 35% на годишна база.

Високи темпове реализират също производството на превозни средства, без автомобили, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти, производството на метални изделия и на основни метали, производството на напитки.

Спад се регистрира при производството на тютюневи изделия, производството на текстил и изделия от текстил, производството на обувки, производството на хартия и картон, производство на химични продукти, производство на изделия от каучук и пластмаса, производство на мебели, производство на лекарства.

Фактически всички останали икономически дейности реализират растеж на добавената стойност в реално изражение по-нисък от средния за икономиката като цяло. Може да се говори за криза в сектора на строителството, тъй като тенденцията за спад, която се прояви през първите две тримесечия на 2022 г. се задълбочава през третото, когато добавената стойност от тази дейност се понижи със 17,7% на годишна база.

Същевременно в свързания с него сектор на операциите с недвижими имоти през третото тримесечие се реализира минимален, но все пак положителен растеж (0,3%). Другата дейност, при която се реализира спад на добавената стойност, е култура, спорт и развлечения, докато при останалите сектори е налице положителен растеж на добавената стойност.

Традиционно силно представящият се сектор на информационните и комуникационните технологии през настоящата година на висока инфлация реализира незначителни растежи в рамките на статистическата грешка. От друга страна, политиката на повишаване на бюджетните разходи отрежда на сектора държавно управление, образование и здравеопазване второ място по растеж на добавената стойност през разглежданото тримесечие. (Разбира се, дискусионен е въпросът дали в този сектор изобщо се генерира стойност или тя само се преразпределя).

Търсене

Вътрешното потребление остава основен двигател на икономическия растеж и през третото тримесечие на 2022 г. въпреки лекото забавяне на темпа до 4% при 4,5% на годишна база през предходното. Принос за това имат домакинствата, които въпреки повишените цени увеличават по-бързо реалното си потребление през този период, както и колективното потребление.

Кризата в инвестициите, измерени чрез брутообразуването на основен капитал, продължава, като спадът на годишна база е през седмо поредно тримесечие. Това развитие се обуславя от спада на частните инвестиции. Основен фактор за него е неблагоприятната среда за бизнес, за която допринася отчасти и политическата несигурност.

Външният сектор обаче се представя добре, като основен продукт с висока добавена стойност, който се изнася от българската икономика, е електроенергията. Същевременно обаче немалка част от изнасяните продукти изискват използването на вносни суровини. По тази причина растежът на вноса по принцип е показателен за състоянието на българската икономика. Като цяло приносът на външния сектор за растежа е ограничен въпреки нарастването на отвореността на икономиката.

Пазар на труда

Според данните за пазара на труда за целите на измерване на БВП заетостта през 2022 г. продължава да се повишава и през третото тримесечие. Растежът на годишна база е 1,2% при 1,3% през второто. Прави впечатление силният растеж на заетите в търговията с недвижими имоти, като вероятно става въпрос за изсветляване на бизнес и трудови отношения.

Интересът към тази дейност се обуславя от бързия растеж на цените на имотите и възможностите за реализиране на бързи (и високи) доходи от посредничеството. Нарастване на заетите лица се регистрира и при финансовия сектор, информационните и комуникационните технологии, професионалните и спомагателните услуги и в търговията на едро и дребно.

Спад на заетостта на годишна база е налице в селското стопанство и добивните отрасли на промишлеността. Интересно е развитието при производителността на труда, приближение за която е реалната брутна добавена стойност на 1 заето лице. Средно за икономиката показателят се повишава с 2% на годишна база през третото тримесечие, като се забавя леко спрямо второто (2,9%).

Тук резултатите по отделни икономически дейности будят притеснение. Единствено в добивната индустрия и в сектора на държавното управление е налице растеж на този показател – съответно 19% и 0,9% на годишна база (отново при резерви относно смисъла на показателя за втория).

При всички останали икономически дейности се реализира спад на „производителността“. Кризата в строителството намира израз тук – тъй като при относително непроменен брой работници в сектора спадът е за сметка на производителността.

Тук трябва да се отбележи приносът на политиката на правителството на четворната коалиция, което фактически спря множество държавно финансирани инфраструктурни проекти поради подозрение за корупционни сделки. Строителните фирми се опитват да запазят работниците си, но намалените приходи им се отразяват негативно.

Неблагоприятно е развитието и при информационните и комуникационните технологии, където вероятно очакванията са надвишили резултатите през годината и допълнително наетите служители не са успели да допринесат достатъчно за добавената стойност в сектора.

Вместо обобщение

През третото тримесечие българската икономика продължава да се разширява, но тенденцията е в посока забавяне на растежа. Интеграцията с пазарите на ЕС е все по-задълбочена, което обаче може да има и негативни последствия. Очакваното забавяне на единния пазар през следващата година и по-конкретно на германската икономика ще се отрази негативно върху поръчките за българските фирми.

Негативният шок ще започне да се отразява и върху пазара на труда, а очакваният огромен бюджетен дефицит за 2023 г. няма да позволи реакция чрез програми за запазване на заетостта. Осигуряването на финансирането на дефицита дори преди корекциите в бюджета ще бъде изключително трудно, а предложените промени като увеличаване на минималната заплата допълнително ще увеличат разходите.

При такава ситуация ще се наложи вземането на решения с тежки социални последствия.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук